Интервю на Кристина КИРЯКОВА за гнева на народа, популистките мерки и възможнитерешения
− Господин Данев, преди по-малко от два месеца казахте пред „Преса“, че хората трябва да осъзнаят властта си и да променят средата, в която живеят. Шестото Ви чувство явно е силно развито?
− Това не е въпрос на шесто чувство, а по-скоро беше послание към хората. Бързото настъпване на този момент едва ли изненада някой – то беше продиктувано от състоянието на икономиката и бита на българина.
− След два месеца ще има избори. За тях имате ли прогнози?
− Не се чувствам комфортно в обувките на социолозите, политолозите и екстрасенсите. Предпочитам да правя прогнози за развитието на икономиката. Да оставим политическите прогнози на специалистите! Изкушавам се да цитирам Наполеон: „Възходът може да се забави или спре, но падението – никога!”.
− Тълкувате ли протестите в последния месец като осъзнаване на народа? Само сметките за ток ли събудиха гражданския гняв?
− В дъното на днешните протести стои икономиката, която е далеч от пазарните изисквания. Непазарни управленски подход бяха опитите за ограничаване ръста на цените на горивата и на хранителните стоки. Тези политически напъни се провалиха и укрепиха монополизма.
Все още държавата и политиците играят решаваща роля в дирижирането на съдбата на хората. Докато има непазарно определени цени, българският гражданин ще бъде зависим от политиците.
Повече от 20 години политическият елит беше ангажиран в търговия с влияние и преразпределение на обществени блага, което не му позволи да направи реални реформи. 23 години политиците не намериха смелостта да въведат нормалните макроикономически баланси, за да може доходите на хората спокойно да покриват пазарните цени и на енергията, и на обществените услуги. И най-лошото – вярата в институциите сериозно се разклати и накрая се срути. Протестите са емоционален изблик на трупаната с години негативна енергия. Бедността потопи надеждата, а гладът победи страха. Народът осъзна, че протестите могат да свалят властта. Дали властта го е осъзнала, е друг въпрос.
− Предвидихте, че хората ще се опълчат. По-ниските сметки ще успокоят ли страстите?
− Цената на енергията е зависима от европейския енергиен пазар. Всяка непазарна намеса води до тежки изкривявания, които минират спокойствието на пазара. По-ниските сметки са само храна за популизма, но недостатъчна храна за социалното спокойствие.
Протестът на хората ясно показва, че те не искат нито една политическа партия. Въпросът е как да се прехвърли мост към партиите. България трябва да се пази от анархизма и от крайно левия популизъм. Гневът трябва да прекипи, за да дойде разумът. Вярвам, че българите ще съумеят сравнително бързо данаправят прехода от уличната емоционалност към прагматизма.
− Как ще повлияе в дългосрочен план решението на парламента ДКЕВР да може да променя цените на тока по-често?
− Може Решението на парламента доказа, че политическият ни елит е елит от страхливци. Може би особено доволни щяха да са политиците, ако всеки месец с отчета на инкасаторите се сменят цените?... Непрекъснатата промяна води до непрогнозируема среда за бизнес и за потенциалните инвеститори. С подобни конюнктурни решения проблемите не се решават, а се задълбочават.
− Смятате ли, че има нужда от промяна на Конституцията?
− Протестите ясно показаха, че тази Конституция е морално износена. Хората имат нужда да демонстрират своята воля при управлението и избора на магистрати, които да вдъхнат увереност в проваленото съдопроизводство. Необходимо е да бъде гарантирана възможността за пряка демокрация и свикване на референдуми по жизнени и стратегически въпроси.
Днес доста политици, а и самите протестиращи говорят за намаляване броя на депутатите. Изкушавам се да припомня, че инициативата „100 депутати” беше наша и я представихме официално още през 2004 г. Тогава бяхме изчислили, че ако един австрийски депутат бива издържан от труда на 5,4 души, то за издръжката на българския му колега работят 22,4 души.
По-малко депутати означава по-ефективна работа на парламента и по-лесен контрол върху неговата дейност. Така кухите и послушни лица ще бъдат ясно идентифицирани и ще могат да бъдат отзовавани.
− Казахте, че в служебния кабинет не трябва да има лица от последните три правителства, последните два парламента и президентската администрация. Откъде тогава ще дойдат тези управници?
− Служебното правителство трябва да се ползва с широко обществено доверие. В него не трябва да има лица, които са участвали в работата на компрометираните пред нацията институции. Убеден съм, че в България има достатъчно интелигентни и образовани хора, хора с опит и качества, които могат да поемат тази отговорност.
− Какво трябва да свърши служебното правителство?
− Първата важна задача на Служебния кабинет е да осигури честни и прозрачни избори. На следващо място, трябва да направи стъпки за възстановяване доверието на хората към институциите.
Вече представихме на президента пакет предложения, които включват публикуване в интернет на цялата входяща и изходяща поща на държавната администрация (с изкл. на класифицираната информация), документацията по обществени поръчки, информацията за приходите и разходите на държавната и общинска администрация, всички осъществени заменки в рамките на държавния поземлен и горски фонд, арендните договори, т.нар. енергийни договори и др. Всички дружества с господстващо пазарно положение трябва да публикуват информация, аналогична на дружествата от фондовата борса.
Трябва да бъде направен онлайн регистър на всички такси, тарифи и лихвени условия по банкови кредити и застрахователни операции.
Една от най-важните задачи на кабинета е изготвянето на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2013 г. дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, вкл. по европроектите. Не е тайна, че фирмите са затънали в дългове и са принудени да закриват работни места. Този порочен възел трябва да бъде разкъсан.
− А каква трябва да е първата работа на новия кабинет след изборите през май?
− Освен стъпките за стабилизиране на икономиката и връщане доверието у инвеститорите, новият кабинет трябва да прегледа нормативната база и да предложи на Парламента премахването на цялото лобистко законодателство. От първостепенна задача е възстановяването на пазара на труда.
− Кое ще е най-голямото предизвикателство пред следващото редовно правителство?
− Стабилизирането на икономиката и преодоляването на кризата в пазара на труда. Противно на битуващото мнение, че проблем №1 са цените на енергията, ще си позволя да кажа, че истинският проблем №1 е липсата на качествени и устойчиви работни места, а следващият проблем са доходите на населението. Не можем да очакваме реално повишаване на доходите и преодоляване на социалните проблеми чрез създаването на временни работни места, с работа на ишлеме и с кол-центрове.
Неправилното управление на човешкия потенциал е най-голямата грешка на всички последни управления. Заради това се роди парадоксът – оцеляването на икономиката да се крепи на емиграцията. Инструментът „емиграция” покрива дефицита от закриването на работни места, редуцира безработицата, намалява социалните плащания, подобрява валутните баланси на страната, тушира социалното напрежение, подпомага бедстващите пенсионери и т.н.
− Финансовият министър в оставка е доволен от свършената работа. В същото време фискалният резерв изтъня до 4,01 млрд. лв. Има ли пари в държавата?
− Дали има пари в държавата, трябва да кажат отговорните институции. Притчата за финансово здраве на икономиката е оспорима. Дори да приемем, че финансовата стабилност е гарантирана, трябва да стане ясно, че зад държавния дълг от едва 17% от БВП се крие мрачната картина на задълженията на бизнеса от 220% от БВП. Такава диспропорция не съществува в нито една добре управлявана икономика. В краткосрочен план ние сме обречени на стагнация.
− Данните показват, че и рискът за държавата набира скорост.
− Рискът е преди всичко политически. Той може в кратки срокове да бъде минимизиран с избора на Служебно правителство и след това с Програмно правителство, което предполагам ще имаме с новия Парламент.
− Според Вас има ли резон в идеята да се забрани на ЕРП-та да спират тока на населението за период от 3 месеца, когато има обжалвани сметки?
− Не ме принуждавайте да давам популистки отговори. Не е в стила ми. Ще кажа само, че популизмът трябва сериозно да бъде ограничен, за сметка на прагматизма и разумните икономически решения.
− ЕРП-та ли са проблемът в енергетиката?
− Големият проблем е, че не експертите, а политиците взимат основните решения в енергетиката, която е в основата на икономическата пирамида.
Другият голям проблем е неизпълнението на двата европейски пакета за либерализация на енергетиката. Впрочем, в тази връзка спрямо страната ни текат наказателни процедури. България продължава да поддържа монополизацията на енергийния пазар. Още през 2008 г. БСК предложи преструктуриране на НЕК, което да работи в интерес на потребителите. Вместо това, управляващите направиха точно обратното – създадоха БЕХ, включиха в тази мегаструктура „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” и затвърдиха монополизма.
− Как оцелява бизнесът в тази многопластова криза?
− Оцелява само едрият бизнес и този, който е в близки отношения с управляващите. Най-потърпевш е бизнесът с работници от 20 до 250 души, а микробизнесът практически е оставен на спестяванията на своите собственици и на 80-часова работна седмица. Така че, за оцеляване е трудно да се говори. Резервите са изчерпани, търпението на хората – също. Затова са на улицата. Сред протестиращите има много представителите на вече фалирали или намиращи се пред фалит микро- и малки фирми.
А когато и бизнесът започне да протестира ефективно, означава, че нещо дълбоко в макроикономическите баланси е сгрешено. Пазарната икономика няма нужда от политически лица, потенциални търговци на влияние. Трябва ни по-малко държава в икономиката и повече пазар!
