Интервю на Агенция "Фокус" с Камен Колев, зам. – председател на Българската стопанска камара (БСК) за процента на сивата икономика в страната за 2012 година и междуфирмената задлъжнялост към момента.
Фокус: Г-н Колев, какъв е процентът на сивата икономика към момента в страната?
Камен Колев: Има различни начини за изчисляване на този процент, но тя се запазва на едно високо ниво, което средно за икономиката надхвърля 30 %. В някои сектори като например пазара на труда, тя е доста по-висока. Различни са формите на проявление на тази сива икономика – работа без договор или със скрити клаузи, работниците се записват на минималния осигурителен праг, а се получават пари под масата, осигуряват се на половин ден, а работят цял ден. Тези проявления в пазара на труда са доста по-чести и досега не сме намерили точния начин, за да намалим този тип сива икономика.
По отношение на сивата икономика в период на криза голяма част от фирмите, особено малкият и средният бизнес, които са в тежко финансово състояние и от гледна точка на поръчки, на работа, на изплащане на кредити, е нормално да се задържа на високи нива. През годината бяха приети някои мерки като свързването на касовите апарати с Националната агенция по приходите (НАП), които безспорно изиграха положителна роля. Българска стопанска камара от много години настояваше за това свързване, особено в рисковите области, където се знаеше, че се укриват обороти. Предстои да видим и ефекта от другите мерки, които също се предприеха. Това са касовите плащания, приемането на принципа на аналога и за целите на социалното осигуряване. Досега това важеше само за целите на данъчното облагане. Друга мярка беше достъпът до кредитите и досиета на ревизираните фирми, тоест да се провери как фирми, пък и физически лица изплащат кредитите си при положение, че не афишират и не декларират достатъчно доходи за това. Тоест ясно е, че има сериозни сиви потоци в икономиката, с които е нормално да има проблеми в условия на криза.
Проблемът на сивата икономика е в това, че един път намалява приходите в бюджета и от тук товари коректните с цел да компенсира този недостиг, но по-големият проблем на сивата икономика е в това, че изкривява нормалната пазарна среда и прави по-конкурентни точно неконкурентните, в сравнение с коректните. Ако говорим за начини за допълнително редуциране на сивата икономика, например през 2013 година усилията трябва да се насочат към ограничаване на административните и финансови тежести върху бизнеса. Тази посока ще доведе до изсветляване на сивите потоци. Въздействие ще има плащането към държавните институции на социални и данъчни цели от страна на фирмите да става с платежно нареждане, което ще икономиса голям финансов ресурс в бизнеса от порядъка на 50 – 60 млн. лева. Стопанска камера поставя това предложение от пет години, но чак сега администрацията успя да го реализира и да го направи законово. Друга важна мярка за допълнителна възможност са плащанията към държавата да стават с всички възможни платежни документи, а не само с платежно нареждане в банката и когато трябва да платите например 2 лева или 1 лев, да плащате такса на банката 3 лева или 5 лева., в зависимост от банката на съответната институция. Въведе се правилото, когато се плащат дължими суми към бюджета, на местата на реализиране на тези плащания да се инсталират пост терминали и всички възможни инструменти и най-важното е разходите за това плащане да се поемат от бюджета. Такива стъпки са изключително полезни за бизнеса и намаляват неговите финансови и административни разходи и в същото време спомагат за изсветляване на икономиката.
Фокус: Какви са данните в Европа по отношение на сивата икономика и на кое място се нарежда страната ни?
Камен Колев: Страната ни е назад по всички класации. Размерът на сивата икономика е свързан и с ефективността, публичните разходи, престъпността и корупцията. Това са факторите, които дават тези сиви потоци и от които произхождат те. По всички класации и ефективността на публичните разходи България е назад. Това означава ефективност на обществени поръчки, на всички бюджетни и публични средства по отношение на контрабанда, проблеми с организираната престъпност, които всъщност подпомагат създаването на сивата икономика.
Фокус: Как бихте коментирали отношението на държавата към този проблем?
Камен Колев: Държавата може да направи една решителна крачка, като това е пълната електронизация на всички публични услуги, на взаимоотношенията на гражданите и бизнесът с държавната администрация. Това означава електронизация на обществени поръчки, на регулативни режими, лицензи, разрешителни, плащания към държавата, като по този начин ще се елиминира сериозният проблем с бюрокрацията, корупцията. Много е важно да се стимулират електронните разплащания. Статистиката показва, че в страните, където електронните разплащания са популярни и разпространени, сивата икономика там е ниска и обратното – там, където няма електронни разплащания, сивата икономика е висока.
Става въпрос за неиздаването на касови бонове, а като се стимулира разплащането с банкови дебитни и кредитни карти, които оставят следа, не е необходимо да се предприемат мерки за следене на издаването на тези касови бонове и по този начин укриването на обороти. Тези банкови електронни разплащания ще оставят следа за оборотите и за продажбите, но за да се осъществи тази идея, трябва да се стимулират търговците да инсталират пост терминали и самите граждани да искат да ползват тези разплащания.
Като стимул например може да се възстановява една част от ДДС-то в края на годината може би един процент, но по този начин хората да искат да ползват електроните разплащания или банковите карти. Преди години имаше идея по какъв начин да се контролира издаването на касови бонове, като имаше и предложения да се събират в края на годината и всеки да ги отчита, но това е трудоемко и трудно осъществимо. В Гърция например сега, ако не ви издадат касов бон, можете да ви предоставят стоката безплатно, което също е дискусионно, до колко това няма да влоши отношенията – купувач – продавач. По този начин държавата прехвърля отговорността между двете страни, но използването и стимулирането на банковите карти, според нас е действащият начин като допълнителна мярка за ограничение на сивата икономика.
Фокус: Как бихте коментирали предложението на синдикатите - неплащането на осигуровки да бъде криминализирано и наказуемо по много по-строг начин?
Камен Колев: В момента има достатъчно основания в Наказателния кодекс да се подвеждат под отговорност работодатели, които сключват такива договори, включително има предвидени затвор, глоби и сериозни санкции. И в момента има достатъчно законови възможности, вместо допълнително да се криминализира, защото какво означава укриване? Тук не става въпрос за плащане, а за укриване, тоест работодателят не е отразил във ведомостта истинският размер на заплатата и от там дължимите осигуровки. Това всъщност е подаване на документи с невярно съдържание, така че по тази линия всеки един некоректен работодател може да бъде подведен под отговорност и не е необходимо допълнително криминализиране.
По този начин ще има нагнетяване на страх в бизнес средата, ще създаде и допълнително напрежение и плашене на инвеститорите, защото заради неплащането на социални вноски, всъщност и работодателят, и работникът извличат изгода, като и двете страни спестяват плащания. Колкото работодателят е виновен, толкова и работникът, защото и той получава тези вноски. Българска стопанска камара не вижда в това криминализиране някакъв действащ инструмент, който ще намали сивата икономика в сферата на пазара на труда.
Истината е, че там основният проблем са социалните системи, защото размерът на здравните осигуровки и пенсионните осигуровки не е атрактивен за плащане и от страна на работници, и на работодателя. В здравеопазването има над 1 400 000 здравно неосигурени души, които не си плащат здравните осигуровки. В пенсионното осигуряване също, който си внася вноските коректно на истинските заплати, трябва да покрие многото привилегии, изключения и стимули в областта на пенсионното осигуряване, свързани с ранно пенсиониране, малък осигурителен стаж, след това дълго време ползване на пенсии или огромният размер на инвалидните пенсии, обезщетенията при осигуряване на съответни категории. Всичко това отблъсква коректния гражданин и той вижда, че осигуряването всъщност води до изтичане, а в здравната системата се вземат едни средства, а се внасят други.
Трябва да има принцип на солидарност, но този принцип трябва да влиза в действие, едва след като всеки е направил своята вноска, защото не може средствата на един човек да отиват за лечението на друг. Допълнителни наказателни мерки и в моменти има, но е много трудно да се хванат такива случаи, тъй като и двете страни са заинтересувани, така че и с допълнителна криминализация няма да можем да изкараме тези случаи на светло, а напротив – ще изплашим допълнително инвеститора ненужно. Бизнесмените и предприемачите се страхуват да не би всяко едно неплащане да бъде повод да са преследвани, при положение, че на него държавата му плаща с дисконт.
Фокус: Какъв процент е междуфирмената задлъжнялост и каква е ситуацията в това отношение към момента в страната?
Камен Колев: В началото на януари ще дадем пълната картина. В момента уточняваме нещата, тъй като голяма част от фирмите в резултат на общи събрания имат право да променят някои данни в своите баланси, но и сега може да се каже, че фирмената задлъжнялост по принцип расте. Тук не става въпрос за самия размер на фирмената задлъжнялост, тъй като при една работеща икономика фирмената задлъжнялост естествено е по-висока. Проблемът е, че няма приходи във фирмите, които да са адекватни на тази задлъжнялост, и парадоксът в България е в противовес на ниската задлъжнялост на държавата, където сме отличници, на другия полюс се намира бизнесът, който е свръх задлъжнял. Именно от бизнеса идват средствата за заплати, за доходи на хората, и вноските в бюджета, от там и състоянието на бюджета, така че не е тревожна самата цифра на размера, а е важна тази цифра, съпоставена с приходите на собствения капитал. Отчита се явна декапитализация на бизнеса, в резултат на забавени инвестиции, а те са факторът, който може да създаде сериозни проблеми за в бъдеще.
Фокус: И през следващата 2013 година ли ще се запази това положение?
Камен Колев: По всяка вероятност, да. Смятаме, че 2013 г. няма да бъде по-различна от 2012 г. и отново ще е година на стагнация. Към момента размерът на лошите предоговорени кредити в корпоративния сектор запазва високото ниво от 23- 24 %, тоест всеки 4-ти фирмен кредит има проблеми в разплащането, което от само себе си говори за финансовото състояние на бизнеса. През 2013 г. работодателите ще имат по-високи разходи за труд, в резултат на по-високите минимални заплати, по-високите осигурителни прагове, по-високия максимален осигурителен доход, трите дни болнични, които ще трябва да се покрият.
Тези по-високи разходи на труд, комбинирани със свитото вътрешно потребление и с падналите темпове на износа. Голяма част от работодателите трябва да планират допълнително намаление на работната сила, като по този начин ще търсят по-висока производителност и ефективност, но това от друга страна задълбочава основния проблем на икономиката , а именно безработицата. Нашите изследвания показват, че особено при младите хора 40 % нито учат, нито работят. Проблемът е преди всичко безработицата, а по отношение на доходите тези, които имат работа и през 2011 г. и през 2012 г. в частния сектор, ще имат повишение на възнагражденията с около 5-6 до 7 %. Този висок ръст на възнагражденията, който изпреварва производителността на труда, се дължи на увеличаване на индивидуалните възнаграждения в частния сектор, тоест тези, които работят, все пак ще им от прилични възможности за доходи, но проблемът, преди всичко ще бъде безработицата.
