Щом някоя от европейските банки изпадне в затруднения, тутакси отново възникват опасенията за нова криза - на фона неотдавнашната. Дали става дума за паника или за състояние, с което трябва да се свиква?
"Banco Esprito Santo: слухове за фалит" и "Нов банков скандал в България" - това са две от водещите заглавия от последните седмици. Изпадането в проблемно положение на която и да е банка в Европа е индикация, че вероятно и кризата не е далеч. В случая с българската Корпоративна търговска банка, например, правителството заяви, че трябва да вземе заем от един милиард евро за спасяването на финансовата институция. Членът на Управителния съвет на BundesbankАндреас Домберт е убеден, че такива случаи ще има и в бъдеще.
"Изобщо не можем да изключим настъпването на подобни събития - тъкмо напротив." И когато най-бедната страна в ЕС трябва давземе дългове в такъв голям размер, това ще даде отражение върху цялата икономика. В този случай България ще трябва да коригира целите си за бюджетния дефицит - той може да се покачи над три процента, вместо до прогнозираните 1.8 на сто. В сегашната глобална финансово-политическа ситуация, при която лихвите в САЩ и ЕС са на рекордно ниски нива, до сътресения в банковия сектор може да се стигне много бързо, твърди Андреас Домберт.
"Комбинацията от ниски лихви, ниска инфлация и висока ликвидност показва, че на финансовите пазари отново е започнало преследването на максималната печалба." По думите на банкера, в такава напрегната ситуация престъпните нарушения, които изглежда са допуснати в българския случай, или провалът на мениджърите могат да вкара всяка банка в затруднения.
А и само слухът, че определена банка вече не е ликвидна, е достатъчен, за да се стигне до фалит. От страх да не загубят парите си, много вложители се впускат да изтеглят всичките си спестявания. Банката пък не е в състояние да ги изплати наведнъж и тогава действително изпада в неплатежоспособност.
Както посочва по този повод икономистът професор Томас Хартман-Венделс - при банките винаги съществува опасност от верижна реакция. "Когато една банка се разлюлее, много често вложителите губят доверие и в другите банки. Или пък банките са си раздавали взаимно кредити и поради това изпадат в затруднения", казва експертът.
Във връзка с последните сътресения, българското правителство взе решение да се присъедини към Европейския банков съюз. Финансовите министри на страните от еврозоната искат чрез този съюз да въведат правила за подхода към изпадналите в затруднения банки, като на преден план излиза въпросът за гаранциите, за да не бъдат ощетявани данъкоплатците. Сред компонентите на европейския банков съюз е и създаването на специален фонд, в който банките да внасят средства, а общата сума, която трябва да се събере, е 55 милиарда евро.
Преди банковият съюз да стане реалност обаче, ще бъдат проведени стрес тестове и проверка на балансите в 128-те най-големи европейски банки. "Така ще се гарантира, че старите дългове и слабите места в балансите са преодолени. И то още преди Европейският банков надзор да започне работа през ноември", посочва Андреас Домберт.
Икономистът Хартман-Венделс обаче съветва стрес тестовете да не се надценяват, тъй като в отделни случаи резултатите от тях не са показателни за състоянието на определена банка. "Масата данни всъщност не може да бъде обработена цялостно от контрольорите поради липсата на време и положението на определена банка се определя предимно на базата на общи оценки".
Трябва ли една банка да бъде спасена на всяка цена? Андреас Домберт припомня, че банковият мениджмънт е част от системата на пазарната икономика, към чиито основни принципи спада и този, че фирми и банки, които нямат убедителен бизнес модел отпадат от пазара. "В този смисъл Управителният съвет на Bundesbank застъпва становището, че и банките могат да се провалят", казва той. Преди това обаче трябва да бъде еднозначно дефинирано, коя банка и при какви обстоятелства е твърде важна и значима, за да не бъде оставена да фалира.
Андреас Домберт не крие, че отговорът на този въпрос все още не е даден. Според него обаче, не трябва да съществува зависимост от няколко големи банки, които разполагат с потенциал за изнудване на обществото само защото са много големи. Какво ще стане обаче, ако една смятана за твърде важна банка изпадне във фалит?
Андреас Домберт дава пример с нивата на отговорност, установени в банковия съюз. "На първо място са собствениците на банката, след това идват техните кредитори, след това е ред на фонда на банковия съюз и най-накрая, ако изобщо се наложи - на данъкоплатеца."
Въпросът е колко бързо може да настъпи този край? Мнението на Томас Хартман-Венделс е следното: "Вярвам, че държавата никога няма да избяга изцяло от задълженията си, ако настъпи мащабна криза, обхващаща повече банки". /Deutsche Welle/
