ПОСЕЩЕНИЕ У НАС НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА BUSINESSEUROPE

Късно вчера, 20 септември 2007 г., на официално посещение у нас пристигна г-н Филип де Бук – генерален секретар на BUSINESSEUROPE – Конфедерация на индустриалците и работодателите в Европа, чийто единствен член в България е Българската стопанска камара.

вж. СНИМКИ ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО

В рамките на посещението си г-н де Бук проведе срещи с г-жа Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, г-н Ивайло Калфин – вицепремиер и министър на външните работи, и с Изпълнителното бюро на БСК, членовете на Управителния съвет на БСК, представители на браншови асоциации, директори на фирми. Акцент в разговорите бе поставен върху състоянието и перспективите пред българската икономика в една нова, конкурентна среда; ролята на европейските секторни организации и участието в тяхната дейност на членуващите в БСК български браншови организации; проблемите на европейския бизнес и др.

На срещата с г-жа Грънчарова министърът по европейските въпроси подчерта, че управляваното от нея министерство търси активна връзка с бизнеса, който е по-гъвкав по отношение усвояването на средствата от европейските фондове. В този контекст, според г-жа Грънчарова, БСК и BUSINESSEUROPE са най-точните партньори. В отговор, от името на БСК и BUSINESSEUROPE председателят на БСК Божидар Данев покани г-жа Грънчарова да участва в предстояща среща в Брюксел, организирана от BUSINESSEUROPE с участието на българските евродепутати, еврокомисарят Меглена Кунева и новият български посланик към ЕС.

При срещата си с вицепремиера Ивайло Калфин г-н Филип де Бук подчерта важната роля на БСК за развитието на българската икономика, а в качеството си на много активен член на BUSINESSEUROPE, камарата допринася и за усъвършенстването на европейското икономическо законодателство.

По време и на двете срещи (с г-н Калфин и с г-жа Грънчарова) бяха обсъдени въпроси, свързани с изпълнението на европейската директива за услугите, проблемите на общата енергийна политика на ЕС, вкл. развитието на атомната енергетика, както и европейските социални реформи, в  контекста на европейския социален диалог. В това отношение БСК има програма за активно включване на българските браншови организации в този процес.

В рамките на срещата с представители на членуващи в БСК браншови организации и фирми, част от участниците запознаха г-н де Бук с някои базисни проблеми на българския бизнес, които нарушават инвестиционния климат и затрудняват предприемаческата активност. Активна позиция в това отношение изрази Антон Петров – член на Изпълнителното бюро на БСК, председател на Браншовата камара на черната и цветната металургия, Регионален представител на «Виохалко-Груп » и Изпълнителен директор на "Тепро метал" ЕАД. Според него, 5 са основните проблеми:

1. Липсата на добра комуникация с изпълнителната власт.
2. Множеството регулаторни режими.
3. Съществуването на силни монополни държавни структура, като НЕК и БДЖ, например.
4. Закъсненията при публикуването на националните планове за търговия с емисии на парникови газове и недостатъчната информация в това отношение.
5. Цените на електроенергията и на природния газ. По-конкретно, фактът, че решенията за тяхното покачване се вземат на тъмно, при недостатъчна прозрачност и при липса на ефективно време за пренастройване на бизнес плановете на предприятията. Като пример в това отношение, г-н Петров посочи обнародваното на 30 юни т.г. решение за покачване на енергийните цени с 30 до 50 процента от 1 юли. „България има най-добрите енергийни цени, което дава глътка въздух на фирмите по пътя им към технологичното им обновление. Даваме си сметка, че повишението на цените е неизбежно, но това трябва да става при по-добра прозрачност и в разумни срокове”, заяви г-н Петров.

Енергийната политика и промените в климата бяха изведени като водещи проблеми и пред химическата промишленост. Това направи в изказването си по време на срещата зам.-председателят на Браншовата камара на химическата промишленост доц. Йончо Пеловски. Освен това, г-н Пеловски акцентира върху липсата на квалифицирана работна ръка и необходимостта от обща европейска политика за привличане на висококвалифицирани кадри от трети страни.

В срещата участваха още г-н Денис Самсон – изпълнителен директор на „Солвей Соди” АД – Девня; Волфганк Хамер – прокурист на EVN-България АД, г-н Сашо Дончев - член на Изпълнителното бюро на БСК и президент на "Овергаз инк." АД, г-н Димитър Зоров - председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и на Българската асоциация на хранителната и питейна индустрия, обединяваща 16 организации от хранително-вкусовата промишленост, и президент на "Пършевица" АД, Величко Александров - член на Изпълнителното бюро на БСК и председател на СД на "ИТА-Холдинг", СД „Изгрев” АД, СД „СМЛК” АД и СД „ЕОН” АД; проф. Огнян Герджиков - народен представител и председател на Арбитражния съд при БСК, г-н Жан-Мари Стандарт - постоянен представител на БСК към европейските институции в Брюксел, Илия Келешев - председател на Българска браншова камара по машиностроене, Румен Атанасов - председател на Камара на електротехниката в България и др.

На съвместна пресконференция с г-н Филип де Бук председателят на БСК Божидар Данев подчерта, че България изостава в развитието на свободния енергиен пазар, което води до загуба на конкурентоспособност. Г-н Данев и г-н де Бук изказаха обща позиция, че европейското екозаконодателство става все по-тежко за бизнеса, което също се отразява негативно върху конкурентоспособността. В тази връзка, г-н де Бук представи основните приоритети на BUSINESSEUROPE за развитието на Европа.

Акцент в изказването на Божидар Данев бе поставен върху възможността за активно лобиране за българските икономически интереси на европейско ниво чрез членството на БСК в BUSINESSEUROPE и съответните браншови европейски федерации, в които членуват браншовите организации на БСК, както и чрез заявената вече готовност от страна на българските евродепутати за партньорство с БСК и нейните членове.

Според председателя на БСК, България трябва сериозно да реформира данъчното си законодателство, с оглед намерението на ЕС за уеднаквяване на данъчните основи на територията на целия съюз до 2010 г.

Във връзка с друг европейски приоритет – либерализирането на енергийния пазар, БСК, подкрепена от BUSINESSEUROPE, ще настоява българската Национална електрическа компания да бъде разделена на три отделни компании – за търговия на енергия, за пренос на енергия и за управление на ВЕЦ.

Предстои след обяд г-н де Бук да разговаря с председателя на Народното събрание на Р България - Георги Пирински. Очаква се г-н Пирински да постави въпрос относно позицията на европейските работодатели спрямо колегите им, които експлоатират български работници. Тема на разговор ще бъде и предстоящото приемане от Европейския парламент на Закон за европейското частно дружество – нова форма на търговска регистрация в Европа (позицията на БСК относно законопроекта можете да видите на адрес www.bia-bg.com).

Г-н де Бук ще се срещне и с проф. Борислав Борисов – председателстващ Асоциацията на организациите на българските работодатели, доц. Лалко Дулевски - председател на Икономическия и социален съвет на Р България, и др. работодателски организации.

Програмата на г-н Филип де Бук включва и посещение в гр. Пловдив, където домакин ще бъде Стопанска асоциация – Пловдив. Там ръководителят на BUSINESSEUROPE ще се срещне с представители на местния бизнес.

Във всички срещи на г-н де Бук участва и постоянният представител на БСК към европейските институции в Брюксел г-н Жан-Мари Стандарт.

***

BUSINESSEUROPE представлява повече от 20 млн. малки, средни и големи компании, като обединява 39 бизнес организации от 33 страни. Към BUSINESSEUROPE функционират 60 постоянни работни групи по различни теми в сферата на икономиката, в които работят 1200 експерти.

БСК е член на BUSINESSEUROPE от м. януари 2000 г.

***

Приоритети на BUSINESSEUROPE за развитието на Европа:

1. Осъществяване на реформи за икономическо развитие и създаване на нови работни места: Създаването на нови работни места и по-конкурентна икономика продължава да е водещ приоритет. Необходима е по-силна политическа воля и себеотдаденост, ако ЕС иска да изпълни критериите на Лисабонската стратегия. ЕС трябва да наложи мониторинг върху програмите за национални реформи. ЕС трябва да засили връзката между наука, иновации и образование, ако иска да подобри своята конкурентоспособност. По-малко и само когато е необходимо, да се въвеждат твърди регулации, а по-често да се обръща внимание на спецификата. Интервенцията на ЕС трябва да бъде оправдана, обяснена и пропорционална на целите.;

2. Интегриране на европейския пазар: Вътрешният пазар е един от най-големите успехи на европейската интеграция и е крайъгълен камък за повишаване на икономическото развитие и създаването на нови работни места. Развитието на вътрешния пазар, обаче, все още не е приключило и има нужда от вдъхване на нови сили чрез бъдещото му либерализиране по пътя на създаването на трансевропейски мрежи и премахване на търговските бариери. Големият потенциал на вътрешния пазар на Е-27 трябва да бъде използван чрез интегрирането на новите страни-членки колкото е възможно по-бързо. Най-сериозната спънка пред международните бизнес дейности е недостатъчното изпълнение на директивите за вътрешния пазар. В сфери като енергетика, транспорт и интелектуална собственост ЕС е положил основите за развитието на политика, която да акцентира върху сега съществуващите предизвикателства, но в стратегически план на тези инициативи трябва да се акцентира по-сериозно.;

3. Подобряване на управлението на ЕС: Ефективното функциониране на европейските институции е ключ към успеха на разширяването на Съюза. Процесите по взимане на решения в ЕС трябва да бъдат адаптирани към сегашните членове. Комисията трябва да остане силна, независима и да бъде пазител на Римския договор;

4. Борба с националния протекционизъм: Благодарение на принципа на свободна конкуренция вътре в ЕС, националните пазари се отвориха един за друг. Въпреки свободното движение на хора, стоки и капитали, протекционистките рефлекси на отделните страни все още съществуващ. Страните-членки не трябва да приемат поведение на икономически национализъм и протекционизъм, което би означавало „по-малко Европа”. Европа трябва активно да се бори с тези тенденции. ЕС трябва, също така, да остане отдаден на международната търговска либерализация чрез засилване на Световната търговска организация и чрез създаването на търговски и инвеститорски връзки с големите търговски партньори.;

5. Въвеждане на сигурна, конкурентоспособна и екологична енергийна система:

• Да бъде напълно завършен вътрешният енергиен пазар;
• Да се запазят отворени всички опции за енергетиката, включително и ядрената;
• Да се насърчат международните решения за предотвратяване на заплахата от климатични промени. 

6. Реформиране на европейските социални системи: Най-добрият начин за постигане на вътрешна кохезия е предлагането на работни места. Най-важните приоритети на европейската социална политика е създаването на нови работни места и интегрирането на повече хора на трудовите пазари, вместо опитите да се защитават дейности, които вече не допринасят за конкурентоспособността. Европа трябва да се концентрира върху реформи в областта на демографската политика, трудовите пазари и пенсионната система. Трябва да се даде възможност на хората за непрекъснато усъвършенстване през целия им през целия им трудов живот, да се окуражават компаниите да развиват способностите и да осигуряват обучение и професионална подготовка, отговарящи на нуждите на трудовия пазар. Социалните партньори са способни да намират гъвкави решения, съгласуващи икономическите и социални нужди на участниците в трудовия пазар, следователно автономията на социалния диалог следва да бъде уважавана от всички институции.