19.10.2012

"За ефективното приложение на проекта на ЗИД на Търговския закон са необходими законодателни промени в Глава 46 на Гражданския процесуален кодекс, с които да се гарантира принудително изпълнение на присъдени вземания по търговски сделки към държавни учреждения. Следва да се обмисли и необходимостта от съответни изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки, които изрично да забраняват и санкционират недобросъвестни практики при приемане на резултатите от сключени договори."

Това се казва в становище на БСК относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, транспониращ Директива 2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Експертите на камарата предлагат с промени в ГПК да бъдат предвидени облекчени процедурни възможности за събиране на неоспорени вземания.

В Становището се казва още:

БСК приветства транспонирането на Директива 2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки в българското законодателство.

За съжаление, предлаганите текстове акцентират върху началния момент на изискуемостта и по този начин не изключват възможността за уговаряне на по-дълги срокове за плащане. Така се създават условия определеният максимален срок от 60 дни за плащания от възложителите по обществени поръчки да бъде удължаван чрез умишлено забавяне на действията по приемане на стоката или услугата. В тази връзка следва да се обмисли необходимостта от съответни изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки, които изрично да забраняват и санкционират недобросъвестни практики при приемане на резултатите от сключени договори.

За ефективното приложение на текстовете са необходими законодателни промени в Глава четиридесет и шеста на Гражданския процесуален кодекс, с които да се гарантира принудително изпълнение на присъдени вземания по търговски сделки към държавни учреждения. По отношение на тях следва да бъдат включени и облекчени процедурни възможности за събиране на неоспорени вземания. Директивата предвижда изрично, че същата „урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия или между предприятия и държавни органи, предвид факта, че държавните органи извършват значителен брой плащания към предприятията“. Следователно, сделките между държавата и стопанските субекти, включително свободните професии, са търговски сделки и държавата се явява като страна по търговски договор, с всички произтичащи от това права, задължения и последици. От Директивата не могат да се черпят никакви основания за привилегировано положение на държавата като субект на търговски взаимоотношения, включително в изпълнителното производство. Напротив, Директивата отчита, че по правило държавните органи ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото предприятията и изисква въвеждането на специални разпоредби за търговските плащания от държавни органи към предприятия.

В законопроекта не е намерило място регламентирането на последиците от договорни условия и практики, които представляват злоупотреба, развити подробно в  Директивата. В тази връзка считаме, че е необходимо да се предвиди ред за прилагането на чл. 7, параграф 5 на Директивата, позволяваща организации, официално признати да представляват предприятия или организации (каквито са национално представителните организации на работодателите), имащи законен интерес да представляват предприятия, да сезират съгласно приложимото национално право съдилищата или компетентните административни органи с мотива, че договорните условия или практиките представляват явна злоупотреба, така че те да могат да приложат подходящи и ефективни средства, за да се прекрати използването им.

По този начин законодателните изменения в системата на плащания по търговски сделки ще доведат до прилагането на ефективни мерки за намаляване на междуфирмената задлъжнялост.

Дата: 19.10.2012

Източник: БСК

Прочетено: 4122