60 000 студенти у нас учат икономика, а още близо 28 000 - администрация и управление. В същото време младите хора, следващи металургия, са 349, а бъдещите математици - 500. Изкривената структура на висшето образование у нас вече започва да се отразява и на пазара на труда. Към момента едва 25% от завършилите млади висшисти се реализират на позиции, за които въобще се изисква диплома от университет. По специалността си пък работят под 10 на сто.
В последните десетина години знанията и уменията на младите хора станаха по-важни от дипломата. При това не само у нас, а и в цяла Европа. Работодатели вече започнаха да назначават със собствени изпити, като се вълнуват само от това имаш ли нужните компетентности, дори и ако нямаш листа хартия, доказващ висше образование. IT-секторът, където най-масово не достигат кадри, пък създава собствени академии, за да си подготви нужните специалисти, защото завършващите университетите са крайно недостатъчен брой.
Вузовете просто нямат нужния капацитет, за да захранят пазара с кадри. В този сектор търсенето е за три пъти повече специалисти, отколкото можем да подготвим в момента. В близките десетина години в световен мащаб недостигът на IT-кадри ще достигне 1,2 млн. души.
За да отговорят на исканията на бизнеса, някои от университетите вече започнаха да адаптират програмите си към търсенето на трудовия пазар. Във Факултета по компютърни системи на Техническия университет например се открива нова магистърска степен, в която всяка една дисциплина е поръчана от конкретна фирма. В същото време обаче бизнесът се е постарал да оборудва лабораториите, в които студентите ще учат. Това е и причината младите хора там да си намират работа по специалността още след трети курс.
Българската стопанска камара пък започна работа с общо 7 университета по адаптиране на програмите им в съответствие с изискванията на бизнеса. Основното, което се прави, е да бъде зададен стандарт на компетентностите, с които младите хора трябва да излязат от университета. Този стандарт е разработен след допитване до фирмите от какво имат нужда, разказва Томчо Томов от Българска стопанска камара, който ръководи Националния център за оценка на компетенциите. Сред вузовете, с които БСК работи, са Алма матер, Техническият, Пловдивският, както и два частни - Нов български и Европейския политехнически университет в Перник.
Големият проблем според Томов е, че в момента ние не знаем от какви кадри имаме нужда. "Няма национална действаща система за устойчиво прогнозиране на потребностите на бизнеса в следващите 5 или 10 години. Работодателите нямат опит в правенето на прогнози. Просто, като опре ножът в кокала, започват да търсят кадри и се оплакват, че няма", казва Томов. По този начин е трудно да се направи и държавна поръчка при приема в университетите - нещо, което държавата замисля да въведе. Според Томов, за да се стигне дотам, е необходимо да се изгради система, която с научни методи и математически модели на базата на анализ да прогнозира как ще се развиват съответните сектори и оттам - колко души трябва да бъдат приети в университетите в съответните специалности.
