ВИЗИТКА: Михаел Ангерер е роден в австрийския град Грац. От 1977 г. работи в отдел "Външна търговия" на Австрийската стопанска камара. Година по-късно до 1980 г. е заместник търговски представител в София, след това в Атина, в Ню Йорк и Джеда (Саудитска Арабия). От 1989 до 1999 г. е търговски представител в Аман (Йордания), а от 1999 до 2006 г. - в Прага. В момента е търговски съветник в посолството на Австрия у нас.
- Д-р Ангерер, от какво зависи успехът на един бизнес форум?
- Според мен е много важно още преди форума да се развиват постоянни контакти и от двете страни. Ние например имаме постоянен контакт с австрийските фирми. Интересуваме се и от това каква е ситуацията в България - какъв интерес има тук, каква е посоката, в която се развива икономиката на страната. Трябва да се следят и приоритетите на правителството и да се видят възможностите за развитие - ето например, сега се набляга на инфраструктурата, възобновяемите енергийни източници и енергетиката като цяло. Това е начинът, по който трябва да се организират тези форуми - по теми, в които ние можем да предложим нещо на страната и от които се интересуват българските фирми.
В същото време, за да се подготви един форум, са нужни около 3 месеца. Ние дори вече подготвяме една такава инициатива през есента и имаме дати за самото събитие. Хората тук обаче имат по-различно мислене и организират значително по-бързо тези инициативи. В България за организацията на подобно събитие е нужен само месец и аз определям това като нещо положително. Важна е и рекламата, защото чрез нея повече фирми биха разбрали за самото събитие.
- Как могат да се привлекат повече реномирани фирми?
- Това е доста трудно, поне що се отнася до австрийските фирми. България все още не е достатъчно позната в Австрия, въпреки че това е страната, която може би е най-наясно със ситуацията в Югоизточна Европа заради фирмите ни в този регион. Въпреки това не се знае достатъчно какво става в България, какви са перспективите пред страната и дали въобще може да се прави бизнес тук. В България ние трябва да развиваме постоянни контакти с институциите и фирмите, за да можем по-осезаемо да присъстваме на пазара. Кризата се отразява на участието на фирмите във форумите за стоки за масово потребление. Тъй като покупателната способност на българина е по-ниска от тази в другите европейски страни, той не заделя толкова средства за стоки за масово потребление.
- Как България може да стане по-популярна в Австрия?
- Смятам, че това, на което трябва да наблегнете, е качеството на продуктите и услугите. Освен това австрийските фирми трябва да разчитат на това, че българският им партньор е сигурен. Важно е и фирмите да станат по-познати в Австрия, а това може да се постигне чрез участие в различни панаири, които се организират в Австрия. Самите събития обаче трябва да са тематични, а не в тях да участват фирми, които произвеждат от облекло до машини. България трябва да разбере и да определи силните си страни, да види къде се чувства сигурна и компетентна за производство и с това да се включи в тези срещи. Това е начинът, по който могат да се намират добри партньори в Австрия.
- Според Вас кои са силните ни страни?
- България има много силни страни и трябва да ги използва, но смятам, че особено голям потенциал имат фирмите от машиностроителния бранш. Страната е много успешна в това отношение и съм сигурен, че при едно добро партньорство те биха имали много поръчки от Австрия за изработка както на цели машини, така и на отделни части за тях, които да се сглобяват зад граница. Определено има търсене от страна на австрийските фирми и има редица запитвания за това кой би могъл да произвежда подобни елементи тук, в България. Разбира се, фирмите питат какви са условията и в съседните страни, но аз смятам, че България има голям шанс, най-малкото защото е член на ЕС.
- Кои са основните проблеми пред австрийските инвеститори у нас? Достатъчни ли са единствено данъчните облекчения, с които се гордеем?
- Данъчните облекчения са много важни и трябва да се говори повече за това, защото извън страната се знае за данъчен рай в Словакия или Румъния, но там налозите са по-високи, отколкото в България. В Австрия не се знае много за реалната ситуация в България и е важно страната да успее да покаже на фирмите, че тук е добро място за правене на бизнес. Има и други аспекти, които също са важни за инвеститорите - например как се намира работна ръка, важен е и въпросът дали кадрите са достатъчно квалифицирани - дали фирмата сама трябва да обучава хората си или не. От значение са и така наречените промишлени зони и това как те са организирани, за фирмите е важно и отношението на местната власт към тях. Това са места за правене на бизнес, които от години работят в други държави от ЕС, но в България тепърва започват да се развиват.
Проблем в България е и бавната администрация, от която се оплакват фирмите. Тук се чака много, а това е минус. Като част от решението се посочва изграждането на работещо електронно управление и доколкото знам, вече се правят известни стъпки в тази посока.
- Какво липсва в обучението на кадрите?
- Обучението на кадрите в Австрия е на различно ниво - от работниците и служителите до мениджърите. Там се ползват високи технологии, а хората имат възможност да се обучават отрано, при това на място. В Австрия е развита практическата работа между училищата и предприятията и това е от голямо значение за фирмите и би било добър пример за България. Обучението трябва да е постоянно, през целия живот, защото ситуацията се променя във всеки момент. Както споменах вече - да, ниските данъци са важни, но те са само едната страна на монетата. Другата й страна са разходите, които фирмите правят, за да обучат хората си. От тази гледна точка в Австрия може да имаме по-високи данъци, но за сметка на това държавата връща на фирмите по-добре обучени кадри и по-добра инфраструктура, което в България сега е проблем.
- Липсата на достатъчно квалифициран персонал и добра инфраструктура явно не влияе до такава степен на фирмите, тъй като Австрия запазва позициите си на топ инвеститор у нас...
- Да, така е. Българският пазар има голям потенциал. Много от фирмите препоръчват България на колегите си, други от тях пък разширяват бизнеса си. Затова смятам, че последната година бе положителна за австрийските инвеститори, които затвърдиха позициите си в страната. В същото време България трябва да засили износа си, но не само към Австрия, а и към съседните страни.
- Как гледате на идеята държавата да поема част от осигуровките на големите инвеститори, както се предвижда в новия закон за насърчаване на инвестициите?
- Това е интересно предложение, което се коментира много напоследък. Смятам обаче, че ако се прави такова облекчение или ако се намалява тази осигуровка, то това трябва да бъде за всички фирми, а не само за по-големите от тях. Това е въпрос на коректност и не знам дали европейската практика позволява да се прави подобна разлика. По-важното е да има равенство между всички фирми. Казвам това, защото тук винаги се чува, че някои фирми не плащат задълженията си към държавата или работят на сиво. Именно това е посоката, към която трябва да бъдат насочени усилията на държавата. Тя трябва да изкара тези компании на светло и те, както всички останали, да плащат дължимото си на хазната. Това би било добре и за техните работници и служители. А вероятно ще има и повече пари за пенсии.
- Как Австрия насърчава инвеститорите си?
- Подобно на България, ние също имаме институция, която се занимава активно с насърчаването на инвеститорите. Ако говорим за произход на инвестициите, вероятно най-големите вложители идват от Германия, а има и няколко български фирми, макар те да не са много. Една от тях се занимава с биогорива, които се произвеждат в България, а другата работи в сферата на телекомуникациите. Работата на нашата институция е да покаже на фирмите как по-лесно могат да установят и да развият бизнеса си в Австрия.
Като цяло настроенията там са оптимистични и вече се говори за край на кризата. Икономиката вече тръгна нагоре, има положителни сигнали и за ръста. Ако ситуацията в Централна Европа продължава да се развива толкова добре, колкото до момента, няма как това да не се усети и тук. Българските фирми трябва да бъдат по-оптимистично настроени, защото най-доброто от кризата бе, че икономиката стана по-конкурентна.
