Направените промени в модела на формиране на цените на предприятията в електроенергийния сектор не решават нито един от съществуващите проблеми в отрасъла, не помагат на "енергийно бедните" българи, а финансират хората с нелоши доходи. Това смята директорът на "Овергаз Инк." и председател на Българската стопанска камара Сашо Дончев. Според него най-добрата енергийна независимост е ефективното използване на енергийните ресурси и България може да мине и без участие в "Южен поток", но след като е решила газопроводът на "Газпром" да се строи през нейна територия, може да обърне зависимостта си от руския монополист.
Прочетете цялото интервю на г-н Дончев, дадено пред "Медиапул"
Г-н Дончев, как ще оцените действията на правителството за намаляване на цените на тока?
Цените не могат да бъдат високи или ниски, когато се съпоставят сами на себе си. В този случай цените могат да бъдат справедливи или несправедливи. В България цените на тока са несправедливи. Справедливите цени са възможни само при наличието на конкурентен пазар. Административно определените цени са като правило несправедливи.
А какво все още пречи на създаването на конкурентен пазар в енергетиката?
За съжаление в България липсва конкуренция не само на енергийния пазар. Конкуренцията е част от липсващата справедливост. Имената на виновниците ще бъдат запомнени от историята, като "строители” на съвременна България. Това са т.нар. политици на прехода, които повече от 23 години имитират промяна, стараейки се да не променят нищо. На конкурентния пазар всеки потребител ежедневно гласува с парите си, избирайки продуктите на една или друга фирма. По този начин дори израсналият в тоталитарно общество се научава да прави разумен избор и става гражданин. А гражданинът ще иска да бъде свободен и ще реши да си направи държава, която да му съдейства в постигането на това желание. И тогава тези герои - политиците на прехода, ще загубят своята държава.
Защо се стигна дотам експертите да твърдят, че енергетиката ни е пред колапс?
Това, което трябваше да се направи за тези изминали години, е да се насърчат всички проекти в областта на енергийната ефективност. Това е основният проблем в енергетиката. Да се създаде конкурентен пазар на производители и търговци на енергия. Да се насърчат инвестициите в подобряване на качеството на преноса и разпределението на енергия. Да се подпомогнат от бюджета "енергийно бедните" наши съграждани. Да не се пречи на газификацията, защото тя е най-добрата алтернатива за борба с енергийната бедност; за подобряване на енергийната ефективност и за намаляване на парниковите газове. И всичко това - без да са нужни средства от бюджета.
Пропуснахте ВЕИ-проектите?
Те са може би най-голямата далавера в енергетиката. И в двете европейски директиви по темата екология и парникови газове е предвидено, че всяка страна-членка след задълбочен анализ ще приеме най-ефективните за нея инструменти и механизми за постигане на заложените цели. Вие да сте чували някой да е правил и представял на обществото подобен анализ?
Ако беше направен подобен анализ, обществото щеше да разбере, че понякога в нашата изостаналост могат да бъдат открити предимства. Нито една от развитите европейски страни нямаше възможността да постигне заложените цели чрез газификация, защото тя при тях отдавна е факт. И това налагаше единствено възможното решение - да се инвестира в скъпите фотоволтаични централи. Ние обаче нямахме нужда от тях.
Но днес фотоволтаичните централи в България са факт. Какво може да се направи при тази ситуация?
Не само са факт, но вероятно сме на първо място в Европа по инсталирана мощност на глава от населението. Това е категорично доказателство, че сме тарикатска нация. След като "инвестирахме" милиарди левове в стремежа да спечелим, без да работим, търгувайки с коли втора употреба и жилища "на зелено" с пари на кредит, дойде ред и на така наречената зелена енергия.
Но докато "инвестициите" на дребните тарикати стоят празни и никому ненужни или гният по автокъщите и обществото не смята, че трябва да им покрива загубите, не така стои въпросът с инвестициите на големите тарикати. Те имат гаранциите на държавата и неотменимите договорни ангажименти за изкупуването на произведената от техните фотоволтаични централи енергия. Няма никакво значение, че тази енергия е никому ненужна. Всички ние ще платим за нея, защото тези инвестиции са насърчени със закон. Без значение, че този закон е продукт на безскрупулно лобиране. В държавата на тарикатите почти всички закони са такива. C'est la vie!
Добре, но кой от съществуващите проблеми решава днешната политика на правителството?
Според мен, нито един от съществуващите проблеми в енергетиката не може да бъде решен с направените промени в нормативната уредба. Нещо повече! До днес абсолютно порочният модел на "единствен купувач" беше присъщ само в сектора "Природен газ" в лицето на "Булгаргаз", а сега е законово внедрен и в сектора "Електроенергетика". При това той е в полза на държавна и политически зависима фирма.
От това със сигурност ще последва нова наказателна процедура от страна на ЕК. Но управляващите, които ще трябва да платят цената за тези нарушения, ще ги платят с бюджетни средства и много гръмко ще кажат, че виновен за това е техният политически опонент. И нещо, което е трябвало да се направи в полза на потребителя, дълго време е бавено, а виновните за това няма да платят от собствените си сметки, а с парите на клиентите, потърпевши от техните политики.
Аз не мисля, че този модел е полезен за някого. Вие знаете, че "Овергаз" над 20 години се бори срещу този модел, който всъщност е най-вреден за "Булгаргаз". Чрез този модел политиците, които до един са популисти, административно притискат цените на енергията, като по този начин абсолютно умишлено водят към фалит досега само "Булгаргаз", а с тези промени - и НЕК.
Но хората излязоха през февруари на улицата, защото не можеха да си платят сметките за ток?
Но бедността в България не е резултат от високите цени на тока, а от прогнилия от корупция политически модел. Ако помислите, ще разберете, че това притискане на цените е още по-вредно, отколкото изглежда на пръв поглед. В България има не малко хора с добри доходи. Някои от тях имат и големи къщи, т.е. консумират несравнимо повече енергия от средностатистическия българин. И се оказва, че чрез тази политика държавата проявява най-голяма загриженост за сметките на тези не бедни граждани. Именно те са най-големият печеливш от тази държавна грижа.
Едновременно с това трябва да купуваме скъпия ток на близките до властта тарикати. И знаете ли как се решава тази невъзможна задача - и вълкът сит, и агнето цяло? Ами с цената на приходите и най-вече публичния образ на ЕРП-та. Акционерите и специалистите в тези предприятия знаят и искат да инвестират в подобряване на качеството на електроснабдяването, но на тях през ДКЕВР не им се разрешава, защото това ще вдигне цената и тогава ще стане невъзможно да обслужим интересите на ВЕИ-инвеститорите. А така тяхната услуга си остава с лошо качество, което пък помага на политиците да ги посочат с пръст и т.н. Историята ви е позната.
Никак не мога да разбера логиката в решението да се субсидира "зеления ток" с приходите от продажба на държавни парникови квоти! Тези средства по презумпция са предназначени за капиталови разходи. Макар и непазарно, но ако е неизбежен ангажимента да спасяваме ВЕИ-инвеститорите, си задавам въпроса: Не е ли по-добре тези пари да се предоставят под формата на "грант" на фотоволтаичните централи, като с размера на получените средства да се намалява капиталовата база при формирането на цената на "зелената енергия"?
Как тогава с намалени цени ще се покрие официално обявеният дефицит в енергетиката от 2 млрд. лв? В същото време министърът на икономиката и енергетиката обеща наесен да вдигне цената на въглищата, за да се запази социалният мир.
За всички проблеми в енергетиката аз познавам само едно средство - конкуренцията. Погледнете какви са цените на енергията в богатите САЩ! Те са нето вносители на енергоресурси, но нямат нито цент държавни инвестиции в енергетиката. Резултатът е - в пъти по-ниски цени на всички видове енергия. Наличието на държавни предприятия в който и да е отрасъл е източник на корупция.
Къде да търсим енергийната мафия?
Как къде? Там, където има държава. Нима не е ясно, че само от държавата може да се краде? Защо не й пука на държавата за тези кражби ли? Много просто! При всеки управленски мандат има 3000 политически назначения. Всяка година тези чиновници имат да разпределят и усвояват около 30 милиарда лева, което за целия мандат прави над 100 милиарда лева. Едните, каквото успели откраднали и си отишли, а може и да сме ги изгонили, но на тяхно място избираме нови. А те, новите, със сигурност биха били страшно ядосани на старите, ако видят, че нищо не е останало за тях. Но не го правят, защото ние като добри хора-християни с грижа за тяхното благополучие им зареждаме отново и отново бюджета. И стоварваме на новоизбраните си управници проблемите по разпределението и усвояването на новите 100 милиарда лева. Ето защо те, не че забравят, но не намират време да потърсят сметка на старите бандити. И така животът си върви. Ние от време на време се ядосаме, попсуваме, но нали същите тези не ни оставят без проблеми, се захващаме с тяхното решаване, махаме с ръка и до следващия път на нашето недоволство.
И колко дълго може да продължава това?
Не знам! Май се посъбудихме! Готов съм да повярвам, че това е началото на края.
Какво е Вашето отношение към шистовия газ и възможностите за неговото проучване и добив у нас?
Ето още една тема, по която всички говорят, но нищо не се разбира. В началото искам да кажа, че моята компания инвестира в дистрибуцията на природен газ и колкото по-евтин газ тече по нашите газопроводи, толкова по-големи продажби, респективно - приходи ще имаме. И по тази причина аз съм твърдо за проучване на възможностите за добив на шистов газ. Още повече, поради факта, че не е едно и също дали находището на шистов газ е на 500 или 5000 метра под водоносните хоризонти.
За мен е очевидно, че проблемът е друг. С никого не бих спорил, че всяка работа може да се върши добре и зле. Затова е много важно кой иска да я свърши. И ако той е в състояние да докаже пред обществото, че неговите качества и използваните технологии са достатъчно безопасни и той е готов да гарантира и застрахова всички нормални рискове, не разбирам защо ние трябва да му пречим. Разбира се, в тази задължителна комуникация с обществото кандидат-изпълнителят трябва сам да си свърши работата, защото използването на българските министри за PR-агенти, въпреки видимата тяхна готовност да вършат това, вярвам накърнява не само моето самочувствие.
"Овергаз" извършва търсене и проучване за добив на нефт и газ на територията на България. Как оценявате перспективите за добив? Имаме ли шансове по този начин да намалим цените и своята енергийна зависимост?
Ние, българите, сме най-зависими от безнадеждно остарелия си начин на мислене. Уж напуснахме отредената ни роля в блоковото противостоене, а продължаваме да мислим за геополитическите интереси на някого, дори преди да сме помислили за собствените си интереси. Аз не виждам по какъв точно начин сме опасно зависими от единствения доставчик на природен газ. Има ли някъде по света реализирана заплаха от този вид. Светът толкова много се е отворил за сътрудничество, че дори ако в миналото е имало някаква възможност за злоупотреба с такъв вид влияние, то днес взаимната ни обвързаност е най-голямата гаранция против такава практика.
Резултатите, които имаме от извършените към този момент проучвания, ме карат да бъда умерен оптимист, но все пак - оптимист.
И още веднъж ще повторя: Не цените, а неефективното използване на енергията е основният проблем, с чието решаване трябва да се заемем неотлагателно. Административното задържане на цените не способства решаването на тази задача.
Стана практика фирмите, открили природен газ, да бъдат принуждавани да го продават с 35% отстъпка на " Булгаргаз", за да получат концесия за добив. Вие как планирате да се справите с този въпрос?
Това, разбира се, е незаконно действие на държавата. Но то е възможно само при министър-председател като Бойко Борисов, който не разбира, че властта му произтича от закона и неговите действия са ограничени в рамките на действащите закони. Ще ми се да вярвам, че никога повече българската държава няма да бъде толкова бандитска.
Има ли нужда България от газопровода " Южен поток"?
Ако ме питате дали България може да мине без проекта "Южен поток", то моят кратък отговор е - може. Някои газопроводи вече заобиколиха България. Всъщност и някои други транспортни коридори се осъществиха извън територията на страната ни. Но ние сме последователни хора и въпреки това ще продължим да вярваме колко печелившо е нашето географско положение.
За мен по-важният въпрос е защо, ако такива компании като "Газ дьо Франс", ЕНИ, "Винтерсхал" са открили своя интерес в този проект, БЕХ не успява да го открие? И ако не вижда такъв интерес, защо не продаде участието си на някой друг? Очевидно няма да бъде проблем да се намери желаещ. Връщайки се към предишния Ви въпрос се сещам, че най-малко това е една добра възможност да "извоюваме" своята независимост от "Газпром" на базата на тази огромна зависимост, в която той ще попадне, транзитирайки през територията на България над 60 млрд. куб. м годишно.
Негативното отношение на част от българското общество към "Южен поток" не се ли дължи на това, че не са ясни условията на преговорите с "Газпром"?
Аз не съм забелязал негативно отношение към проекта, освен разбира се, от страна на платените групи за натиск. А колкото до това, че някому може би е интересно да узнае при какви условия се договарят акционерите в този проект, се чудя какво да Ви кажа. За мен, въпреки че целият ми живот е свързан със строителството на газопроводи, не ми е интересно да знам тези условия. Без съмнение, от отчетите на БЕХ тези условия скоро ще станат публично известни, но аз не разбирам този интерес. Това касае само и единствено инвеститорите в проекта.
Разбира се, склонен съм да се съглася с тези, които подозират, че щом БЕХ е компания със 100% държавно участие, то трябва да бъдем нащрек заради възможната корупция. Но ще бъде полезно да напомня, че този проект не планира да предлага някакви услуги на българския пазар. Освен това, част от участниците в проекта са основните получатели на транспортираният през България природен газ. А те не биха купили при неизгодни условия. Според мен няма и не може да има нито един разумен аргумент против този проект. Ние в България имаме построени и в експлоатация повече от 2200 км. магистрални газопроводи. И никой до сега не е забелязал това ! Чак ми става обидно за мен и за колегите, с които сме ги проектирали и построили.
Оригиналната публикация вижте тук
