След като министърът на финансите Симеон Дянков обяви във вторник, че от януари 2013 г. ще бъде увеличена минималната работна заплата на 310 лева и това ще бъде планирано в държавния бюджет през есента, потърсихме коментара на икономисти, работодатели и експерти за очакваните икономически ефекти от увеличението.
Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика коментира за Investor.bg, че всяко покачване на минималната работна заплата (МРЗ) представлява "мечешка услуга" за нискоквалифицираните и нископлатените работници. За тези, които след увеличението, ще останат на работа, ефектът е положителен по отношение на техните доходи и благосъстояние, коментира Николова. Тя уточнява, че "цената" на по-високата МРЗ се плаща от работодателите, за които разходите за труд неизбежно се увеличават, а това би довело до влошаване на тяхната конкурентоспособност по отношение на по-високи крайни цени на техните продукти и услуги.
По повод на намерението на правителството да увеличава минималното възнаграждение с по 20 лв. всяка година до 2015 г., когато то трябва да достигне 350 лв., Николова коментира, че защитниците на съществуването на МРЗ и нейното увеличение традиционно пренебрегват ефектите върху тези, които ще загубят своята работа, защото са станали прекалено скъпи за своите работодатели.
Също така се пренебрегва и групата на хората, които ще продължат да работят, но вече в сивия сектор, тъй като техните работодатели ще предпочетат да им плащат старите заплати, но това би било възможно само "на ръка", тоест в неформалния сектор. Традиционно втората и третата група, при които ефектите от повишаването на минималното заплащане са отрицателни, както върху работещите по линия на загубена работа и осигуровки, така и по линия на загубени приходи за държавния бюджет, превишават значително първата група, при която отрицателните последствия се поемат от работодателите заради по-високи разходи за труд.
Николова обобщава, че икономическата литература е категорична, че минималната заплата и нейното повишаване имат единствено отрицателни ефекти върху заетостта. От една страна тези повишавания автоматично водят до закриване на работни места, а от друга - поставят все по-висока летва пред създаването на нови такива. Противопоставянето на хората, които са заети и остават такива дори и след повишаване на МРЗ, и всички останали групи на пазара на труда - тези, които търсят активно работа и тези, които губят работата си в резултат от по-високото минимално възнаграждение, всъщност представлява този ефект на "сегментиране" на пазара на труда. Това сегментиране е и една от често изтъкваните отрицателни последици от повишаването на МРЗ.
Принципната позиция на ИПИ за минималната работна заплата е, че тя трябва да бъде премахната. Основният аргумент на икономистите от института е, че „покачването й способства за сегментацията на пазара на труда, ощетява наетите и ограничава заетостта“?
