Водеща: Как членовете на Българската стопанска камара видяха 2013 година? Преди малко пред журналисти от стопанската камара представиха резултатите от годишно проучване, свързано с бизнес климата у нас през изтеклата година. Подробностите ще научим сега от Божидар Данев, изпълнителния председател на стопанската камара. Здравейте, г-н Данев. И може би...
Божидар Данев: Здравейте на вас и на вашите слушатели. Да, слушам ви.
Водеща: Може би да започнем от това, което не удовлетворява вашите членове като постигнато в областта на икономиката.
Б. Данев: Ако стартираме с негативната оценка...
Водеща: За да стигнем до финала и той да бъде оптимистичен.
Б. Данев: ...е преди всичко оценката на институциите. Но определено най-ниска оценка получава парламентът. Съдебната власт традиционно също получава ниска оценка като институция. Другото негативно е, че все още продължава ръстът на сивата икономика, което е свързано с една сериозна инерционност, която винаги, която се наблюдава във всички икономики, и като че ли сивата икономика е средство за оцеляване на българския бизнес. Така че това са негативните отношения в тази анкета. Аз не се спирам на проблемите, които са свързани с кредитното обслужване, с растящото недоверие, което има във възможността да се обслужват тези кредитни експозиции, и в оценката за очакванията за намаляване на риска в икономиката.
Водеща: Как обаче регистрират вашите членове данните около това какви са дълговете на държавата към бизнеса? Днес в "Труд" мисля, че беше водещо заглавие, според което дълговете на държавата към бизнеса не само не намаляват, дори се увеличават, като колегите цитират последните данни на финансовото министерство.
Б. Данев: Нашата оценка е същата. За голямо съжаление това не епредмет било на анкетата, тъй като анкетата е проведена от 1 до 10 декември, но резултатите, които тези дни получихме, и фактически както във връщането на кредита по данък добавена стойност, така и в част от плащанията на общините и на държавата към бизнеса виждаме, че първоначално натрупаното, бих казал, натрупаното задължение отначало леко се стопи и в момента отново нараства. Разбира се, ние го връзваме донякъде винаги в края на годината, има циклични прояви в забавяне на плащанията. Ако сравните, би трябвало този период да се сравнява с миналата година декември месец, а не изцяло, тъй като тогава се увеличават разходите към определени структури и във всички случаи се намаляват плащанията към бизнеса, така че се търси някаква касова наличност, за да няма увеличение на бюджетния дефицит. Така че трудно бих могъл да анализирам в момента нещата, ако не се сравнят със същия период - декември миналата година, но самото явление като увеличение на задълженията е тревожно явление.
Водеща: Сега, тук да отворим една скоба и да припомним, че всъщност именно разплащането на тези просрочия на държавата към бизнеса беше основен мотив за актуализацията на бюджета през август месец. Тогава...
Б. Данев: Така е. Така е, да.
Водеща: ...доста и много мнения чухме за това дали е необходима тази актуализация, но при положение, че това е използвано като мотив, не би ли трябвало...
Б. Данев: Вижте...
Водеща: ...вече да се отрази?
Б. Данев: Вижте, това, което казвате, е така. Актуализация на бюджета е необходима. Беше необходима и е необходима. Всяко правителство има правото да актуализира бюджета, защото най-мощният инструмент за провеждане на определени политики е бюджетът. Така че в това отношение бюджетът би трябвало да се актуализира. Това, че не са изпълнени някои от тези политики, вече е негативно, нездравословно явление в изпълнението на бюджета. Виждаме и други корекции - че например е намалена експозицията, която би трябвало да бъде към външен дълг. Не средствата, които бяха скоро набрани, не са в размера, в който бяха предвидени в бюджета. Така че нормалното, което е, права сте в това отношение, че за увеличението на задълженията на държавата към бизнеса, което беше прокламирано като основна политика, не се изпълнява в мащабите, в които ние бихме желали да бъдат изпълнявани, и това затруднява, разбира се, движението на българската икономика.
Водеща: Сега си спомням, когато това правителство дойде на власт, разговор с вас по "Хоризонт", разговор, в който вие представихте тогава онова, което ще препоръчате на правителството като икономически мерки. Какво оттогава досега се случи?
Б. Данев: Вижте, като че ли правителството, като че ли повече се ориентира към социални промени, промени в социалната сфера, тъй като добре е известно тежкото състояние на голяма част от българското население. За голямо съжаление реверансите към електората и натискът, който има от определени лобистки групи, той продължава към правителството и правителството като че ли е склонно на определени компромиси, които в никакъв случай не са полезни за едно оздравяване на българската икономика. Не искам да цитирам подобни решения, които пълзят в общественото пространство, и увеличаването, значителното увеличаване, включително и с корекциите на бюджета, на плащанията в социалната област. Но действително четири години държавата беше блокирала ръста на доходите, блокирала беше определени плащания и това може би е глътка въздух. Но в никакъв случай, отново подчертавам, това не е здравословно за българската икономика. За нас българската икономика трябва да бъде водеща, за да може да се позволят приходи и съответно да може тогава да се позволят и съответни социални разходи.
Водеща: Интересно ми е как ще коментирате една новина, която се появи в края на седмицата, за това, че Министерският съвет е приел постановление за внасяне на 88 милиона лв. допълнително в държавния бюджет за 2013 г. от 10 държавни предприятия и дружества. Вероятно това са предприятията и дружествата, които са с печалба до този момент.
Б. Данев: Ами, вие знаете, че Дянков, още по времето на министър Дянков беше въведено 80-процентово плащане от държавните структури, които плащат. Сега не зная какъв е размерът като процент, т.е. това са, знаете, ръководствата за...
Водеща: Въздушно...
Б. Данев: ...въздушното движение, което е една силно печеливша структура, която е. Това са силно печеливши държавни предприятия, които изпълняват определен тип услуги, от които са силно печеливши и са ясни откъде идват приходите в това отношение. Аз отново не зная това, което не е ясно на българското общество, какъв процент е вече, което се иззема от тези държавни структури, и трябва ли тези средства да бъдат оставени за развитието на тези структури и на тези предприятия, защото ние, ако не оставим инвестиционно, възможност за инвестиции в това дружество, ние в следващите години едва ли бихме могли да разчитаме на съответните доходи. Но отново казвам, нямам яснота.
Водеща: Сега, интересно е и дали това е практика. Вярно е, че...
Б. Данев: Тя четири години беше практика, Дянков я въведе, 80 на сто от средствата се изземаха...
Водеща: Не, не, говоря за други държави, не за нашия челен опит. Наистина това са държавни фирми, но и вие сте прав, че ако не бъдат оставени средства за инвестиции в тях, все едно, те догодина едва ли ще са толкова...
Б. Данев: Не само това, голямата част от държавните структури не работят ефективно. Вие много добре знаете, работят ли ефективно държавните железници, работят ли ефективно Българските пощи, работят ли част от военните заводи, работи ли част от хидромелиоративната система ефективно и т.н., и т.н. Държавата е лош стопанин и тя е доказала, че е лош стопанин, и изземването на средствата е още един показател, че държавата е лош стопанин, а не оставя средства за възпроизводство и за развитие, т.е. това е и кърпене, кърпене на бюджета, кърпене на плащанията, кърпене на финансовите потоци, които явно, че финансовите потоци не се обвързват, приходната част не се обвързва с разходната част или има закъснения и в момента се нуждаят от налични средства.
Водеща: Ами, от доста кръпки очевидно се нуждае бюджетът.
Б. Данев: Тя българската икономика се нуждае от цялостно реновиране и цялостна промяна българската икономика, защото на практика тя никога не е имала добро политическо управление.
Водеща: Да, и другата...
Б. Данев: Има доста индикации за това, че българското политическо управление на икономиката никога не е било добро, и има достатъчно индикации за подобно нещо. Високият политически риск, който се измерва с големината на кредитния... на лихвите по кредитите, цената на кредита, този политически риск, и както виждате, и рейтинговите агенции поради политически риск снижиха очакванията на, съответно на институциите за кредитната експозиция на страната.
Водеща: Сега, ще коментираме след малко и, така, позицията на кредитната агенция "Стандард енд Пуърс"...
Б. Данев: Да.
Водеща: ...с Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, но още един въпрос към вас. Видях, че Драгомир Стойнев е оптимист по отношение на това какво очаква българския бизнес догодина и че той ще тръгне към икономически растеж. Видях и някакъв анализ на Българската банка за развитие, която също прогнозира, че... така, ще се задвижи нашата икономика. Вие...
Б. Данев: Нашето анкетно проучване показва също определен оптимизъм, наченки на оптимизъм, като че ли България се оттласква, българската икономика се оттласква от дъното. Този оптимизъм седи в една голяма част от анкетираните. Най-важното е, че се намаляват негативните оценки за 2012 г., когато бяха, само 2 на сто имаше позитивни оценки.
Водеща: На какво обаче този оптимизъм се...
Б. Данев: Този оптимизъм...
Водеща: ...основава и...
Б. Данев: ...очевидно за мен е, основният оптимизъм е основан на факта, първият факт е, че има ръст на европейската икономика и прогнозите за ръст на европейската икономика са добри, това е първото нещо, което е много съществено. Второто нещо е за мен, че има, като че ли почва да има чуваемост на гласа на гражданското общество от политиците. За първи път имаме лека чуваемост, подобряване на чуваемостта. Досега те бяха глухи към гласа на българския бизнес и към българските граждани, така че това са два много съществени фактора за подобряването, за разширяване на оптимизма в българската икономика, наченки на оптимизъм, който, бих казал... и ако се върнете на последните данни в нарастване на промишленото производство, които, което е съществено, над 4 на сто, нарастването на износа, което е също за нарастването на потреблението, това са вече икономически показатели, които подкрепят тази оптимистична оценка.
