Години наред индустриалният сектор е носител на някаква неясна развивана политика за намаляване на цените на електроенергията за битовите потребители. 22 години ние правим социализъм в областта на енергетиката", заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев по време на проведената днес дискусия "Деформации и възможности за тяхното отстраняване при взаимоотношенията между търговците на енергия и големите енергийни потребители", организирана съвместно от КНСБ, БСК и КРИБ.
"Факт е, че на практика индустриалният сектор подкрепя и топлоподаването, защото то се спонсорира чрез по-висока цена на енергията, което увеличава цената на микса и това са неща, които продължават с години, а говорим, че имаме пазарна икономика. Това са крайни деформации, които никой не желае да пипне", допълни Божидар Данев. Той настоя за увеличаване на квотите електроенергия за свободния пазар, вкл. ясно да се каже как и с колко точно ще се увеличат квотите, за да има прогнозируемост.
"Не може, когато си въвел търгов свободен пазар, да намаляваш квотите върху него. Трябва да има пътна карта как се увеличават квотите на този пазар", изтъкна Данев и допълни: "На нас ни е много добре известно защо се намалиха квотите за индустрията и защо се увеличиха квотите за регулирания пазар и за износа. В дълбочината на цялото кризисно явление е разпределението на тези квоти. Това е една доста късогледа политика, особено предвид масовото закриване на работни места в страната, което е основен проблем на икономиката и на синдикатите".
От разделението на пазара на "регулиран" и "свободен", съотношението между двата сегмента практически не е било променяно. Така регулираният пазар, на който цените се контролират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е 85%, а свободният пазар, на който частните търговци купуват от централите и продават на големите консуматори - фабриките, или пък пласират в чужбина, е с дял от едва 15%, стана ясно по време на днешната дискусия.
Основните производители на електроенергия за свободния пазар са АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, чието производство е най-икономически изгодно за търговците, които могат да спечелят от маржа между цената "купува" и цената "продава". Търговците са удобен посредник на големите консуматори на електроенергия, каквито са големите индустриални производители, защото биха могли да предложат по-ниска цена на тока спрямо държавно регулираната и така фабриките да формират по-голямо добавена стойност от продукцията си. Ето защо в проблема за недостига на ток за свободния пазар, големите индустриални предприятия също са засегната страна.
Като илюстрация на проблема идват данните от месец декември, когато на свободния пазар са били предложени общо 250 MW ток. Те са недостатъчни да покрият вътрешното потребление на големите индустриални консуматори. Търговете, на които това количество електроенергия е било разпределено между десетките желаещи търговци, по правило, се провеждат непрозрачно и това създава впечатлението, че на пазара се случва нещо нередно, а основните източници на евтин ток АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток -2 биват обвинявани, че преследват собствените си интереси на търговски дружества, вместо обществените интереси.
Поддържането на такъв изкуствен дефицит на електроенергия за свободния пазар води до оскъпяване на тока за потребителите в страната. Изяжда се и от добавената стойност, създавана от индустрията. В същото време по-евтината електроенергия от АЕЦ Козлодуй бива изнасяна в чужбина от централата, която е нормално търговско дружество и всъщност печели основно от износа, не толкова от реализацията на електроенергията на вътрешен пазар. Така се получава, че през по-голямата част от денонощието токът за потребителите в България се осигурява от въглищни централи и ВЕЦ-ове, което пък разхищава от квотите за емисии за 2013 година, което допълнително ще оскъпи тока на потребителите в България.
АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2 обаче не могат да бъдат обвинявани, че преследват търговските си интереси. От тях не може да бъде искано да вършат работата на държавните институции, които допускат липсата на баланс в енергетиката, обединиха се участниците в дискусията. Те настояха, че не бива в обществото да се създава впечатление, че има противопоставяне "индустрия срещу енергетиката". Ние искаме балансирана енергийна политика, но не здрава енергетика за сметка на болна индустрия, каза участник в дискусията.
Освен от скъпия ток, индустрията страда и от скъпия природен газ, чиято цена е два пъти по-висока от котировките на борсите в Западна Европа. Това допълнително пречи на конкурентоспособността на българските предприятия.
По данни на БСК от износ на ток годишно се реализират около 700 - 800 млн. лв. приходи. В същото време само в металургията от изнесена продукция за 2011 г. са реализирани 5 млрд. лв. приходи, което показва, съотношението на силите и интересите в този дебат.
Критиките в него отнасят и Националната електрическа компания, и Електросистемният енергиен оператор. По някои мнения те са най-големите печеливши от износа на ток, тъй като 30-40% от крайната цена на износ на електроенергия формират таксите за пренос и за капацитет. Останалите 60-80% се формират от енергийната компонента на централите, а остатъка до 100% включва разходите на търговците и маржа на печалбата.
Наред с това няма яснота как държавните органи ще се справят със следващата вълна на отваряне на пазара, при която на свободния пазар ще излязат и консуматорите на ток средно напрежение, каквито са малките фирми. По предварителни прогнози това ще вдигне квотата на свободния пазар двойно - от сегашните 15% на 30-40%. Това означава, че е необходимо ново разпределение на квотите между регулирания и свободния пазар.
Дотогава проблеми като този, породен след декемврийския търг за електроенергия на свободен пазар, изглеждат неразрешими. Пред участниците в дискусията Мартин Тафров от АЕЦ Козлодуй обясни, че заради бунта на търговците след търга централата е пуснала допълнителни количества ток за свободния пазар. В момента в отговор натиск от търговци и крайни клиенти АЕЦ Козлодуй осигурява 520 MW за вътрешния пазар. Снабдяваме на 100% свободния пазар.
