Като председател на Българската стопанска камара и директор на една от най-големите енергийни компании, как оценявате бизнес климата у нас? Световната криза ли е основният фактор да се влошат условията и в България?
На втория ви въпрос веднага отговарям с „не“. На нас нищо не може да ни попречи повече от нас самите. Ние при всички случаи сме си най-виновни за ситуацията, който и аспект от нея да разглеждаме.
В едно свободно общество основната функция на държавата в икономиката е да гарантира правото на частна собственост и правото на договаряне. В България тези права не са гарантирани от държавата и от тук нататък тя може да имитира каквото си иска, да говори на неразбиращите с непонятни думи какви великолепни планове има и какво ще прави – тя лъже и не трябва да я слушаме.
Проблем е, че в България има много набедени от медиите за „бизнесмени“, които всъщност са назначени незнайно по какви критерии и определяни през всичките години, че са подходящи да развиват съответната дейност. Няма никакво съмнение, че докато държавата запазва своите разпределителни и преразпределителни функции, тя ще оказва вредно влияние в обществото. За съжаление, тенденциите са към задълбочаване на държавните функции.
Реализирайки предоставените й от нас функции, държавата раздаде собственост – къде с пари, къде по друг начин – и започнаха проблемите. Приватизацията сама по себе си е правилен акт, но когато се прави по пазарни принципи. Собствеността трябва да се заработва, тя може и да се подарява и онаследява, но не може да се разчита, че по този начин е попаднала в подходящи ръце. Подарена или продадена на ниски цени, основната част от нея попадна в ръце, които не знаят какво да правят с нея, освен да я режат на скрап, да я продават, а с получените пари да почиват в екзотични части на света, да се возят на частни самолети и да инвестират в лукс. Затова е такава икономическата ситуация у нас.
Сега същите тези „бизнесмени“ са виснали на врата на държавата, защото нямат шанс без нея. Те продължават да поддържат голямата социалистическа държава, защото на тях им трябва някой, който да им даде пари за повишаване на конкурентоспособността, да им осигури пазар, да им даде обществени поръчки. Най-добре е ако може, да им осигури евтини суровини като енергия, което е ключово за тяхната силна конкурентоспособност. Но за колко време?
В същото време, тези хора представляват бизнеса в информационното пространство, пред държавата, искат да затварят разговорите в разни формати. Аз не разбирам защо съществува тристранката (Националният съвет за тристранно сътрудничество), защо разговорите по социалните теми не са публични, освен ако не се ползват за лобиране на тихо и скрито място.
Медиите също имат вина, защото слагат под общия знаменател на бизнеса всички – и тези, за които говорих досега, и онези, които, вярвайки в своите качества, са рискували, заложили са всичко, което семейството е имало, и са постигнали нещо.
Има фирми, които съществуват в междублоковите пространства на „Младост“ и на „Люлин“ и произвеждат и доставят на НАСА, на Пентагона. Ето това е истинският бизнес, но на тези хора не е гарантирана собствеността и договора от всички правителства без изключение и тези фирми са в риск.
В света успешни са онези общества, които създават условия за конкуриране на идеи, а най-добра е онази бизнес идея, която може да плати най-висока цена за ползваните ресурси. Само на тяхна база може да се осигури устойчиво развитие и използване на наличните ресурси, не само човешки, но и природни, които да останат и за следващите поколения. Другото е прахосване от набедени бизнесмени, на които единственият шанс е, ако може, да не платят суровините, да не платят на работниците, за да са конкурентоспособни.
Тезата ви за успеха и високите цени веднага ще намери множество противници, според които важни за българското общество са евтините ресурси, тъй като покупателната способност у нас е ниска.
Аз не съм политик и имам привилегията да говоря истини.
Свободата предполага правото на човек да греши, така че всеки има право да бъде глупав. Аз смятам, че правилният начин е да има предприемачество, състезание между най-добрите бизнес идеи и да спечели тази, която има смисъл. Като говоря за високи цени, нямам предвид само цената на енергийните суровини, а и да се плати най-високата заплата. Иначе какво – минимална заплата 290 лв., плащана когато работодателят реши, понякога и без осигуровки.
След като по думите ви е сбъркан генезисът на българската икономика по време на прехода, как може да се променят нещата?
Държавата трябва да спре да се напъва да имитира дейност и да помага. Смешно е държавата да организира с европейски средства курсове, в които ще направи от безработните успешни мениджъри. Това са дивотии, не може от безработен да направиш мениджър. Нали преди това трябва да си бил много много добър работник, за да станеш мениджър.
Това е същото като едно време, когато комунистите смятаха, че когато някой е „наше момче“ и баща му е бил партизанин или член на БКП, то ще е добър директор. И сега – щом гласува за нас, значи ще стане добър директор. Нищо такова не може да се случи. А парите, които се пилят, не са ничии, а са нашите пари.
Българският бизнес в момента само на обществени поръчки ли се крепи, май частната инициатива съвсем е замряла?
Разбира се, че се крепи само на обществените поръчки. Частното предприемачество бе абортирано още в първите 10-15 години от прехода. Хората, които тогава са били на 32 до 52 години, са имали опит и знания и са можели да бъдат истинските предприемачи, но им се попречи. Ако всички те са похарчени, трябва да чакаме да се родят новите предприемачи. Сега идват хора със знания, но трябва и желание да се трудиш, да трупаш опит, защото оценката от училище трудно може да се превърне в бизнес проект.
Аз самият знам колко знаех като завърших с отличие, колко знаех като тръгнах да създавам компания и колко знам сега. Това са три различни величини.
Но каква икономика се прави само с пари от обществени поръчки?
Прави се социалистическа икономика. Това е вредно за общественото, защото създава илюзията,че в средносрочни хоризонти може да се случи нещо – някакви хора вземат пари от поръчки, наемат работници и вършат нещо. Всичко трябва да се случва чрез конкуренцията, по пътя на реалната потребност на един пазар от даден продукт.
В момента Европейският съюз е социалистически европейски щати и философията на Еврокомисията не се различава много от тази на някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ.
Ако има задача да се изхарчат едни милиарди в следващия програмен период, тогава трябва да има публичен дебат за какво, а не някой, дори и да е най-умният в правителството, да каже 1 млрд. ще отиде за това, друг милиард – за друго.
Във Великобритания например с години се обсъждат проекти и само когато някой набере достатъчно обществена подкрепа, се нарежда на опашката за финансиране от бюджета. А ние не знаем какви проекти с колко ще се финансират, независимо дали са с български или европейски средства. Умножете за 20 години по 26 млрд. лв. в бюджета средногодишно, ще видите какви пари са похарчени и се запитайте какъв е ефектът от това – дали живеем по-добре!?
Всички тези проекти и поръчки дават храна само на онези, които не могат да живеят без държавата.
Защо да харчим европейски средства за магистрали, след като има инвеститори, готови да направят това? Защо решихме, че когато държавата е възложител, магистралата ще се построи по-качествено и ще излезе по-евтино? Нашето общество няма пари да плаща пенсии, одържавиха се здравно-осигурителните фондове и в тази ситуация някой излиза и казва: „Построих ви зала, построих ви пътища“. А всичко това е можело да стане с частни средства.
Когато една държава няма пари за образование, е престъпление да инвестира в инфраструктура. Със сигурност, ако се обяви един истински конкурс за концесионер на магистрала „Тракия“, ще се появи такъв, който ще я построи, и ако след години стане нещо, ще знаем кой е виновен. Утре, когато се появят дупки на тая магистрала, днешният премиер ще си е тръгнал и няма кого да държим отговорен. А концесионерът ще стои там 35 години.
Има ли избрани кръгове за обществените поръчки?
Разбира се, макар че не ги знам кои са кръговете. Но ще ви дам един показателен пример за начина, по който се случват нещата.
Моите колеги строителите (аз съм строител по образование) си направиха камара, в която, за да се членува, се плаща солиден членски внос и смисълът е, че ако не членуваш, нямаш достъп до обществени поръчки. Те се наричат саморегулираща се организация, а всъщност са осъществили мечтата на Бай Ганьо, дали са печата на Солунската митница на някого, който решава могат или не те да участват в обществени поръчки.
Не може да има такива социалистически квазиструктури. Смисълът на саморегулиращите се организации е да споделят опит, добри практики, да създават на тяхна база стандартни. В свободните общества няма задължителни, а препоръчителни професионални, етични кодове. И това се прави, за да може споделеният опит да даде шанс и на другите да са конкурентни и да се каже – тези фирми могат да работят, те не лъжат и си изпълняват договорите в срок и с обещаното качество.
А не смисълът да е – това е наше момче, ще го пуснем да участва и ще му разрешим да даде подкуп. Така не знам кое качество се оценява – да работят или да дават подкупи.
А доколко такива организации са котило на монополи и картели?
Не са. Структурата, която произвежда монополи, се нарича държава. Никой друг. И за съжаление, ние осъществяваме преход от социализъм в социализъм, но вместо със средствата на Маркс и Ленин със западните – тези на Рузвелт и Кейнс.
Всъщност през цялото време чрез държавата се занимаваме с ограничаване на конкуренцията, допускайки само наши момчета на определени пазари, а останалите играчи се пъдят. Няма нито един случай в последните 20 години в България да е насърчена конкуренцията и ако някъде все пак тя се е случила, е въпреки държавата, защото вече е станало неудобно.
Както сега с решението на Комисията за защита на конкуренцията, че има картелни споразумения на пазара на горива?
Странно е, че има четири компании, обвинени в картел. Как не се е намерил нито един предприемач, който да внесе горива на различни от техните цени. Ето това имам предвид като казвам, че не е гарантиран договорът. Иначе щеше да се намери някой, който да каже: „Я, какво ще ги гледам тия тромавите, ще отида да внеса“. Ще внесеш, ама нали ще те взривят.
Въпросът е защо хората се страхуват да са предприемчиви? Защо Софийската стокова борса не е вързана например с лондонската или холандската борси и да се правят едновременни сделки? Всичко, каквото е на Амстердамската борса, да се търгува и у нас. Вярно, имаш транспортни разходи да си докараш стоката, но имаш възможности и конкуренция.
Излиза, че държавата е най-големият монополист.
Аз всъщност не знам какво е държавата. Тя е нищо. Смята, че като сме й дали власт, може да отделя нещо и за нас. В нормалното общество свободните хора създават управление, за да могат да реализира свещеното си право на собственост, свобода и щастие, според Томас Джеферсън, и ако това управление се провали, имат правото да го сменят. Според нашата конституция ти си обречен, ако работиш срещу държавата. Защо да съм обречен, ако тя не ми харесва и искам да сваля управлението?
Човек се ражда с права, от част от които се отказва доброволно, за да се адаптира в обществото. Държавата е фикция и има правата, които й се делегират със закони. Но това не се разбира от сегашната българска държава и от предишните. Държавата у нас просто се радва на властта си.
Но повечето българи това очакват и това харесват.
Аз не наблюдавам обществото толкова отблизо, колкото вие медиите, или може би се движа в хигиенизирана среда, в която не срещам хора, на които да им харесва държавата. Но има друго нещо – информацията е контролирана, медиите не осъществяват своята функция, те обслужват властта, вместо да я критикуват. Те не обслужват интереса на наречения от тях обикновен човек, а обслужват властимащите и се радват се на близостта с тях.
Сега поне можеш да си стегнеш куфарите и да напуснеш държавата като не ти харесва обществото, в което живееш. Много хора ще кажат, че нямат тази възможност, че не е честно. Животът никога не е честен и в исторически план всеки, който се е опитвал да направи живота в едно общество еднакво честен за всички, се е провалил.
Който може се спасява, другите стоим тук и се опитваме да си внушим, че сме по-щастливи отколкото всъщност се събуждаме.
Как гледате на всички икономически прогнози за страната и доколко постоянното им преразглеждане от правителството, от МВФ и различни банки влияе на развитието на бизнеса у нас?
Те са за правителството, да покаже, че може да си плати бюджетните разходи. Иначе на един човек без работа или на когото не плащат редовно заплата като му кажеш, че икономиката ще постигне ръст от 1 процент, за него това няма никакво значение. Тези прогнози не насърчават широките маси, но са важни за финансовата стабилност на държавата и посрещането на нейните плащания, да върже разходите си.
А за бизнеса имат ли смисъл?
И за предприемачите нямат много смисъл. Ако някой, който на базата на прогнозите на правителството си планира бизнеса, по-добре незабавно да го продава.
Интервюто със Сашо Дончев е публикувано ТУК.
Вижте още: "Овергаз" не знае каква е газовата отстъпка от април"
