Дата: 08.02.2012

Източник: в-к "Класа"

Прочетено: 2275

Интервю на Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК, пред вестник "Класа"

- Господин Данев, какви са опасенията ви за развитието на икономиката през тази година?

Икономическата обстановка в страната е доста напрегната. Притесненията ми са огромни и те са в няколко направления. Първото и основно опасение е свързано с дълговата криза в Европа. На практика тя няма икономически, а политически характер. Затова политиците търсят иновативни начини за ограничаване на своето влияние върху управлението на икономиката. Няма начин дълговата криза да не стимулира рецесионни процеси в Европа, а те от своя страна да не окажат влияние върху състоянието на бизнеса у нас. През последните три години българската икономика премина през един много труден процес на преструктуриране. Лошото е, че той съвпадна със световната икономическа криза. Единственият двигател, който движи икономиката ни напред, е износът. Той е насочен основно към държавите от Европейския съюз, които обаче имат проблеми и са натиснати от дълговата криза. Второто ми опасение, от което очаквам негативно въздействие върху бизнеса, е свързано с преструктурирането на икономиката, за което вече споменах. То все още не е завършило и в резултат на рестриктивните мерки почти са ликвидирани малкият и средният бизнес. Бяха закрити изключително много работни места. Засилва се напрежението между финансовия и стопанския сектор, което поражда допълнителни неясноти и непредвидимост в дейността на стопанските субекти, от една страна, а от друга - в поведението на самата банкова система. И третото нещо, което е в основата на моите притеснения - за голямо съжаление политическият елит не предприема необходимите мерки за подобряване на бизнес средата в страната ни в тази тежка икономическа обстановка. Все повече той натоварва бизнеса с допълнителни регулаторни режими и нормативни предписания. Това в крайна сметка води до рязко ограничаване на инвестициите и закриването на работни места. Затова, ако трябва да обобщя, ще кажа, че очакваме доста напрегната 2012 година. Остава да се надяваме, че сътресенията в европейското икономическо пространство ще бъдат преодолени, което от своя страна ще повлияе положително и върху бизнеса у нас. Когато стане дума за европейското икономическо пространство напоследък, обикновено даваме за пример Гърция,Унгария. Турбуленциите в Румъния. Не знам защо забравяме, че има и друга Европа, където няма подобни сътресения. Става дума за Полша, Дания, Естония. Латвия, Люксембург. Това показва, че при едно добро управление на икономиката България, в която има финансова стабилност, може да бъде силно атрактивна за привличането на чуждестранни инвестиции. 

 

- А защо тези инвестиции ни заобикалят, след като постоянно се хвалим с ниските си данъци и ниските разходи за правене на бизнес в България?

- Не само данъците определят бизнес средата. Основният проблем у нас е, че съществува непрогнозируема правна инфраструктура, която пряко влияе върху условията за правенето на бизнес. Годишно парламентът приема около 170 закона, което генерира промяната на още хиляда подзаконови нормативни законови акта. Това създава голяма неустойчивост и пречи на бизнеса да планира бъдещите си действия. Другото, което пречи за привличане на инвестиции, е нестабилното и непредвидимо ценообразуване на енергоресурсите. У нас на всеки шест месеца се сменя цената не електроенергията за индустрията. Няма дългосрочни договори за големите потребители на енергия. Честата и неясна промяна на законодателството може да постави бизнеса в положение, при което той да не може да си върне вече вложените пари. Пресен пример в това отношение е Законът за възобновяемите енергийни източници. Такъв пример е и Законът за управлението на отпадъците. С промените в него бяха ликвидирани цели сектори, а някои бизнес начинания бяха съсипани още в самото начало и те донесоха само загуби на инвеститорите.Трябва да сме наясно и с нещо друго. България има най-ниските ставки, но не и най-ниските данъци. Когато говорим за най-ниски данъци, трябва да оценяваме не само ставката, но и базата, върху която се определя облагаемата печалба. 

- Защо в България не се прави оценка на въздействието на нормативните актове върху бизнеса?

- Това е една от критиките, които отправяме към управляващите. Тя трябва да се прави два пъти - когато се приема даден нормативен акт и шест месеца след влизането му в сила. Оценката трябва да отговаря на въпросите, как влияе той върху икономиката, екологията, социалната сфера и дали не поставя някакви подводни камъни. 

- Защо енергийният пазар все още не е либерализиран достатъчно?

- Това е един от големите проблеми. България наследи макроикономически дисбаланси, които 22 години никое правителство не посмя да ги промени. У нас с една средна работна заплата трудно може да се покрият реалните разходи, направени за добиването на енергията, консумирана от едно домакинство например. И фактически ние постоянно деформираме бизнес средата чрез огромното участие на регулирания пазар в разпределението на енергията. 85 от консумираната в страната електроенергия се пада на регулирания пазар, който на практика се субсидира от индустрията. Ще ви дам и друг пример за икономически дисбаланс, при който няма връзка между доходите на хората и разходите, които те трябва да направят за получаването на определена услуга. Много се говори за изграждането на надземни паркинги в София. Но колко души ще могат да си позволят да оставят колата си всеки ден по девет часа там и да платят по 2 лв. на час за тази услуга. Те са необходими за възвръщане на инвестицията. Така ние казваме на практика, че никога няма да имаме ефективно гаражно строителство. Масово явление е да се харчат неефективно публични средства. Това са все проблеми на бизнеса. Във Финландия например се предлагат 900 електронни услуги, а у нас само 35. Ние сме единствената страна в Европа, където няма POS терминали във всеки магазин,. Ние сме единствената страна в Европа, където няма места за 24-часово банково обслужване. Ние сме единствената страна в Европа, която взема такси за входящите преводи на българите, работещи в чужбина, което е основно перо за валутни приходи.

- В началото стана дума за преструктурирането на икономиката, трябва ли да се променят приоритетите?

- В крайна сметка пазарът определи тези приоритети и той го направи правилно. Преди 5 години спекулативно доминираха недвижимите имоти, но това отпадна. В момента има излишъци и на молове, и на офиси. В същото време има световна потребност от производството на пшеница и затова България се оформя като един голям износител на зърнени храни. Там беше направена тиха революция. Държавата само трябва да създава добри условия за бизнес. 

- Напоследък отново стана актуална темата за държавна намеса в регулацията на лихвите.

- Това не е работа на държавата. Пазарът определя цената на кредита. Това е косвена оценка за рисковата експозиция на страната. Щом банките определят висок лихвен процент, това означава, че икономиката е рискова и бизнес средата не е благоприятна за инвестиции. Възможни са по-ниски лихви, но някой в крайна сметка трябва да го плати това. Това обикновено е обществото чрез данъците. Наистина европейските средства, които ще се предоставят по програмата JEREMIE, ще бъдат с по ниски лихви, но те ще бъдат платени от европейския данъкоплатец.

- България ще подпише пакта за финансова стабилност, в същото време сме и във валутен борд. Не ни ли стават прекалено много примките?

- Не. У нас не се харчат ефективно публичните средства и затова трябва да има достатъчно ограничения срещу политическия волунтаризъм. Затова подкрепяме усилията на правителството в това отношение с всичките последици за българската икономика. Валутният борд, който действа вече близо 15 години, в един момент започва да става спирачка за нашето развитие. Затова пактът за финансова стабилност ще ни позволи да направим плавен и мек преход от валутния борд към еврозоната. Така по-лесно ще излезем от строгата рестрикция на паричния съвет.

- Как ще коментирате подготвяните промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които предвиждат на новите инвеститори да се опрощават вноските в социалните фондове?

- Това за мен не е добрият подход. Инвеститорите не трябва да се разделят на чуждестранни и български. Целта на правителството трябва да бъде непрекъснатото подобряване на бизнес средата. Подходът за разделянето и даването на преференциите на един стопански субект за сметка на друг не работи добре в нито една икономика.

- Вече се чуха мнения, че по този начин държавата сама ще създаде официален сив сектор.

- Нормално е в условията на криза сивият сектор да расте, което не е българско, а световно явление.

- В момента в парламента се обсъждат и промени в Закона за обществените поръчки, ще допринесат ли те за подобряването на бизнес средата?

- Тези промени са палиативни. В условията на криза ролята на обществените поръчки се увеличава, тъй като бюджетът става основен инструмент за управление на икономиката. Политическият елит е хипнотизиран от две неща - как да се усвояват европарите и как да се разпределят обществените поръчки. За голямо съжаление забелязваме, че все по-голяма част от тези поръчки се разпределят непрозрачно. НЕК построи подстанция за 11 млн. лв. Същата подстанция бе построена от EVN за 5.5 млн. лв.. Това показва, че цената на корупцията и неефективното харчене на публични средства у нас е 50%.