"Мистериите на българската икономика". Интервю на председателя на БСК за в. "Труд"
- Как става така, че дефицитът по текущата сметка на платежния баланс расте, но това не се отразява на приходите в държавния бюджет - те също растат?
- Икомиката ни се развива по-добре отколкото се очакваше, но за съжаление сивият сектор расте по-бързо от този, които е на светло слънце. Тревожи и дефицитът по текущата сметка. Това ще рече, че разходите за внос са значително по-големи отколкото приходите. Но приходите не са само за сметка на търговията, а и на туризма, на чуждите инвестиции и т.н. Миналата година дефицитът беше 15,8%, в началото на второто тримесие на тази се очертава да е към 18%. От друга страна приходите в консолидирания държавен бюджет добиват учудващи измерения - за първото тримесечие те са нараснали с 15,4%. В момента вече има излишък от 539 млн. лв. или почти 5%, въпреки плащанията, които вече правим към Евросъюза. Поели сме ангажимент излишъкът ни да е 2%, за да компенсираме с него дифицита по платежния баланс.
- А какви са сметките с приходите от данъци?
- Има невероятен ръст на приходи от преки данъци - 31,2%. Дори нарастват и тези от косвените данъци, макар там да се очакваше сериозен спад. Мислехме, че въвеждането на европейската система ще доведе и до забавени постъпления от ДДС. Но независимо от това пак имаме ръст. Сериозни са постъпленията и от данък печалба. Като се има предвид, че този данък беше намален с 5 пункта и от януари т.г. той вече е 10%, ръстът на приходите е направо...гигантски. Защото тези 5 пункта означават 33 на сто намаление и излиза, е че ръстът на приходите от този данък е фактически 51%. Смятате ли, че е възможно печалбата на фирмите да е нараснала с 51%?
- Това противоречи на нормалната логика, г-н Данев?
- Това означава, че има други ефекти в икономиката, на които трябва да търсим обяснение. При един несложен сравнителен анализ излиза, че печалбата в икономиката ни всъщност е нараснала със...78%. Това е страхотен икономически абсурд, който едва ли може да се обясни с "диетите", които министър Николай Василев лансира из пресата. Първо - ясно е, че част от сивия сектор е изплувал на светло в бялото при намалението на корпоративния данък. Голяма част от фирмите осветлиха своята печалба, заради по-ниската ставка от 10%. Това личи на повърхността. Вторият елемен обаче, който ме смущава, и който никой досега не се е опитал да обясни, е същински феномен за българската икономика.
- Какво личи отдолу?
- Там тръгнаха други процеси. Голяма част от фирмите започнаха да плащат съвсем поносимия данък печалба от 10%. Сред това обаче започнаха да разпределят фиктивен дивидент за своите акционери, където плащат 7% данък. Така плащанията общо към държавата стават 17%. И приключват. Само че разпределените пари за дивидента отиват при съдружниците само на книга, а на практика остават във фирмата и се раздават на работниците като заплата в плик и под масата. Вместо върху тях да се платят 32% осигуровки и данък общ доход по скалата от 20 до 24%, тези пари се раздават на хората като минат само през данък печалба и данък дивидент. Т.е. появили са се две нови проявления на сивия сектор. От една страна се препират пари на акционерите, защото те декларират, че получават доход от дивидент и така оправдават нерагламентирано получени пари от други източници. Второ От друга страна, работниците получават заплати с много по-ниско облагане отколкото, ако минат по законния ред.
- Това къде удря най-напред?
- Ами то неминуемо се отразява на дефицита по текущата сметка, защото, получавайки повече пари от черна каса работниците почват да купуват стоки и то в повечето случаи - вносни. Така, вместо в хазната да влиза обща социална осигуровка от 30,6%, плюс 6% здравна, плюс данък общ доход, се плащат 16,3% комулативен данък, а не над 40% удръжки за данъци и осигуровки. Тези пари отново потъват в сивия сектор за заплати. Тук има най-малко две криминални проявления. Генериране на незаконосъобразно получени средства на сдружители и акционери и възможност те да минават през "пречиствателни станции". И получаване на незаконосъобразни заплати.
- Значи сивият сектор като хамелеон мени цвета си?
- По-скоро търси всякакви пролуки в законодателството, подобно на водата, за да избие от най-слабо укрепеното място. И тъй като няма контрол на държавата и тя не е поставила като свой приоритет битката със сивата икономика, всичко това става възможно. Паралелно вървят и други приоми. Знаете, че имаме ръст на потребителските кредити, размерът им стига около 9,5 млрд. лв. При търговските кредити ръстът е 18,8%, при жилищните и ипотечните обемът е нараснал три пъти в сравнение с потребителските. Най-интересното е, че растат не само кредитите, но и депозитите. При безсрочните ръстът е с 37,4%, при срочните - с 35,9%, а при спестовните - 21,4%.
- Е, никой ли не пита какъв е произходът на тези пари, как се обслужват кредитите?
- Ако се направи анализ на основата на кредитните досиета и на тези по лизинговите договори, ще излязат интересни неща. Лизинговите договори например стигнаха 2,250 млрд. лв. и ръстът им е над 19,4% за м.г., т.е. почти 4,8% от брутния вътрешен продукт. Само за леки коли процентът е 37. Всичко това е дефицит по текущата сметка. В същото време броят на лошите кредити намалява, т.е. всички кредити се обслужват - през 2005 г. - до 92,7%, а 2006 - до 93,9%.
- Значи всички си плащат заемите, спестяванията се увеличават, а доходите си остават същите. Как става тази магия?
- Как! Сивият сектор работи на пълни обороти и със страхотно темпо и обеми. И голяма част от българите имат достатъчно средства да обслужват кредитите си и да предизвикат дефицит по текущата сметка, и в същото време твърдят, че нямат доходи и да не си плащат данъци.
- Може ли това да се хване някак от контролните органи?
- Вземат се всички потребителски кредити. Изчислява се средната стойност на един кредит, средният лихвен процент плюс таксите на банката. Вижда се за колко години трябва да се изплатят, взема се броят на потребителите, средният разход за обслужване, средният доход, който позволява обслужване и се сравняват с официално декларирания среден доход на хората, взели кредити. И веднага става ясно това, което отдавна твърдим - средният деклариран доход не позволява обслужването на голяма част от заемите. Подобно е положението дори с търговските кредити. Така сивите финансови потоци преминават през някои финансови институции и излизат от тях като от «пречиствателни» съоръжения.
- И това се прави законно?
- Не бих казал. Банките дават кредити без доказан доход, че може да се обслужват.Така че единият канал за образуване на този голям дефицит по текущата сметка е от сивата икономика и всички плащания под масата. Вторият са кредитите и лизинговите плащане, третият е от продажба на надвижими имоти. Четвъртият е от приходи на емигрантите, които са няколко милиарда годишно. И всичко това е в сенческия сектор. Дължи се на заболяване на икономиката. Но то е породено не от това, че тя не работи добре, напротив. А от липса на дисциплина и държавност в икономиката, които позволяват нейното осивяване. Единственият начин да се ограничи това е да се води битка като се прекъснат симите финансови потоци още от началото на технологичната верига.