Промишленото производство в България неотклонно се понижава вече повече от две години. Това обаче съвсем не означава, че всички сектори на икономиката се представят зле, защото има области, където ситуацията е далеч по-добра от общата картина.
С оглед призивите за стимулиране на икономиката от страна на правителството, които са така популярни през последните седмици, би било редно да се направи преглед и да се види къде има смисъл от наливане на пари. Защото именно успешните в периода на криза производства имат бъдеще в България, било то поради природни дадености, било поради традиции в производството.
Поради тази причина представяме разбивка на икономическите сектори и тяхното развитие през последните пет години – от рекордната за българската икономика 2008 година до сега.
През януари 2013 г. промишленото производство отчете спад с 5% спрямо януари 2008 г., но има сектори със значителен ръст, показва преглед на данните на НСИ.
Лидер за периода е производството на тютюневи изделия със 180% ръст, което едва ли е учудващо. На първо място секторът е приватизиран на 100%, като първо бяха продадени цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора, а след това и Булгартабак холдинг с двете фабрики в София и Благоевград. В момента около 90% от производството на София-БТ и Благоевград-БТ е за износ.
Далеч назад с с ръст от 41% е сектор „производство, неквалифицирано другаде“. На трето място по ръст е производството на основни метали с 33,5% ръст. Последното също не е учудващо тъй като компании като Аурубис България (бивше МДК Пирдоп), Асарел-Медет и КЦМ Пловдив са едни от най-големите в България.
С между 20 и 30% ръст спрямо предкризисните нива са производството на електрически съоръжения и това на хартия, картон и изделия от тях.
Ръстът при електрическите съоръжение се дължи на износа на производства от Западна Европа към България, като тук се произвеждат много части. Производството на хартия и картон пък е част от сектора на дървообработването, който се опира на едно от богатствата на България, а именно горите.
Може да обобщим, че секторите с ръст над 20% не са случайни. Или имаме сериозна суровинна база, като производството на мед и дървесина, или разчитаме на традиции, като производството на тютюневи изделия или на традиции и износ на производства към България, какъвто е случая с електрическите съоръжения.
Ръст отчитат и сектори като енергетика и фармация.
В дъното на класацията са сектори като „обработка на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“ със спад от 50%.
С 44% намалява производството на текстил и изделия от него без облекло, а с 40% е намалението при производството на метални изделия, без машини и оборудване. Има спад с 35% при „добив на неметални материали и суровини“ и „производство на изделия от други неметални минерални суровини“.
Едва ли дъното на класацията е учудващо. Тук виждаме три сектора свързани със строителството и недвижимите имоти, а именно производство на метални изделия (без машини и оборудване), както и секторите свързани с неметалните суровини (производство на цимент, тухли, вар, плочки, керемиди).
Производството на обувки и текстил пък намалява по известните причини, а именно силната конкуренция от Турция, Китай и други страни.
