BUSINESSEUROPE ПУБЛИКУВА ТРАДИЦИОННАТА СИ ЕСЕННА ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА „ECONOMIC OUTLOOK: AUTUMN 2012“

Слаби икономически перспективи и необходимост от политики за укрепване на доверието у инвеститорите прогнозира BUSINESSEUROPE в традиционната си есенна икономическа прогноза „Economic Outlook: Autumn 2012“. В документа Европейската бизнес конфедерация, чийто член е БСК, подчертава значението на намаляването на бюджетните дефицити и подобряването на конкурентоспособността на държавите-членки на ЕС, които трябва да продължат прилагането на структурни реформи и програми за фискална консолидация.  Особено наложителни са реформите на пазара на труда и, по-специално – намаляването на разходите за труд и увеличаване на производителността, което ще стимулира предприятията да наемат работници.

Според BUSINESSEUROPE:

• Политическата и финансова несигурност оказва своето влияние върху бизнес доверието, икономическия растеж и заетостта;
• Ръстът на БВП на ЕС през 2013 г. ще достигне едва 0.5%, а за еврозоната – 0,1%;
• Над 700 000 нови работни места ще бъдат загубени до края на 2012 г., а прогнозата на членовете на BUSINESSEUROPE е за още 400 000 работни места по-малко през 2013 г. Безработицата в ЕС ще достигне 11% през 2013 г., а в еврозоната – 11,5%.
• Инвестициите остават ограничени от слабото доверие. Това се отнася особено за по-малките компании и тези в периферията на Европа, които са изправени пред много предизвикателства по отношение достъпа до финансиране;
• Само нетният износ ще продължи да дава значителен тласък за растежа на БВП. Очакванията на BUSINESSEUROPE са износът на ЕС да нарасне с 3,5% през 2013 г., а вносът – с 2,3%. Излишъкът в текущата сметка на ЕС ще се подобри до 0,3% от БВП през 2012 г. и 0,7% през 2013 г.
• Фискалната консолидация продължава да се развива. Публичният дефицит през 2013 г. ще падне до 3,3% от БВП – за сравнение, през 2009 г. той е бил 6,9%.

• За да се изгради доверие, лидерите на ЕС трябва да се ангажират с конкретни стъпки за засилване на еврото, вкл. по-голяма политическа и икономическа интеграция.
• Фискалната дисциплина и структурните реформи започват да показват положителни ефекти. Държавите-членки трябва да предприемат цялостно изпълнение на амбициозните програми за реформи, за да се повиши конкурентоспособността и нивото на производителност.
• Държавите-членки трябва, също така, да работят за напредък по плановете за фискална консолидация, за да се засили доверието и дългосрочният растеж. Плановете за консолидация трябва да се съсредоточат върху реализирането на ефективността на публичния сектор, включително чрез публично-частни партньорства, като приоритет е насърчаването на инвестициите и възстановяването на доверието на потребителите.
• Мярка за подобряване на дългосрочната финансова стабилност е рекапитализацията на банките и промените във финансовото регулиране. Тези реформи трябва да се прилагат по начин, който повишава достъпа на фирмите до финансиране с цел възстановяване и запазване на инвестициите за по-добър икономическия растеж.
• Ние приветстваменовите промени в програмата на ЕЦБ. Тези реформи могат да играят важна роля в подкрепа на финансовата стабилност и намаляване на разпокъсаността на финансовите пазари в еврозоната.

През последните години европейските лидери са затруднени в намирането на трайно решение на проблемите, свързани със заетостта и сигурността на работните места  в целия ЕС.

Последните действия на ЕЦБ бяха съсредоточени  към подобряването на банковата система. Това допринесе за намаляването на финансовата несигурност на пазара спрямо юли 2011 г., но въпреки това финансовата нестабилност на пазара, бизнес доверието и перспективите за растеж все още не изглеждат сигурни.

Членовете на BUSINESSEUROPE предвиждат свиване на БВП до -0,2% в ЕС за 2012 г. (-0,6% в еврозоната). Очакванията за 2013 г. са за ръст на БВП в ЕС от +0,5% (+0.1% в еврозоната). Такъв  растеж може да се постигне, ако се проведат структурни реформи във всички държави-членки.

Държавите-членки, които са развили силна конкурентна и фискална политика преди кризата, ще продължат да бъдат по-устойчиви. През 2013 г. се предвижда ръст на БВП от 1,0% в Германия, 0.2% във Франция, 1.4% в Обединеното кралство, 0.8% в Холандия, 1.8% в Полша, 0.7% в Белгия, 1.2 % в Швеция и 0.9% В Австрия. Очаква се свиване на БВП в Италия с -0,6% и Испания с -1,4%.

Нестабилността на финансовите пазари и несигурността на доставките продължават да обезкуражават инвестициите. Членовете на BUSINESSEUROPE очакват нивата на инвестиции да спаднат с около 2% през тази година и да се повишат с едва 0.6% през следващата година.

Вътрешнотите търсения през второто тримесечие на 2012 г. са намалели с 1,5% в Европейския съюз и с 2,2% в еврозоната. За 2013 г. очакванията са частното потребление да се повиши в ЕС само с 0,2% (0,3% в еврозоната), а публичното потребление да се свие в ЕС от -1,1% (-1,4% в еврозоната).

Отразявайки тези разочароващи перспективи за растеж, очакванията за заетостта на пазара на труда за следващите няколко години остават отрицателни. Експертите на BUSINESSEUROPE очакват равнището на безработица да достигне 11,0% в ЕС и 11,5% в еврозоната през 2013 г. Това е най-високото ниво, наблюдавано в последните 20 години, и означава, че през 2013 г. повече от 26 милиона души ще бъдат безработни, като безработицата през 2013 г. ще достигне връх от 26.5% в Испания и 24,0% в Гърция. Над 700 000 работни места ще са загубени до края на 2012 г., а през 2013 г. още 400 000 европейци ще останат без работа.

Въпреки несигурността в ЕС, много европейски предприятия все още са конкурентоспособни. През 2012 г. износът на ЕС се е покачил с 5%, в сравнение с растежа от 1% на световния износ. Нетният износ се разглежда като единственият положителен принос за растежа на БВП в ЕС. Спадът в търговията в рамките на ЕС е пряко следствие от слабото вътрешно търсене в Европа. Това подчертава необходимостта от по-голямо прилагане на реформите за единен пазар и възстановяване на доверието към ЕС.

Намаляването на макроикономическите десбаланси е част от по-широките макроикономически реформи, заложени в политиката на ЕС още от годините преди икономическата криза, свързани с различията в нивата на конкурентоспособност. Част от страните отбелязват значителен напредък по отношение намаляване на структурните дефицити, като в 2/3 от случаите това намаление е постигнато от снижение на публичните разходи, а 1/3 – от увеличаване на публичните приходи. Все още има 21 държави, които подлежат на процедури при прекомерен дефицит. Средният бюджетен дефицити на държавите-членки на ЕС се очаква да спадне до -3.6% до края на тази година, при 6,9% през 2009 г.

Страните с най-висок търговски дефицит (Гърция, Португалия, Ирландия и Испания) подобряват текущите си баланси и показват стабилизиране на разходите за труд. Въпреки това, особено като се има предвид, че част от наблюдаваният спад на разходите за труд на единица продукция се дължи на намаляването броя на работниците, ще бъде важно прилагането на политики в подкрепа на по-нататъшни подобрения в тази област. Необходим е и по-сериозен напредък по отношение на фискалната консолидация и намаляване на публичните дефицити. Усилията за фискална консолидация са предпоставка за възстановяване на доверието у потребителите и инвеститорите, за намаляване на натиска върху лихвените проценти и възвръщане на благоприятните условия в ЕС, особено като се има предвид дългосрочното негативно въздействие на застаряването на населението върху публичните финанси, вкл. върху по-високите разходи в социалната и здравната системи.

Експертите от BUSINESSEUROPE отчитат важността на усилията за фискална консолидация и намаляване на разходите чрез повишаване на обществената ефективност, което ще намали данъчната тежест върху икономиката. Правителствата, също така, трябва да гарантират разходи за определени приоритетни области, които могат да подкрепят растежа и инвестициите, в т.ч. образование, иновации, инфраструктура и енергетика.

Възстановяването на дългосрочния икономически растеж в Европа ще зависи от възможностите на предприятията за достъп до средства за инвестиции в реални условия. Инвестиционните фондове продължават да бъдат от ключово значение за предприятията, които се стремят към важни инвестиции, особено свързани с иновациите, за да останат конкурентоспособни и да запазят пазарния си дял. Способността на фирмите за достъп до финансиране продължава да се различава в зависимост от размера и от географското местоположение на компаниите. Достъпът до финансиране чрез  банково кредитиране на голяма част от малките фирми е все по-голямо предизвикателство.  Нетното кредитиране за нефинансовите предприятия е намаляло драстично за последните години. Наблюдава се спад в търсенето на средства от фирмите. Този спад се дължи на липсата на доверие и слабото вътрешно търсене, затягат се и условията за доставка.

Последното банково проучване на ЕЦБ показва значително затягане на кредитните стандарти, прилагани за одобрение на кредитите за предприятия. Тази тенденция се е засилила през третото тримесечие на 2012 г. при 15% от изследваните банки (10% през второто тримесечие на 2012 г.).