Общо 376,5 млн. лева ще са необходими за изграждането на системата за електронно управление до 2020 г.
Бюджетът е заложен в пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в България (2014-2020). На днешното заседание на Министерския съвет беше одобрена пътната карта за тази и следващата година.
По-голямата част от необходимите средства – 344,5 млн. лева, се очаква да дойдат от еврофондовете, а останалите 32 млн. лева ще бъдат отделени от бюджета.
Най-много пари ще „глътне“ изграждането на свръхвисокоскоростна комуникационна свързаност за достъп до кметствата на всички общински центрове в страната и до сградите на публичните институции в тях, както и на основен и резервен центрове за данни – общо 133 млн. лева.
Разработването на инфраструктура за киберсигурност ще струва 10 млн. лева, внедряването на централна документооборотна система – 5 млн. лева, системите за електронно архивиране – 6 млн. лева, създаването на регистри – 3 млн. лева.
За модернизирането и надграждането на съществуващи ресурси, за да се осигури пълната им функционалност, ще са необходими 28 млн. лева, а за система за провеждане на обществени поръчки по електронен път – 2,4 млн. лева.
За обучение на служителите в администрацията са предвидени 7 млн. лева до 2020 г., а за създаване на центрове за комплексно административно обслужване на граждани – 24 млн. лева.
Стратегията за електронното управление ще се осъществява на три етапа. Първият е от 2014 до 2017 г., като за тези 4 години се предвижда да бъдат осъществявани пилотни проекти, да бъдат определени единни правила, както и архитектурата на електронното управление. За този период от време ще се разширява и обхватът на администрациите, включени в системата, както и ще започне работата по присъединяване към инициативата за трансгранична електронна идентификация.
Вторият етап от изпълнението на стратегията е през 2018 г. Дотогава всички администрации и организации, които предоставят публични услуги, трябва да осигурят възможност за предоставяне на електронни услуги. Последният етап е през 2019 и 2020 г.
Очаква се с въвеждането на електронното управление да се повиши ефективността на държавната, общинските и съдебната системи при обслужването на гражданите и бизнеса за бързо и лесно предоставяне на качествени услуги, посочва се в прессъобщение на пресслужбата на Министерския съвет.
Електронното управление ще доведе и до повишаване на прозрачността и отчетността и намаляване на корупцията и до създаване на нови възможности за участие на структурите на гражданското общество в управлението, посочва се още в съобщението.
Финансирането на дейностите за реализация на стратегията ще бъде осигурено със средства от Европейския социален фонд и от Програмата за развитие на селските райони, както и с пари от бюджета, допълват от Министерски съвет.
Вицепремиерът Даниела Бобева, цитирана от БТА, посочи, че досега са усвоени около 300 милиона евро за електронно управление. "За съжаление, резултатите не са достатъчно видими. Целта на тази пътна карта е в рамките на следващата година и половина да направим всичко онова, което е правено досега, работещо", коментира тя.
Бобева добави, че към момента са изградени в голяма степен 30 регистъра, а министерствата и ведомствата, които оперират с тях, са 14 на брой.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев подчерта, че едновременно със Стратегията за електронното управление трябва да се изпълнява и стратегия за киберсигурността. По думите му такава стратегия ще бъде предложена скоро.
