"Една четвърт от българите издържа останалите", заяви Светла Костадинова, програмен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ), за БНР. Освен това експертите от Института представиха алтернативен държавен бюджет за 2013 година, в чийто център е икономическия растеж.
Според Костадинова не е нормално толкова дълго време една малка част от обществото да осигурява финансите на останалите. Има големи групи, които разчитат изцяло на бюджета.
Около милион и половина са хората, които не разчитат на помощи и именно те издържат всички останали. От ИПИ обаче смятат, че не се прави нищо тези хора да се увеличават, да се създават работни места, да се правят реформи.
"Ресурсът идва от работещите, които са по-малката група и се преразпределя през различни програми. Групите, които разчитат на бюджета са по-голямата част", каза Костадинова.
Институтът представи своя алтернативен държавен бюджет за 2013 година.
Вместо заложените от Министерския съвет в проекта за бюджет 30,528 млрд. лева приходи, които са 37,5% от Брутния вътрешен продукт (БВП), експертите предлагат 29,105 млрд. лева или 35,7% от БВП да бъдат събрани чрез данъци.
От ИПИ са изчислили, че общите разходи за 2013 година не трябва да са 30,7 млрд. лева, а 28,168 млрд. лева.
Има предложения за по-ниски данъци. Идеята е да се премахне данък "дивидент" (сега 5%), а данъкът за едноличните търговци да е 10% (сега е 15%). Предлага се и премахване на други неефективни данъци, например на данъка върху наследствата, и намаляване на държавни и общински такси. От ИПИ искат да отпаднат и данъчните преференции.
Примери за такива преференции според тях са преотстъпването на данъка за земеделските производители (60 млн. лв. за 2011 г.), необлагаемите ваучери за храна (200 млн. лв. необлагаеми през 2013 г.), признатите разходи за дейността при облагане на физическите лица (над 60 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.), ниската ставка на ДДС за туризма (над 100 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.).
Икономистите предлагат "свиване" на текущите разходи (заплати, издръжка, привилегии) в публичния сектор с 10% спрямо планираното и събиране на повече собствени приходи, вместо трансфери, което може да стане в университетите.
Предлага се също и ограничаване на субсидиите поне с 25% спрямо планираното. От ИПИ искат да се направи пенсионна реформа с избор за работещите дали да се осигуряват в НОИ или да спестяват в лична пенсионна сметка.
Държавата трябва да признае пенсионните задължения и в зависимост от данъчните приходи да индексира текущите пенсии.
В здравната реформа искат пренасочване на два процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд. Сега се плащат 8% от доходите като осигуровка "здраве".
"Вместо плащане в общия кюп за здраве, част от вноската ще отговаря изцяло на личните предпочитания. Това е истинска политика на стимулите, която дава избор, а не такава, която просто обявява всички некоректни платци за престъпници", обясниха от ИПИ.
Според ИПИ политиката на дефицитно харчене и отлагане на реформи не работи. 2013 година ще бъде петата поредна година на дефицитно харчене, а заетостта продължава да върви надолу.
