Промяна в категорията на населени места е вдигнала местните данъци и такси от тази година, а общинските власти масово са избрали да не намаляват ставките
Общините често отправят призиви за децентрализация, но в същото време също толкова често твърдят, че не могат да направят почти нищо, за да се подобри качеството на живот на хората в тях. И удобно забравят два важни фактора – местните данъци и такси. Всяка община има огромна свобода при определяне на размера им. Законът е дал доста широки граници, в които те могат да варират, а общинските власти са свободни да ги променят всяка година, разбира се, спазвайки определени правила и принципи при формирането им.
Размерът им е важен не само за физическите лица, но и за компаниите, които ги взимат предвид, когато решават дали да инвестират в дадена община, обясняват от Българската стопанска камара (БСК). Това като цяло е трудна работа, тъй като няма централизирана информация, където да се види и сравни размера им във всяка една община в България, казва юристът Добри Митрев от БСК.
Интересно, но тази година върху размера им в някои селища влияние оказа… преброяването на населението от 2011 г.
Не само централно издигане
След преброяването министерството на регионалното развитие (МРРБ) е направило промяна в категоризацията на близо 700 населени места и за някои от тях това автоматично е означавало увеличение на данъци и такси. По-високата категория по правило означава и по-висока основа, на чиято база се определят данъците и такса смет и за физически, и за юридически лица. Въпреки това общинските съвети могат да гласуват намаление на самите ставки и така да запазят размера на данъците и таксите. В повечето от засегнатите общини това не само не се е случило,но има места, където в същата година на вдигането на категорията общинският съвет е гласувал и повишаване на някои данъци и такси. Това се е случило в поне 23 общини в България.
Справка от сдружението на общините показва, че в редица населени места са взети решения от тази година данъците и такса смет, основната част от местните приходи, да бъдат повишени. По новата категоризация на министерството на регионалното развитие (МРРБ) в над 20 от общините, в които има повишени налози, е имало и повишаване на категорията на отделни населени места. Възможно е те да са много повече, но от сдружението на общините не разполагат с данни за всички населени места в България, понеже някои не изпращат информацията.
В Костинброд и Павликени например е завишена такса смет, а отделно има и общ ръст заради по-високата категория на някои населени места в района. В подобна ситуация са още много общини, като в някои увеличението е слабо и домакинства и фирми не са го усетили, но в други ръстът на и без това високите ставки е довел до чувствителен скок на задълженията им към общините.
В справката се забелязва, че много от общините с най-високи данъци и такса смет са такива с висока безработица и ниски доходи. Сред рекордьорите по размер на такса смет например е родопската община Борино - по 7.05 промила за жилищни и 9.40 за нежилищни имоти, като в сравнение с 2012 г. има сериозно повишение.
Обяснения местните власти нямат навика да дават. В края на март на въпрос от "Капитал Daily" могат ли да ни предоставят решенията и протоколите от заседанията, на които са обсъждани данъци и такси, служител от информационния център на община Павликени обясни, че всичко е в интернет, "проверете си там", с което приключи разговора. Началникът на отдел "Местни данъци и приходи" в общината Тодор Боев коментира, че увеличението е минимално, а на въпрос кога и как е проведено обществено обсъждане, отговори: "Това къде сте чували да се прави? То просто никъде не се изисква."
Вие колко боклук правите?
Именно липсата на обществено обсъждане и на информация за предстоящите промени от БСК посочват като сериозен проблем при общинските решения. "Местните власти са задължени да обявяват промени в нормативните актове. За съжаление често не го правят", коментира Добри Митрев. Той добави, че откакто се занимава с тези проблеми, не е виждал мотивирано решение на общински съвет за промените в местното облагане. По думите му това лесно се използва като аргумент в съда и е причина редица регионални налози да се обявяват за нищожни или незаконосъобразни.
Вече има и доста съдебни решения, които посочиха като незаконна такса смет, включително и за София. Миналата година Административният съд в София определи, че не е законно общината да събира от фирмите пари според размера на имота, а не според количеството изхвърлен боклук. Последици обаче няма. Само обжалвания.
Всъщност от общите местни задължения по-голямата тежест има такса смет, която според БСК се определя по точка в закона, противоречаща на конституцията. По закон размерът й е на база количество изхвърлен боклук, но ако това не може да се определи, се допуска и на база данъчна оценка на имота. Абсолютно несправедливо, коментират от години стопански организации, граждани, юристи. Преди години от шивашка фабрика в Монтана се оплакаха, че са принудени да плащат стотици хиляди само защото заемат големи помещения, а реално изхвърлят минимално количество боклук. Същото е положението и с огромни индустриални компании, които нямат почти никакъв битов отпадък, но всяка година плащат милиони левове на общините.
Митрев обяснява, че има напълно ефективни начини таксата да се определя на база количество боклук и няма абсолютно никакво извинение това да става чрез данъчна оценка. Но то е факт.
Кой на кого нарежда
Случките от различните части на България и обясненията (или по-скоро липсата им) на представителите на общините за това как променят ставките водят до извода, че точни критерии няма. По закон при определянето на общинските задължения има множество различни показатели, които трябва да се вземат предвид при формирането на местните данъци и такси. Такива са например наличието на водоснабдяване, топлофикация, канализация, състоянието на инфраструктурата. От друга страна, категоризирането на населените места взима предвид и броя на населението, както и неговото икономическо състояние спрямо останалите селища в региона.
Така в някои общини обяснението на местните кметове за повишените данъци и такси е в стилистиката на "така наредиха отгоре, имаше решение на регионалния министър". Реално обаче не министърът определя местните задължения. По закон това става с решение на общинските съвети. Дори по-високата категория да е вдигнала основата за определяне на местните данъци и някои такси, общинските съвети винаги могат да гласуват понижение на ставките и така да запазят размера им като преди или дори да го намалят.
"Промяната на категорията променя и данъчната оценка. Оттам общинският съвет, ако не е искал да ощетява гражданите и да богатее на техен гръб, е можел да намали ставките", коментира Добри Митрев от БСК. От министерството пък уточниха, че срокът за новата категоризация е бил планиран така, че общинските власти да имат достатъчно време да се запознаят с промяната. Те са имали няколко месеца, преди да подготвят бюджетите си, да решат дали да оставят същите данъци в населените места с повишена категория, или ги вдигнат, като се основават на промяната. Примерите показват, че за жалост на много места е предпочетен вторият вариант.
