Конституционният съд на РБ обяви за противоконституционни последните промени в Кодекса на труда, въвеждащи нови изисквания към работодателските организации за признаването им за национално представителни.
Делото бе образувано на 26.01.2012 г. по искане на 55 народни представители от 41-вото Народно събрание, а като страни по него бяха конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на труда и социалната политика, министърът на финансите, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Съюзът за стопанска инициатива, Българският съюз на частните предприемачи “Възраждане”, омбудсманът. Писмени становища по делото са постъпили от всички конституирани като заинтересувани страни с изключение на омбудсмана и Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане”.
Според съда, чл. 35, ал. 1, т.1 и т.5 противоречат на Конституцията на РБ.
Съдът приема, че чрез чл. 35, ал.1, т.1 от КТ нормите за национално представителство на работодателските организации се променят не само количествено, но и съдържателно. В промените съдът вижда предпоставки за ограничаване на участието на организациите на дребния бизнес в тристранния диалог на национално равнище.
„Докато изискването за представителност при синдикалните организации е завишено с 50% относно броя на наетите осигурени лица, които членуват в тях, този критерий отбелязва увеличение съответно с около 7 пъти и 3,5 пъти в сравнение с предходната редакция на чл.35, ал.1, т.1 от КТ и увеличение на изискванията на критериите за представителност по т. 2 и т. 3 от същия текст. Такъв подход води до елиминиране на участници в социалния диалог на национално равнище и до неравно третиране на социалните партньори - както в сравнение със синдикалните организации, така и вътре в работодателските организации с оглед наличието на стратификация в самия бизнес и специфичните интереси на отделните социални групи в него. Това има за резултат избирателно и небалансирано отношение от страна на държавата към работодателските организации, което дава предимство на организациите на едрия пред тези на дребния и средния капитал. Подобно национално представителство, което не съобразява диференциацията и разнообразието на интересите на отделните работодателски организации като дава приоритет на тези на едрия бизнес, създава опасност за деформация на пазарната среда, поради риска от монополизъм и нелоялна конкуренция – нарушение на чл.19, ал.2 от Конституцията“, пише в мотивите си Конституционният съд.
Според съда, синдикалните и работодателските организации са партньорски организации и това изисква тяхната представителност да се признава въз основа на общи и еднакви критерии. „Наличието за симетрични изисквания за признаване представителността на синдикалните и работодателските организации е в съответствие с основната идея, върху която се изгражда в съвременното международно право защитата на правото на сдружаване на работниците в синдикални организации и на работодателите в работодателски организации, а именно – общи и еднакви принципи и изисквания за сдружаване. Ето защо и тяхната уредба е установена заедно и се съдържа в едни и същи международни актове – член 2-8 от Конвенция № 87 на МОТ от 1948 г. и в чл.5 от Европейската социална харта от 1961 г. От същата идея изхожда и чл.49 от Конституцията, който в ал.1 и ал.2 урежда правото на сдружаване съответно на работниците и служителите, от една страна, и на работодателите, от друга. Същият подход е възприет и от законодателя (чл. 33 КТ)“, се казва още в решението на КС.
Съдът приема, че изискването на чл.35, ал.1, т.5 от КТ за национално представителство поставя отрицателното условие организацията да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт. Това изискване е противоконституционно, поради противоречието му с чл.12, ал.1, чл.44, ал. 1 и чл.49, ал.2 от Конституцията.
*****
Чл. 35. (Изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г.)
(1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:
1. да обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица;
5. да не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт.
