Дата: 05.12.2012

Източник: dariknews.bg/klassa

Прочетено: 3485

Най-тежко стои проблемът с икономическата криза в предприятията с численост от 50 до 250 заети. Най-много съкратени работни места има в тези предприятия, защото рискът на тези фирми е значителен. Това каза в интервю за Дарик изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Той коментира изнесените преди данни от Главната инспекция по труда, според които работодателите дължат на служителите си заплати за общо около 57 милиона лева. Божидар Данев подчерта обаче, че не се съобщава колко от фирмите със забавени плащания са свързани с обществени поръчки.

„2013 г. се очертава като година на икономическото спокойствие, тъй като ще имаме политическо неспокойствие – избори", коментира още изпълнителният председател на БСК в интервю за предаването „Междуредие". По думите на Данев „дори вицепремиерът Дянков е заявил, че това няма да бъде година на реформи, т.е. през 2013 г. ще продължим със стагнация – стагнация в доходите, в икономиката, в развитието на страната". Интервюто с Божидар Данев можете да чуете на Radio.DarikNews.bg

Потърсих ви, провокирана от данни на инспекцията на труда , изнесени в началото на седмицата, за нивото на задължения, които работодателите не са изплатили на служителите си от текущите проверки на инспекцията. Редно е да чуем гледната точка на бизнеса, защото зад цифрите стоят причини. Анализът е най-важен, за да бъде обяснен един или друг факт. Рано е за точна статистика в началото на декември, но как бизнесът върви към края на тази 2012 година по ваши наблюдения като тенденция спрямо миналата.

Първото нещо, което искам да кажа, е, че има доста големи различия както браншово, секторно, така и в регионално звучене. Тоест едни сектори успяват в кризата и там няма забавяне на плащанията. В други сектори има сериозно забавяне в плащанията, сериозно намаляване на поръчките, което създава проблеми в предприятията в съответните сектори. Има и регионално разпределение – един е проблемът в София, друг е проблемът във Видин или Търговище. Така че ние трудно можем да говорим за единно виждане, но това, което мога да кажа: за съжаление в това, което дава ГИТ, няма няколко сечения. Първо, колко от тези предприятия, в които има забавени плащанията, са свързани с обществени поръчки. Основният въпрос. Защото това означава веднага, че има закъснения в плащанията по обществените поръчки или са подизпълнители на големи фирми с обществени поръчки. Вторият момент: аз от сега мога да ви кажа, че в някои сектори изобщо няма забавени плащания и заплатите сериозно растат.

Кои са тези сектори?

Ами това е електроника, изчислителна техника, комуникации, фармацията. Няма никакви проблеми с плащането. Част от химията. Минно-добвинят отрасъл – никакви забавени плащания. Металургията...сега напоследък има малка криза във връзка с проблеми, свързани с ветрушнообщностните доставки. Но това са неща, които... Ние не можем да говорим общо за икономиката в момент на криза, а трябва да говорим, като диференцираме тези бих казал атаки към бизнеса, в които за голямо съжаление и медиите участват, че не се плащат заплати. Никой не анализира защо не се плащат заплати. И ако направите дори една друга класификация, дали малките предприятия или големите предприятия, или средните предприятия не плащат заплати...

Това щях да ви попитам: къде най-сериозно се усеща този проблем?

За съжаление досега никой не говори. Най-тежко стои проблемът с икономическата криза в предприятията с от 50 до 250 заети в икономиката. Често се генерира в общественото пространство малкият и средният бизнес. Да, съгласно европейската класификация е там, така е, но в българските предприятия това са средни предприятия определено. И ако направите един друг анализ, защото те са свързани проблемите, във всички случаи има корелация между отделните проблеми, ако разгледате, че най-много съкратени работни места има в тези предприятия, които са в тази численост. Рискът на тези предприятия е значителен. Докато в микропредприятията – то е фамилно предприятие и обикновено рисковете се поемат от семейния бюджет. В големите предприятия има натрупвания или да кажем има други поръчки и рискът се поема. Но в този размер предприятия рискът се поема изцяло от предприятията и там няма съответните натрупвания. Така че трябва да бъдем внимателни към тези оценки и не може ГИТ да ми пласира толкова милиона неразплатени заплати. Къде са, в кои сектори, дейности?

Строителството беше споменато като сектор, където положението е най-сериозно.

Строителството е основният контрагент на обществените поръчки. Следователно зад това строителство стоят общините, стои държавата. В момента почти няма частно строителство.

Всичко това, за което говорим, знак ли е и за ръст на междуфирпмената задлъжнялост и изобщо за един друг казус, който беше свързан със задълженията на хазната към бизнеса.

Фирмената задлъжнялост нараства драстично и през 2011 година. Ние скоро ще пласираме в общественото пространство нашите изследвания, но това ще стане през януари. Засега първите данни, които обработваме, са, че фирмената задлъжнялост, в това число и междуфирмената е нараснала с 13 млрд. за 2011 година, тоест почти на всеки месец по 1 млрд. 2011-а. За 2012 година данните ще получим чак на края на годната, за съжаление, такъв е цикълът на подаване на данни към статистиката и съответно, за да можем да обработим тези данни. Но тенденцията се запазва, което е драматично. И като оглеждаме тези данни, които идват динамично бързо – намаляване на работната, съкращаване на работни места, липса на инвестиции, сравнително спокойно мога да прогнозирам, че и 2012 година няма да бъде по-добра от това. А да не говорим и за 2013-а, която се очертава като една година, която ще е на икономическото спокойствие, тъй като ще имаме политическо неспокойствие, избори.

Какви са очакванията ви за 2013 година?

Очакванията са, че просто ние няма да имаме реформи, които очакваме от години. Дори и вицепремиерът Дянков заяви, че няма да бъде година на реформи. И реформите се отлагат за следващите мандати. Тоест това, което очакваме да се случи, няма да се случи и през 2013 година и ние ще продължим: стагнация в икономиката, стагнация в доходите, стагнация в развитието на страната ни.

Очакваме ваш анализ, анкета, по която работите, след седмица-две.

Да, на 17 декември ние ще покажем едно анкетно проучване. Разбира се, то не почива на статистически данни, а е тип социологическо проучване. И не просто социологическо проучване, ние ще пласираме в обществото какви са очакванията на бизнеса, какви са резултатите от 2012-а, каква е била 2012 година. За голямо съжаление, вие виждате, ние не успяхме ръстовете, планирани с бюджета, бюджетът за 2012 година беше планиран с ръст от 2,3 на сто, което означава, че не са планирали правилно. Очертава се ръст от около 1 на сто. Колко ще бъде, ще видим, разбира се, но в никакъв случай не може да надхвърли, да достигне дори и половината от това, което беше предвидено с бюджета за 2012 година.