Ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов представи данни за състоянието на пазара на труда
За 24 г. България създаде нов феномен: потомствени безработни. Това са около 40 на сто от общия брой на хората без работа у нас, стана ясно по време на дискусия на Българска стопанска камара (БСК) за дуалната система в обучението в подкрепа на младежката заетост. По време на срещата Томчо Томов представи възможностите на Информационната система за оценка на компетенциите.
Според Томчо Томов, потомствено безработни са млади хора, които никога не са имали първо работно място, а преди това в същото положение са били техните родители. „Най-често говорим за българи с ниско образование и без никаква квалификация, за които пазарът на труда е затворен отдавна.“, коментира ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите.
50% от безработните младежи у нас са без средно образование - с основно или дори по-ниско. 62% нямат никаква квалификация, а 46% от тях са прекарали повече от година, без да имат работа. 28,4 на сто от младите хора до 25 години не работят и не учат, макар че по този въпрос данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта се разминават, допълва експертът.
Статистиката е преброила 85 000 неработещи млади хора, а агенцията ги изчислява на около 120 000. При това не всички са нискообразовани - всеки четвърти от тях е висшист. 30% от младите безработни не са започвали никога работа, коментира още Томов. Една от идеите на държавата е тези хора по някакъв начин да бъдат включени в така нареченото дуално обучение, което държавата започва да въвежда. Младежите с ниско образование могат да учат директно за чираци, като в по-голямата част от времето усвояват занаят, а един или два дни трупат знания в училище. За младите висшисти дуално обучение ще бъде въведено и в университетите, като по този начин отделните браншове сами ще обучават бъдещите си кадри. По този начин държавата се надява да се пребори с факта, че от университетите излизат кадри, незапознати и ден с практиката. Сред първите браншове, които са готови да въведат този тип обучение, са IT секторът, металургията, машиностроенето и химическата промишленост.
Според Томов обаче има и друг сериозен проблем - средноквалифицираните кадри са на изчерпване. Все по-широко се разтваря ножицата между висококвалифицираните специалисти и хората с ниска или никаква квалификация. Именно това е причината инженери с висше образование все по-често да работят на места за среднисти, посочи той. По неговите думи около 70% от специалностите в университетите са свързани с бизнес, икономика, финанси и администрация, а пазарът има нужда едва от 30% такива специалисти. Томов посочи също, че все повече фирми търсят млади хора, които да обучат сами, вместо да разчитат на бюрата по труда да им пращат уж вече обучени кадри. Търсенето на работа по обява пък все повече се превръща в кауза пердута.
На срещата бе изнесена и доста любопитна статистика по отношение на компютърните умения на българите, която разбива доста митове. Оказва се например, че едва 53% от българите са ползвали компютър, което означава, че близо половината ни сънародници не са имали близки срещи с мишката. Едва 41 на сто пък са работили с файлове, а презентации са правили 6% от нашенците.
