България е изпълнила междинната цел от 11% дял на електроенергия от ВЕИ във формирането на крайното потребление на електроенергия до края на 2010 г.
Няма обаче напредък по отношение целта за дял на биогоривата от 5,75% в транспортния сектор. Пред вид икономическите възможности и степента на развитие на страната, за България е договорено най-малкото допълнително увеличение за достигане на целта за дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление до 2020 г. – 16%, при 9,4% през 2008 г.
Количеството произведена енергия от ВЕИ, необходимо за постигане на националните и европейски цели до 2020 г, до голяма степен зависи от напредъка на страната по отношение увеличаване ефективността на енергийното ползване, преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия, и на потреблението на електроенергия за собствени нужди от страна на електрическите централи.
Ниската енергийна устойчивост и сигурност на енергийните доставки в България налагат нуждата от интензивна диверсификация на наличните ВЕИ и постепенното заместване на традиционните енергийни източници.
Това са акцентите на последния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и енергийната ефективност (ЕЕ) в жилищните сгради
В тази връзка в доклада се посочва, че Енергийната стратегия на България до 2020 г. предвижда значителни подобрения в енергийната ефективност, които да доведат до 50% спестяване на използваната първична енергия.
За да се случи това, обаче, са необходими действия в две насоки. На първо място - значително енергийно пестене в крайното енергийно потребление (домакинства, индустрия, транспорт, както и в сектора на услугите).
Съществен потенциал за енергийно пестене се крие във високата енергийна интензивност на българския сграден фонд, който, както и в ЕС, е отговорен за около 40% от общото енергийно потребление. На второ място, са необходими и спестявания при процесите на производство и трансформация на енергия.
До момента реализираната подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за ВЕИ и енергийна ефективност в жилищните сгради в България не съответства на декларирания висок статус, който темите получават в стратегическите документи на национално и на европейско равнище.
Към средата на 2011 г. подкрепата за двете области се равнява на 5,12% от общото ЕФРР финансиране за България. Оперативна програма "Конкурентоспособност" (ОПК) заделя по-малко от 3% за насърчаване производството на ВЕИ енергия, докато ОП "Регионално развитие" (ОПРР) – 4%, които обаче са предназначени и за по-широк кръг от дейности.
Подкрепата за енергийна ефективност в жилищните сгради е дори по-ограничена като към момента на изготвяне на доклада в средата на 2011 г, все още отсъства реално изплащане на средства по нея.
Основно предизвикателство за България по отношение на ВЕИ и енергийната ефективност е да се ангажират потребителите с цел промяна на тяхното поведение към спестяване на енергия; Разходите за повишаване на енергийната ефективност (например чрез изолация на жилища) са твърде големи, за да се поемат от средното домакинство, което налага по-голяма държавна намеса. Българските домакинства са енергийно бедни - харчат повече от 10% от доходите си за енергия, а българската икономика има много висока енергийна интензивност.
В тази връзка, всички бъдещи увеличения на цената на електроенергията, включително и такива, свързани с използването на ВЕИ, ще трябва да бъдат съчетани с подкрепа на уязвимите потребители.
