Поредният инвеститорски интерес към изграждането на АЕЦ „Белене“ е повод да обърнем внимание върху факта, че българското политическо говорене не винаги е полезно за икономическите възможности на страната ни.
Преговорите с потенциални инвеститори до момента нямат реален изход. Причината е, че водеща роля в преговорния процес имат политиците, а не експертите. Често между първите и вторите липсва комуникация. Обикновено първите се опитват да ползват темата за българската атомна енергетика в политически контекст, а не изхождат от икономическите решения и интереси на страната ни. Не оспорваме правото на политиците да взимат крайното политико-икономическо решение, но смятаме за редно да не преекспонират политически тези, неподкрепени с експертни данни и оценки.
През всичките тези години българските преговарящи сами конструираха и създадоха два капана, от които сега трудно могат да се измъкнат.
Първият капан е икономически. Политиците непрекъснато говореха колко висока ще е цената на атомната централа, дори посочваха „точни“ финансови разчети, достигащи до десетки милиарди лева. В същото време се цитираше, че вложените до момента от България средства са около 3 млрд.лв. Това автоматически поставя страната ни в губеща позиция при договарянето на високо дялово участие в проекта „Белене“ без допълнително финансиране.
Вторият капан е енергиен, но също с икономическа проекция. Години наред в публичното пространство се наслагва тезата, че България има достатъчно – и като брой, и като капацитет енергийни източници, и дори излишък от енерегия. Това означава, че оттук-нататък е необосновано да поставяме пред новия инвеститор условие да продава енергия за страната ни на преференциална цена. В една пазарна среда, формирана в условията на либерализиран енергиен пазар в ЕС, проблемът за цената на енергията при горните условия е проблем и решение на самия собственик.
Като се има предвид, че енергетиката стои в основата на конкурентоспособността на икономиката, за нас, като представители и на производителите, и на консуматорите на енергия, е важно политическото говорене да се основава и да следва конкретните експертни разчети, така че да се гарантира стабилност на българската енергийна система.
Съществено е, че независимо от ранната фаза на преговорния процес с новия потенциален инвеститор отново предизвиква неограничено политическо говорене. Да не забравяме, че българската икономика жизнено се нуждае от инвестиции, създаване на работни места и задържане на енергийния интелект в страната.
Господа политици, не плашете инвеститорите!
Нека този прецедент остане сериозен урок за бъдещото политическо говорене по привличане на стратегически инвеститори!
