Дата: 22.03.2012

Източник: Гласове

Прочетено: 2996

- От гледна точка на бизнеса каква е оценката ви за резултатите от посещението в Катар и проведения икономическия форум там?

- Първо, имаше едно надценяване на възможностите на Катар и непознаване на начина, по който се прави бизнес с арабските страни. Това свръхочакване по отношение на Катар беше подклаждано отдавна.

- Подклаждано от кого?

- От различни представители на бизнес обществото. Имаше редица изказвания от страна на представители на някои бизнес организации, от които излезе, че едва ли не катарските инвеститори са се струпали на вратата на България. Нормата на печалба, която обяви катарският бизнес, е 14 %, а тя е невъзможна на този етап за българската икономика. Подобна печалба можеше да се търси в спекулативното развитие на строителния отрасъл и в търговията с недвижими имоти преди няколко години, но България премина в нова степен на развитие и ново състояние на икономиката. Днес подобни печалби в икономиката са немислими, а и субсидирането от страна на държавата също не е икономически целесъобразно. От катарска страна например са настоявали при изграждането на магистрали държавата да поеме необходимите гаранции, че ще плаща, за да могат да се върнат в определена норма направените инвестиции. Практиката показва, че с тези страни бизнес не се прави лесно. Трябва да отбележа, че има огромна разлика между заявяване на интерес към определени отрасли и подписването на договори или реалната реализация на определен продукт. Катар разполага с огромен финансов ресурс. Тази арабска страна е натрупала огромен опит в инвестирането на своите средства. Ще ви дам един пример – дълги години се надявахме Катар да ползва пристанище у нас, но те избраха Риека (Хърватска), защото по този начин получават директен достъп до Европа, без да минават през Босфора, макар че и ние сме част от Европа. Тоест има едни географски дадености, с които те се съобразяват, когато разходват средствата си. Така че определено очакванията за бизнес с Катар бяха надценени и преекспонирани.

- И все пак защо според вас на тази среща не се появи нито един представител на катарския бизнес?

- Според мен основната причина за това е лошата организация. Така или иначе появяването на един такъв форум е по-скоро въпрос на куртоазия и не е свързано непременно с някакъв гигантски интерес. Тези бизнес форуми са само място, където евентуално могат да се срещнат представители на бизнеса, които да търсят след това някакво развитие на бизнес отношенията си. Абсурдно е да смятате, че на подобни форуми се подписват договори. Могат да се подпишат договори единствено, ако те са подготвени предварително.

- Външният министър даде висока оценка на посещението в Катар и на постигнатите резултати – 100 млн. евро катарски инвестиции.

- Какво да ви кажа, това са хора, които изглежда нямат понятие от търговски сделки и от инвестиционни начинания. Тези 100 млн. евро какви са, някой да е казал за какво ще бъдат инвестирани, подписани ли са за тях договори? Това са само намерения. Разбира се, би било чудесно за страната ни, ако тези намерения се реализират, особено при глада, който имаме за чуждестранни инвестиции.

- Новият икономически министър заяви, че негов приоритет ще бъде привличането на чужди инвестиции и в този смисъл той ще заложи на промени в Българската агенция за инвестиции. Ще проработи ли това?

- Веднага мога да ви кажа, че промените в Българската агенция за инвестиции няма да доведат до резултат. Липсата на инвестиции в България се дължи на лошата бизнес среда. Това е една от грешките на министър Трайков – че не се опита да коригира начина на управление на икономиката и не предложи някои съществени промени за подобряване на бизнес средата, които да улеснят влизането на чуждестранни инвестиции. Не може да очакваме да дойдат инвеститори в една страна, в която няма доверие за стабилността на собствеността, няма доверие в правораздавателната система, шири се корупция и има непрекъсната промяна на законовата рамка.

- В същото време обаче си давате сметка, че не всички проблеми, които изредихте, са в правомощията на икономическия министър, който и да е той.

- Така е, но той трябва най-малкото да внася предложения за подобрение на бизнес средата. Защо Трайков например не оказа натиск всички нормативни актове да се придружават от оценка на въздействието, както изисква законовата уредба в страната? Защо всички закони в България се приемат без оценка на въздействието? Като говорим за спад на инвестициите, трябва да попитаме също защо се одържавяват определени структури и фондове и защо обществените поръчки се разпределят с политически решения?

- Това е стара практика, така да се каже.

- Хубаво, но как тогава да дойдат чуждите инвеститори?! Преди няколко години чуждите инвеститори дойдоха поради спекулативните възможности, които предоставяше пазарът тук, а не поради това, че има добър бизнес климат. Сега изчезнаха спекулативните възможности, с което изчезнаха и чуждите инвестиции. Освен това, както знаете, човешкият ресурс ерозира, няма образовани и квалифицирани хора.

- Вие как оценявате уволнението на министър Трайков?

- Вижте, министър Трайков се държеше доста независимо и изразяваше мнение, но според мен той не беше достатъчно активен. Ако беше наистина експерт, той трябваше отдавна да си подаде оставката, защото има една дълбока неяснота в енергийната ни политика, а не по-малко важно е, че малкият и среден бизнес последователно беше задушаван. Защо например Трайков още през 2009 г. не постави в Министерския съвет въпроса, че на бизнеса трябва да се плати без закъснение и без дисконт.

Според мен в политиката на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има пет много сериозни провала, които фактически не са провали точно на Трайков, а са вследствие нежеланието и бездействието на други лица, но той трябваше да реагира и да защити определени политики. Става дума, първо, за неяснотата в цялостната енергийна стратегия, включително неизпълнението на директивите на ЕС. Второ, за постепенната ликвидация на малкия и среден бизнес. Трето, за срива на инвестиционната политика. Четвърто, за неефективното усвояване на фонд „Конкурентоспособност”. И пето, което е и най-същественото, за деинтелектуализацията на българската икономика, изнасянето на развойната и проектантската дейност и ликвидирането на инженеринговата дейност в страната ни.

- Да реагира в този случай означава да си подаде оставката.

- Да, а Трайков се държа коректно, което обаче не промени нещата и положението остана все така безизходно.

- По отношение на малкия и среден бизнес новият министър Делян Добрев също заяви, че това ще бъде един от приоритетите в неговата работа. Какво може да бъде направено в това отношение?

- Много трудно ще бъде възстановен бизнесът, защото той на практика е ликвидиран – за три години са закрити над 400 хиляди работни места. Лесно се ликвидира нещо, но много трудно се възстановява, така че дано да успеят. Всъщност досега ние работихме добре с г-н Добрев като заместник-министър на икономиката и заедно с него решихме някои много съществени проблеми. Ще видим какво ще направи той от тук нататък. Надяваме се, че няма да бъде партийно обременен.

- На фона на тревожните сигнали за икономиката и високата вътрешна задлъжнялост как върви събираемостта на приходите тази година?

- Когато икономиката стагнира, а потреблението намалява, няма как приходната част на бюджета да се изпълнява добре. Вижте какво върви в момента в публичното пространство – не се плащат заплати, а като не се плащат заплати, естествено и потреблението намалява. Освен това износът също тръгна надолу. Досега той вървеше с доста впечатляващи темпове, макар голяма част от неговия ръст да се дължеше на ценови съображения и изменения. Около 40 % от този ръст беше ценови, а останалите 60 % от количества изнесена продукция, без обаче да говорим за подобрение на структурата на износа. Всъщност износът тръгна надолу, поради общата стагнация в европейските страни. Така че не можем да очакваме, че ще се подобри приходната част на бюджета, самият факт, че отново се появи старата болест в икономиката – забавяне на връщането на данък добавена стойност, означава, че има и ликвиден проблем в икономиката.

- В тази връзка управляващите все по-усилено говорят за необходимостта да се теглят заеми.

- Заем трябва да се изтегли. Всъщност нов заем трябваше да се изтегли още преди две години. Едно от предложенията, които направи Българската стопанска камара като антикризисна мярка, бе да се изтегли заем – дори чрез Международния валутен фонд – който да създаде стабилност на икономиката. България има възможност при ниската си задлъжнялост да вземе такъв заем. Ако тогава държавата беше изплатила навреме дължимите суми на бизнеса, голяма част от малкия бизнес нямаше да изчезне от икономическата карта на страната.

- Как оценявате предложението за промени в закона за управлението на Сребърния фонд, които да позволят част от средствата във фонда да отидат за купуване на държавни ценни книжа, за да бъдат посрещнати предстоящите плащания по външния държавен дълг?

- Въпросът за Сребърния фонд е много деликатен. Според мен обвиненията, че там има ниска доходност, са обвинения на Министерството на финансите към самото Министерство на финансите, което всъщност управлява фонда. Там действително имаше възможност за по-висока доходност, но парите са държани на нисколихвен депозит в БНБ. Националната банка е инвестирала тези средства и е натрупала съответна печалба, която е превела в бюджета, а не обратно в Сребърния фонд. Фактически по този начин са обсебвани доходите на фонда и са преливани в бюджета опосредствано чрез националната банка. Тоест, ако тези пари бяха добре вложени, те трябваше да се върнат във фонда и съответно – неговата доходност да нарасне. Мисля, че за три години БНБ е превела в бюджета (не само от Сребърния фонд) не по-малко от 900 млн. лв., като е заделила и резерви.

- Някои политици говорят за това, че вървим към втора „Виденова зима”. Има ли такава опасност според вас?

- Далеч сме от подобно нещо. Това са политически спекулации. Няма никаква опасност от „Виденова зима”. За голямо съжаление обаче България не използва шанса си в тези кризисни години, тъй като тя беше финансово стабилна и можеше действително да стане един от икономическите оазиси в Европа. За разлика от нас,страни като Полша, Естония, Холандия и Дания не бяха засегнати от кризата поради ефективното управление на икономиките им. Ние също имахме шанс за това, но го пропуснахме.