Деветокласниците са на предпоследно място в международно изследване за решаване на житейски проблеми
15-годишните ученици в България не могат да се справят дори с елементарен битов проблем. Например, ако учениците си представят, че току-що са пристигнали на жп гара и е необходимо да си купят билет от автомат, по-малко от една трета могат да се справят с различни условия в тази ситуация. Едва около 8% пък ще успеят да намерят и купят възможно най-евтиния билет за четири пътувания в рамките на един ден.
Поредната статистика за окаяното ниво на знанията и уменията на българските ученици идва от първото по рода си компютърно изследване, посветено на справянето с житейски трудности. Данните бяха представени вчера едновременно във всички държави и икономики, включени в доклада. От всичките 44 страни, участващи в изследването, българчетата са на 43-о място, като са успели да изпреварят само връстниците си от Колумбия. Проучването е част от международното изследване за грамотността PISA 2012 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Задачите са еднакви за всички изследвани страни.
15-годишните ученици от България са постигнали средно 402 т. при решаването на житейски проблеми. За сравнение - средният резултат за ОИСР е 500 т. В нашата група, но все пак с по-добри резултати, са още Уругвай, Черна гора, Обединените арабски емирства. Учениците от Сърбия се справят много по-добре при преодоляването на житейски препятствия - 473 т. На първите девет места са азиатски държави и административни райони - Сингапур (562), Корея (561), Япония (552), Макао и Хонконг в Китай (540), Шанхай-Китай (536) и Тайван (534). Те традиционно са на първите места и при изследване на грамотността.
Резултатът на 15-годишните ученици поставя България в крайно незавидната група на т.нар. първо равнище - работят върху решаването на конкретен проблем в позната ситуация, но не успяват да стигнат до неговото крайно решение. Анализаторите на PISA приемат за критично второто ниво, което на практика означава, че българските деветокласници не притежават дори елементарни умения за решаване на проблеми. България е сред държавите с най-голям дял на учениците с резултати под 358 т., дори и под най-ниското оценявано ниво - 33.3%. Средно за ОИСР делът на учениците с практически нулеви умения да се справят при житейски проблем е 8.2%. И обратно - страната ни заедно с Черна гора, Малайзия, Колумбия и Бразилия е в групата, където делът на учениците с най-високи резултати, на пето и шесто ниво, е под 2%. Както и при изследването на постиженията по математика, и тук резултатите на българските ученици са по-добри, когато решават задачи с избираем отговор в сравнение с въпросите със свободен отговор.
Деветокласниците се справят по-добре със задачи, свързани с разбиране и изпълнение, отколкото с проблеми, изискващи формулиране и осмисляне на информация. Задачите представят най-различни ситуации, в които може да попадне ученикът. Например да се избере маршрут, по който може да се измине определено разстояние за най-кратко време и след това да се начертае маршрутът. Близо 70% са решили първата част на задачата, но с втората са се справили само 42.4%. Най-трудната задача в целия тест е за работата на роботизирана прахосмукачка - уредът се движи напред, докато не достигне препятствие, след което поведението му следва определени правила, които зависят от вида на препятствието. Въпреки че задачата е определена като статична, третото й подусловие носи цели 701 т., защото ученикът, който го реши, може да прави цялостно описание на функционирането на непозната система и да определя две правила, които описват поведението на уреда. Пълен отговор са дали едва 6% от българските ученици. Подобни въпроси има и за използването на MP3 плеър и климатроник.
Както и при основното изследване за грамотността в областта на четенето, математиката и природните науки, и това изследване на ОИСР потвърждава друга негативна тенденция - че семейната среда и видът на училището са определящи за постиженията на учениците. Разликата в резултатите на децата от социалнослаби семейства и връстниците им с по-заможен произход у нас е 122 т., което по стандартите на PISA се равнява на две познавателни равнища. За сравнение - средната разлика за ОИСР е около 60 т. 93% от българските ученици са заявили, че имат в дома си поне един компютър, който могат да използват за своето образование. Разликата между резултатите на българчетата с компютър и без компютър у дома е много голяма - 110 точки при средно 59 точки за ОИСР.
ИДЕЯ
За съжаление, данните от теста не са първоаприлска шега и са доста тревожни, коментира просветният министър Анелия Клисарова. Тя предложи да се приемат учебни помагала със задачи с практическа насоченост, които да помагат на учителите при преподаването на материала. Просветният министър ще поиска допълнителни 4.3 млн. лв. за извънкласни дейности. С тези средства учениците например ще могат да дойдат до София, да се повозят на метрото и да отидат на един театър, обясни идеята си Клисарова. Според нея така децата ще се запознават с различни житейски ситуации и ще ги решават - например да могат да си поръчват кока-кола от автомат. Други 15 млн. лв. ще отидат за интернет връзка на 25% от училищата. Към момента подобна връзка имат една четвърт от школата.
МЕТОДОЛОГИЯ
Оценяването е проведено от 2 април до 11 май 2012 г. сред 2122 ученици у нас от 186 училища под формата на компютърно базиран тест с избираеми и свободни отговори. Общо изследването обхваща 85 000 15-годишни в 44 държави. Продължителността на проучването е 40 минути. То проверява способността на учениците да използват познавателни умения, за да разберат и решат проблеми, при които начинът за намиране на решението не е достатъчно ясен. Изследват се познавателни процеси като анализ и разбиране, представяне и формулиране, планиране и изпълнение, контрол и осмисляне.
