За разминаването между търсене и предлагане на пазара на труда и възможните решения - вижте какво споделиха Деяна Костадинова, секретар по социални политики, младежта и спорта на Президента, Пламен Димитров - КНСБ, Божидар Данев - БСК
Къде е България спрямо Европа, какво търсят работодателите и защо нашата образователна система не създава кадри с нужната квалификация? Това бяха част от ключовите въпроси, разисквани в рамките на традиционната лятна конференция на Българска асоциация за управление на хора (БАУХ). В дискусията се включиха Деяна Костадинова, секретар по социални политики, младежта и спорта на Президента, Пламен Димитров - президент на КНСБ, и Божидар Данев - изпълнителен председател на БСК . Неин модератор бе Христо Стоянов - мениджър "Човешки ресурси" в "ТЕСИ", а целта – да се покаже как протичат обсъжданията в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който участват държавата, бизнесът и синдикатите.
Показатели спрямо Европа
Къде се намира България спрямо Европа?
България се представя слабо спрямо останалите държави в ЕС по редица показатели, отчитащи квалифицираността на работната сила, стана ясно по време конференцията. "Изоставаме включително от целта , която сме си поставили за 2020", коментира Деяна Костадинова, секретар по социални политики, младежта и спорта на Президента на Република България. По нейните думи у нас се наблюдава диспропорция на студентите, обучаващи се в хуманитарни науки, спрямо тези, които следват инженерни специалности.
Според нея в България основният проблем е структурната безработица. "Равнището на безработица се движи средно около нивата в ЕС. Проблемът при нас е структурната безработица, т.е. има голямо предлагане на кадри с квалификация, която никой не търси, и голямо търсене на кадри с квалификация, която никой не предлага", посочи тя.
Разминаване между търсене и предлагане
Участниците в дискусията се обединиха около становището, че е налице значително разминаване между търсеното и предлагането на пазара на труда. "В България има дълбоко разминаване между професионалните стандарти и образователните стандарти. Това, което е необходимо на икономиката, не се възпитава в училищата и в университетите" обобщи Божидар Данев.
Вижте какво сподели Божидар Данев за проблемите на пазара на труда
Той посочи, че България отделя малко средства за образование, а същевременно не финансира преимуществено онези специалности, от които икономиката реално има нужда. "IT секторът може да поеме 3 пъти по-големи обеми, но няма хора, които да работят в IT сектора. И кой е виновен за това? Човек си задава въпроса за какво му е образованието , ако няма кандидати за тези позиции, които получават най-големи заплати срещу труд", подчерта изпълнителният председател на БСК. "Забележете, тук не говорим за тези, които получават заплати срещу влияние. Човек се пита има ли нужда от образование, когато човек без образование става милионер", добави той.
Решения
Какви са проблемите и решенията според Пламен Димитров - президент на КНСБ
Основните решения, които бяха обсъдени по време на дискусията, бяха: въвеждането на дуалната система в професионалното образование, участието на бизнеса при разработване на учебните програми и създаването на фондове, които да спонсорират обучения на служители.
Към момента по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" има опити за обвързването на образователната система с натрупването на практически опит и познания. "Миналата година стартира една схема по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", сега януари месец се подписа договорът за нея. Тя позволява на представители на бизнеса да участват в адаптирането на програмите на висшите учебни заведения", сподели Костадинова. Секретарят по социални политики, младежта и спорта на Президента коментира, че сега основните въпроси са как това да не бъде изолирана проява, а да се превърне в постоянно действаща платформа за взаимодействие между правителство, бизнес и синдикати.
Сближаване между бизнеса и ВУЗ-овете е възможно решение и според президента на КНСБ Пламен Димитров. "Училището, образованието, трябва да започне да произвежда квалифицирани работници за основните сектори на индустрията, които да генерират добавена стойност и да дават възможност за по-високи заплати", коментира той. "Не виждам защо се учудваме, че няма ИТ специалисти. Ами защото малко пó на запад от тук или на изток се предлагат по-добри възможности за нашите специалисти", добави Димитров.
Според него в икономиката на страната има резерви за увеличение на заплатите. "Средната заплата в индустрията и услугите в България е 25% от средноевропейската през паритет на покупателна способност, докато БВП на глава от населението е около 45% от средното за Европа пак през паритет на покупателната способност. С други думи, има резерви и бизнесът като цяло има своята отговорност да търси механизми за по-справедливо разпределение на това, което се произвежда", посочи президентът на КНСБ.
