Който хвърля повече боклук и замърсява повече, трябва да бъде „санкциониран“ за поведението си чрез за плащане на по-високи такси, а който рециклира, пести ресурси и щади природата, следва да бъде насърчаван – така е редно да бъде, нали? Но у нас не е така.
Една малка, но много съществена крачка в правилната посока постигна Българската стопанска камара. Една от дългогодишните битки на камарата е именно таксите и данъците да се организират така, че който замърсява повече, да плаща повече. Ето, че с с решение от 21 ноември2012 г. Върховният административен съд (ВАС) прие за незаконосъобразни текстове на общинска наредба, определящи таксата за битови отпадъци на база промили върху данъчната оценка, а не според тяхното количество.
Делото е образувано по жалба на “Търговско-логистичен комплекс Г.О.” АД срещу Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите в Община Горна Оряховица, съобщи БСК в прес-съобщение.Според съдебния състав, Общината не е мотивирала невъзможността да определя размера на таксата за битови отпадъци на база количество.Поради това е недопустимо прилагането на чл.67 ал.2 от Закона за местните данъци и такси.
Според чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Двата способа за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност – в посочената в закона последователност.
В мотивите на съда се казва още:
След като в закона е регламентирано, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на наредбата да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на способа по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т.е. невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Това обстоятелство следва да бъде надлежно мотивирано и доказано от Общинския съвет. В конкретния случай не са изложени никакви мотиви при приемането на самата наредба.
Невъзможността да се установи количеството на битовите отпадъци не само не е доказана, но и не е налице! Това се потвърждава от данните по делото за възлагане събирането, транспортирането и депонирането на битовите отпадъци на територията на Община Горна Оряховица на фирма “Титан” и справката за направените и предстоящи разходи в тази връзка.
Тази малка наглед победа в борбата за по-справедливо таксуване на отпадъците е прецедент. Случаят с Община Горна Оряховица е съотносим към всички останали общини в страната, които прилагат данъците за смет на база промили върху данъчната оценка. Основателно е да очакваме общините у нас да вземат предвид решението на ВАС и да поемат пътя към промяна в таксуването на отпадъците, убеден е Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.
В Европа много разпространен подход е така наречената „апартаментна“ такса, казва още Бранков. При нея таксата за отпадъци се формира на база на това колко е голям апартаментът, изхождайки от предположението, че колкото е по-голям, толкова повече хора живеят вътре, респективно толкова повече замърсяване генерират. Макар че и това не е 100% справедливо, подходът е по-разумен от основаването на данъчни оценки. В някои общини в Холандия пък таксата смет се взема от общината посредством продажбата на чували за смет. Този подход е най-точен: колкото повече чували ти трябват, толкова повече смет генерираш, толкова повече такса плащаш.
Парламентът трябва да заложи в закона няколко възможни подхода, от които общините да избират, а не всяка своеволно да решава на каква база ще изчислява такса смет, казва Бранков.
