За 80% от висшистите ползата от вузовете е само дипломата. От университетите излизат неподготвени за истинския живот кадри. 41% от студентите излизат от университетите без никакви практически умения, показва изследване на Българската стопанска камара сред специалисти в ключови за икономиката ни дейности. Изследването беше представено на дискусия на в-к „24 часа“ на тема: „Хора за работата“, която се проведе на 22 ноември 2013 г.
Почти 81% от завършилите инженери, ИТ специалисти и финансисти признават, че им се налага да се обучават наново, още от първия работен ден. 29 % от висшистите не откриват връзка между програмите за обучение и реалните изисквания на бизнеса за конкретното работно място. 19 на сто пък не познават техниките и технологиите, които се използват в практиката.
Докато държавата очаква бизнесът да си плаща за обучението на кадрите си, работодателите твърдят, че той и сега финансира обучението, и то на всички висшисти. Това се случва чрез данъците, които фирмите плащат.
"Но нека държавата да каже колко пъти е върнала план-прием на университетите, заради факта, че той не отговаря на нуждите на икономиката. В България не знаем какви кадри ще са ни необходими в следващите 5-10 г. И не може да се очаква бизнесът да каже това", коментира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите.
Пазарът на труда у нас е изкривен. В момента търсенето на работна ръка изобщо не отговаря на предлагането. И обратното. Това показват последните изследвания, представени вчера на дискусия в "24 часа" за младежката безработица.
Проучване на БСК в 600 дейности в 20 икономически сектора, представено от ръководителя на Националния център за оценка на компетенциит, показва, че търсенето на инженерно-технически кадри в момента в България е 64%, а предлагането на такива - 27%
Търсенето на работници с бизнес и икономически специалности е 23%, а предлагането - 46%. И най-големият парадокс - търсят се едва 2% специалисти с хуманитарно образование, а предлагането им е 24% и в същото време за тази и миналата година най-желаната от студентите специалност е психология.
80% от съществуващите кадри са по бизнес, икономика и публична администрация, обобщи Томов. И какво правят те? Отиват на работа в магазини или подкарват таксита. Тези цифри илюстрират тезата, че у нас има хора за работа, но едновременно с това няма работа за хората.
Какъв е животът на едно образование, разказа още Томов, базирайки се на последни изследвания. Оказва се, че жизненият цикъл на компетенциите не е много дълъг. Инженер, който веднага не си намери работа, и или не се квалифицира допълнително, веднага губи наученото след 7 години. 4 години само е "животът" на наученото от IT специалиста, ако не се усъвършенства. Най-дълго живее финансовото образование - 9 години, казват експертите.
Феномен за България са потомствените безработни. Има цели семейства, където не работят родителите или единият от тях, безработни са децата, а вече и техните деца. Оказва се, че социалната среда силно предопределя нагласата за учене. Според проучване в семейства, в които нито един от родителите не е с висше образование, само 2% от децата завършват вуз. В домакинства, в които майката или бащата са били студенти, 48% от децата ще ги последват.
За семейства с двама висшисти, гаранцията, че и наследникът ще дочака такава диплома, е 82%, сочи изследване на "Медиана".
