Дата: 12.06.2013

Източник: 24 часа

Прочетено: 3197

Какво поиска от правителството бизнесът, г-н Данев?

Документът, който БСК предаде на премиера, съдържа девет основни раздела, в които са разписани 48 предложения за това как най-общо да се подобри бизнес климатът. Както е добре известно, в последните години той е силно влошен. Индикатори за това са сривът на инвестиции и нарастващото бягство на капитал от страната ни. За последните три години при инвестициите се наблюдава драстичен спад от близо 80 на сто. А през 2012 година с 60 на сто се е увеличил капиталът, който „избяга“ от България. Освен това, наблюдаваме срив и в международните класации по конкурентоспособност. За три години България „потъна“ с двайсет позиции по конкурентоспособност и  то, забележете, между страни, които също са в икономическа криза. Така че, кризата не е извинение.

Какво се съдържа във Вашите предложения? Подредени ли са по степен на важност или сте опитали да бъдете изчерпателни?

За нас най-важното условие да се развива икономиката е да да има предвидимост на нормативната уредба и на бизнес средата. Държавата трябва да спазва коректност при разплащанията. Поискахме, и там имаме пълно съвпадение с вижданията на премиера, пълен преглед на регулативните режими. Предлагаме промени в системата на административните такси. Имаме и предложения за това как да се регулират обществените поръчки - нещо, което също се оказа, че е във фокуса на вниманието на министър-председателя. Настояваме също за ненамеса на държавата в пазарните отношения. Имаме и предложения в сферата на данъците и осигуровките. Дадохме идеи за решаването на един проблем, който не е особено интересен на медиите - разширяващата се практика за износ на добавена стойност от страната ни. Естествено, подчертахме нуждата от ускорено изграждане на електронно правителство, като мощен инструмент срещу корупцията, пестящ време и разходи на бизнеса.

Не крие ли опасности поголовното отпадане на разрешителни, лицензионни и други режими?

Защо да бъде поголовно? И защо да крие опасности? Още повече, че ние не сме поискали такива крайни решения. Първо, поискахме пълен регистър на тези режими, второ - смекчаване на част от тях, и трето - премахване на незаконно въведените. Предложихме да се направи анализ на законовата база и там, където са предвидени по-строги изисквания от европейските, да се пристъпи към съответна корекция. Предложихме таксите, налагани за регулативните режими, да се приведат до по-ниски стойности, съгласно законово приетия разходно-покривен принцип и т.н.

Като казах поголовно, имах предвид това, че един разрешителен режим съдържа в себе си и елемент на контрол от държавата. Отпадането не трябва ли да се замени с контрол от страна на браншови организации?

Не, не винаги. Ние имаме различно мнение от това на избрани браншови и съсловни организации. Някои от тези структури се опитват, въз основа на дадени им от нормативни актове възможности, да упражняват права и постепенно да създават затворени общества,  всъщност превръщат се в квазимонополни структури. Опитът ни показва, че много бързо и  почти винаги, до година-две, така нареченият контрол се деформира в подобни решения. Ние искаме да се направи пълен преглед на всички режими, вкл. и тези, които се администрират от общините, и да се създаде пълен регистър. Настояваме чрез подходящ софтуер да се следи с каква скорост се издават, т.е. каква е привилегията някои да получават заветния документ по-бързо, други - по-бавно, а някои изобщо да не го получават. Против сме с подзаконови актове съсловните организации да налагат  ценови или каквито и да е други квазирегулативни режими, с което блокират конкуренцията в икономиката.

Споменахте таксите. Вие отдавна говорите за това, че някои агенции и институции са превърнали таксите в източник за акумулиране на пари единствено за поддръжка на администрацията, вкл. като източник за своите премии. Какви са исканията ви за тях?

Типичен пример е Aгенцията по вписванията, съответно - Търговският регистър, която са е превърнала в приходна агенция. Годишна „печалба” от около 50 млн. лв. – средства, иззети от бизнеса, за да регистрира същите документи, които предоставяме на НСИ и НАП. Странен държавен рекет? Искаме таксите да бъдат съобразени единствено с реалните разходи за услугата, т.е. при тяхното определяне да се прилага законоустановеният принцип разходо-покривен тип. Друг пример – общински. Няма никаква логика различните общини или райони в големите градове да събират различни такси за една и съща услуга, като разрешение за строителство, например.

Доклад на Световната банка наскоро установи този парадокс. Установи и, че се събират неправомерни такси.

Необходимо е да се въведат и регламенти за цената на „услугата” за задължителните проверки, които извършват държавни или частни контролни дружества за какво ли не - от ежегодните проверки на касовите апарати до смяната на сместта на пожарогасителите с по-скъпа. Друго проявление на държавния натиск към бизнеса - не може държавни структури да проверяват качеството на продукта или услугата, които произвеждаш, и да ти събират такса за своите действия. По силата на каква логика идват на проверка за чистотата на водата в басейна в хотела ти и искат такса за проверката? Да не говорим за една от най-дискриминационните такси - такса „смет“. Дори да оставим настрана въпроса, че тя е противоконституционна, същата се е превърнала във втори данък, по-висок по размер от основния - данък собственост. С така формираната такса наказваме капиталоемките предприятия, вместо да ги стимулираме, след като искаме високотехнологично развитие. И да завършим с това, че със събраните от тази такса средства общините в нарушение на законовите изисквания често финансират други дейности. Не може в една община да са плащали 2 млн.лв. за сметосъбиране, а след изгонването на съответна фирма – 700 000 лв. Това или е корупция, или е разхищение на средства. Услугата е една и съща при доказаното качество.

Тревожи ли ви дефицитът на НОИ, изоставането при  изпълнението на приходите на бюджета?

Тревожи ни, естествено. Приходната част на бюджета не се изпълнява. В последната 2012 година, като процент от БВП са събрани 4,7 млрд. по-малко, и то, забележете, независимо от увеличението на акцизите, независимо от увеличението на някои осигуровки. Ако няма добре балансирана приходна част, едва ли можем да говорим за каквито и да било разходи. Тревожат ни и данните за дефицита на НОИ. Да не говорим за това, че всъщност реалният дефицит е  много по-голям от тези данни, които станаха публични.  Защото, ако погледнете приходната част от бюджета на НОИ, ще видите,  че реалният приход към НОИ идва от 2 млн. заети в реалния сектор, а приносът на другите 1,3 млн. заети - вследствие на факта, че същите получават заплати чрез бюджетно финансиране, т.е. те тежат на „клона на реалната икономика”. Големият проблем в осигурителната система е заетостта в държавните структури със законови привилегии – МВР, МО, МП.

Има ли бързи и ефективни мерки за увеличаване на приходите, и на събираемостта им?

Има достатъчно механизми, чрез които приходната част на бюджета може да се подобри. Голям резерв има в събирането на акцизите и митата. Друг резерв - с поглед към здравното осигуряване – добре се знаят дори ЕГН-тата на около 1,2 млн. души, които не  плащат здравни осигуровки. Какъв огромен потенциален приход за бюджета на Здравната каса.

Имате ли надежда, че вашите предложения ще заработят. Вие сте ги давали неведнъж?

Десетки предложения са правени досега, наистина. Като че ли, обаче, специално с този премиер имаме диалог - още от времето, в което той бе първо зам.-министър, а след това министър на финансите. Говоря за личността Орешарски – разумен, балансиран, компетентен човек. Той добре разбира, че без да решим проблемите на икономиката, всичко останало, вкл. образование и благосъстояние, социална политика, са проблеми, които са в строга зависимост от нейната ефективност. Очакваме премиерът Орешарски да направи привличането между държавната администрация и бизнеса възможно.