ЖИЗНЕНИЯТ СТАНДАРТ Е ПО-ВАЖЕН ЗА МЛАДИТЕ ОТ ОБРАЗОВАНИЕТО

Те са на възраст между 15 и 35 години, слушат поп фолк, искат да имат престижна професия като юрист, лекар или IT специалист, но смятат за ценност стандарта на живот, а не доброто образование. Това е профилът на младите хора в България, според резултатите от национално представително проучване "Българската младеж 2013". Анкетата е проведена от Националния център за изучаване на общественото мнение в периода от 7 до 19 юни сред 1100 младежи на възраст между 15 и 35 години от цялата страна. Въпреки че е държавна агенция, НЦИОМ не публикува резултатите на официалната си страница, а ги предостави единствено на частната "Фокус".

Стандартът на живот е по-важен от образованието за повече от половината (57%) анкетирани. Жизненият стандарт се приема като по-голяма ценност за невладеещите чужд език, младите родители, жителите на малките градчета и селата и младежите от малцинствата. В тази група влизат и незаетите младежи и това е знак, че безработицата не е стимул за повишаване на квалификацията. За други 43 на сто обаче е по-важно да получат възможно най-доброто образование. Мнението се споделя предимно от жените, студентите и жителите на по-големите градове.

Резултатите показват още, че въпреки промените в образователната система и въвеждането на задължителните матури делът на младите хора, които плащат за частни уроци, се увеличава - от 41% през 2010 г. на 46% през 2013 г. Сред най-желаните професии без промяна за последните 8 години са юрист, лекар и IT специалист, но изненадващо в този списък през 2013 г. попада и професията на преподавателя - нетипичен избор за годините на прехода. Увеличаването на престижа на преподавателската работа все пак е индикатор за положителна промяна в ценностната система на младите хора, смятат държавните социолози.

За последните 8 години почитателите на поп фолка са се стопили с цели 13 процентни пункта - от 54% на 41%. Въпреки сериозното отстъпление чалгата продължава да е най-слушана сред младежите в страната. Българската поп музика отстъпва второто място на рока. Феновете на рок музиката се увеличават с 5% - през 2013 г. рок аудиторията вече заема една четвърт от младите на възраст между 15 и 35 години. Като негативна тенденция в младежките музикални предпочитания се посочва намаленият дял на младите, които харесват българската народна музика - от 19% през 2005 г. на 6% през 2013 г. Докато през 2005 г. младите българи посочват около 20 музикални жанра, които те слушат, в момента предпочитанията им се свеждат до около 40 жанра. Това означава, че младите търсят и намират нови музикални жанрове, разнообразяват музикалния си вкус и обогатяват музикалната си култура, коментират авторите на изследването.


ЕМИГРАЦИЯ

45% от младежите не биха напуснали България при никакви обстоятелства - това са предимно висшистите, жителите на София, държавните служители, семейните и хората на възраст между 30 и 35 години. Почти толкова (43%) са младите, които имат намерение да напуснат страната само временно. По-често в тази група са младежите между 15 и 18 години, жителите на селата, ниско образованите и безработните, както и представители на малцинствата. 12 на сто имат намерение да живеят в чужбина завинаги. Такова желание имат предимно ниско образовани, безработни и необвързани младежи.

Близо половината от анкетираните (48%) посочват като причина за напускането на страната ниския жизнен стандарт у нас (мизерия, бедност), а други 35 на сто - високата безработица в страната. Сред останалите причини са липсата на перспектива за младите хора, обучението в престижен университет, почивка или екскурзия, както и липсата на законност и правов ред.