България ще получи с 20 процента повече средства от Европейския социален фонд в периода 2014 – 2020 г. в сравнение с предишния програмен период, заяви еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор. Този допълнителен финансов инструмент трябва да се разглежда като огромна възможност за страната, посочи той пред участниците в дискусия за младежката безработица. Форумът, организиран от парламентарните комисии по труда и социалната политика и по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, откри председателят на Народното събрание Михаил Миков.
Нивата на младежката безработица в някои страни са два пъти по-високи от средните стойности за безработицата в Европа – близо 11 процента и за Еврозоната – около 12 на сто, отбеляза еврокомисарят по време на дискусията. По думите му това са неприемливи нива, свързани с дългата рецесия, и трябва да бъдат предприети мерки за тяхното намаляване. Има нужда от реформи и нови подходи, заяви Ласло Андор. Младежката гаранция трябва да бъде приоритет и предлагаме подкрепа за успеха на този нов и изключително важен инструмент в България, допълни той.
Председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Деница Караджова отбеляза, че темата за младежката безработица е чувствителна не само за Европа, но и за нашата страна. Тя подчерта, че през последните няколко години както на европейско ниво, така и в България, са положени много усилия за справяне с последиците от икономическата криза и овладяване на трудната ситуация в някои държави-членки, съпроводени с постигане на консенсус около наистина нелеки решения. Според нея намирането на устойчиви решения, които да предотвратят появата на нови подобни рискове за Съюза в бъдеще, неминуемо изисква по-задълбочена интеграция между държавите-членки.
Председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове отбеляза, че ролята на Европейския социален фонд за финансиране на младежката заетост е ключова и приветства усилията на европейските институции и в частност на Европейската комисия в лицето на комисар Андор за превръщането на младежката гаранция в реалност, а не просто в поредната козметична възможност, предоставена на младите обезверени европейци.
Председателят на Комисията по труда и социалната политика Корнелия Нинова заяви, че за Народното събрание и правителството младежката заетост остава предизвикателство. От началото на годината младежката безработица намалява - през март 2014 г. достига 73 838 младежи до 29- годишна възраст, а за същия период на 2013 г. безработните младежи са били над 80 000, посочи Корнелия Нинова. Тя съобщи, че през първите три месеца на тази година 10 176 младежи са започнали работа на първичния пазар на труда, като 3000 от тях са били включени в субсидирана заетост.
Въпреки данните, които сочат подобрение по отношение на младежката безработица, ние оставаме с огромно внимание към този въпрос и предприемаме мерки за неговото решаване, заяви председателят на Комисията по труда и социалната политика. Корнелия Нинова посочи, че от началото на 2014 г. се реализира Националният план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г. През 2014 г. продължително безработните лица, в това число и младежите, са приоритетна група и има четири нови програми на Националния план за действие по заетостта – „Клио”, „Възобновяване и опазване на българската гора”, „Сигурност”, „Програма за обучение на безработни лица на социално подпомагане”. Председателят на социалната комисия се спря и на направените законодателни промени, ориентирани в подкрепа на младежка заетост.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова заяви, че според правителството за успешни действия в социалната сфера са нужни съгласувани политики в областта на икономиката, финансите, заетостта като устойчивото развитие и създаването на качествени нови работни места с достойни условия на труд и заплащане е немислимо без балансиран подход между сигурност и гъвкавост на пазара на труда и постигането на социална справедливост и добър социален диалог.
Председателят на Народното събрание Михаил Миков отбеляза, че за жалост Европа е диференцирана не само в богатството, но и в такива показатели като младежката безработица. Темата за нея е кореспондентна със зоните на по-ниско социално-икономическо развитие, допълни той.
В дискусията участваха депутати от двете парламентарни комисии, представители на държавни институции, на синдикатите, на работодателски и неправителствени организации, на академичните среди и експерти.
Във връзка с мерките срещу младежката безработица зам.-председателят на БСК и председател на Обществения съвет към КЕВКЕФ Камен Колев предложи законодателни промени във финансирането на висшето образование, промяна на учебните планове на унивесритетите с участие на бизнеса, налагане на професионалните стандарти като образователни стандарти, разработване на нови учебни дисциплини, подготвящи кадри за нововъзникващи сектори на икономиката. Като добра практика в това отношение г-н Колев посочи съвместните проекти на БСК с няколко висши училища в страната. Той представи и резултатите от проведеното наскоро проучване и анализ на учебните планове и програми на университети, предлагащи сродни специалности като тези на ТУ-София, и препоръки за актуализация на съществуващите учебни планове.
