Господин Дончев, ще Ви върна няколко месеца назад - в обръщението, което направихте при преизбирането Ви за председател на управителния съвет на Българската стопанска камара, казахте, че искате да живеете в общество, в което всички преживяват от труда си. Последните събития в страната обаче сякаш доказват, че нашенският "елит" има друга визия за "добрия живот"... В тази връзка, как ще определите ситуацията в страната към днешна дата?
- Права сте. Днес ситуацията в нашето общество няма много общо с представата ми, а още по-малко с мечтата ми за нормалното общество. Всеки ден се чуват обяснения и обвинения за причините и виновниците. Не ми се спори с никого, защото най-вероятно всички са поне по малко прави. Съгласен съм, че най-видима е "заслугата" на политиците. Но все пак смятам, че най-голяма и непростима е вината на българските елити за резултата от последните 25 години. Повече от очевидно е, че трябва да станем по-отговорни към себе си и своите близки и да вземем живота си в своите ръце. Повечето българи все още не са разбрали, че са свободни и че това, което е възможно за другите хора по света, е възможно и за тях. Но не даром, а срещу свободен и съзидателен труд.
Рядко се изказвате пред медиите - вече от няколко години, и това навежда на мисълта, че трудно "преглъщате" поредното ново правителство. Защо, ако е така?
- Аз съм човек, който трудно преглъща тоталитарната държава като такава. А правителството е един от институтите на държавата. За мое много голямо съжаление, нашата държава е лоша и с много белези на слаба, но тоталитарна. В такава държава правата на гражданите са иззети и се упражняват от публичната администрация, но без контрола на силния владетел, който е починал, а неговите наследници са безхарактерни и смешни в опитите си да го имитират. В резултат на което всеки чиновник се обявява за император и започва да коли и беси. Най-лошото е, че за разлика от истинския император, чиновникът силно мрази всеки, който се има глупостта да го тревожи с някакъв свой, досаден проблем.
Означава ли това според вас, че щом за 25 години не сме променили държавата си, нямаме никакви шансове да заживеем по-добре?
- Не, не означава. Това, което казвам, означава само, че пропиляхме 25 години от своя живот в очакване на това, от което всички имаме нужда, да се случи само. В момента, когато достатъчно много българи разберат, че Годо няма да дойде, нещата в нашия живот ще потръгнат. Дори тези, които обичаха и вярваха на Тодор Живков, трябва да свикнат с мисълта, че него го няма, а неговите наследници не заслужават доверие. И за това се налага да ги държим изкъсо и да контролираме какво постигат с парите, които им даваме да управляват и как използват нашите права, от които сме лишени с множеството закони, голяма част останали в наследство от оная държава. От социализма наследихме мисленето, че държавата ни дава благата. А не се замисляме, че всъщност не тя на нас, а ние на нея й даваме. Когато се сетим, че това е така, уверявам Ви, в хор ще викнем: Ей, вие там! Да не си мислите, че от сутрин до вечер се блъскаме, за да има за вас. Тези пари са, за да пазите живота ни и нашата собственост. Те са образованието на онези деца, чиито родители не могат да им го осигурят. За пенсиите на нашите достойни родители и т.н. Дотогава, понеже не получават инструкции, политиците не знаят какво да направят всяка година с тези 30 млрд. лв. наши пари в бюджета и ги раздават на близки и познати - викат му обществени поръчки, но така, че да остане нещо и за техните мизерни заплати. Вярвам, че ще са ни благодарни, ако вземем отговорността за разпределението на тези немалко пари. Държавата е продукт на колективния разум и произтича от хората. Тя е такава, каквато си я направим. Сигурен съм, че политиците ни нямаше да направят всички тези безумия, ако обществото ни беше по-зряло, т.е. ако ние бяхме станали граждани. Проблемът на българина е културен. И е задача на всички нас да издигнем културата на българите, за да могат самите те да усъвършенстват държавата си. А това няма да стане без инвестиция в образованието.
Обикновено бизнесът навсякъде по света търси партньорство с управляващите. Не мислите ли, че за повечето българи звучите нелогично?
- В последните 100 години възникнаха едни лоши практики на непрозрачна колаборация между парите (финансовия капитал) и управлението в доста страни по света. Няма никакво съмнение, че проблем в това отношение има. Но особено през последните две години в световен мащаб има видима реакция срещу тази не толкова чистоплътна колаборация между парите и държавата. Ако говорим за истинското предприемачество, за хората, които създават компании, за да могат да реализират себе си на базата на своите способности и го правят, като предлагат качествен продукт на приемлива цена, за какво са им на тези хора правителствата и политиците ...?! Вижте, у нас има един много хубав пример за такава добра предприемаческа общност - тази в Ай Ти сектора. Това са много на брой малки фирми, които не представляват интерес за политиците, тъй като паричните потоци при тях не са огромни и политиците не им посягат. От друга страна, този сектор се развива на истинска пазарна основа, в здрава конкуренция. Те не се мразят. Сядат на една маса, разговарят, търсят решения. Това е истинското предприемачество и затова и резултатите в този бранш стават все по-добри и по-добри.
Аз не разбирам защо непрекъснато и отвсякъде се твърди, че трябва предприемачите задължително да се конфронтират със синдикатите? Това са марксистко-ленински тези, които трябва да докажат, че предприемачът е експлоататор. Да, ама той не е. Той е своего рода Матросов (за да ме разберат читателите, подвластни на тази идеология), който рискувайки, да загуби всичко, което има, инвестирайки, осигурява възможност на мнозина с труда си да произвеждат и да осигуряват на себе си и на своите семейства нормален живот. Етимологията на думата компания, уважаеми другари, е от "cum" и "panis", което означава "заедно" и "хляб". Та нима целта на всички в такава компания не е една - сигурна работа и по-добър живот...?! Това не се отнася нито за назначените капиталисти, които получиха даром цели предприятия, нито за социалистическите производствени отношения в тези предприятия. Те са музеи на социализма и затова и вниманието на постсоциалистическата държава към тях е толкова голямо. Потоците от бюджетни и европейски средства за модернизация, енергийна ефективност, за повишаване на квалификацията и десетки други важни неща текат непрекъснато към тях.
За съжаление или не, ние живеем на тази географска ширина и примерът, който давате, е по-скоро изключение. Едва ли подобни отношения могат да бъдат създадени при големите играчи на индустриалния пазар. Едрият бизнес така и не намери общ език помежду си и не можа да постави ясно изискванията си към тези, които ни управляват. От своя страна пък политиците няма как да не се възползват от това и така се раждат именно тези не особено чисти връзки и зависимости, за които говорите. Вината може би е двустранна...?
- За мен лично характеристиката "едър бизнес" е доста размито понятие. Ако под това се разбират приватизираните големи индустриални предприятия - в повечето от случаите това стана под масата и с активното съдействие на политическата класа. Това е факт, който е известен на всички нас. Понеже механизмът на раздържавяването беше такъв, той и не предполага качествата и способностите на предприемача да прави бизнес. Това са набедените капиталисти. Те просто са били близо до масата, където са се раздавали "порциите". В този смисъл тези хора в никакъв случай не носят в себе си истински предприемачески дух, нито пък имат морала на предприемача.
Що се отнася до това, което вие наричате "власт" и "властимащи": В едно свободно общество тези термини звучат най-малкото странно, тъй като там властта е на народа и на гражданското общество. И не обществото и бизнесът трябва да търсят разбирателство с управляващите, а точно обратното. Сегашната политическа класа у нас няма нищо общо с това, което в действителност трябва да бъде. Извън суверена, всяка друга власт е делегирана. Тя трябва да подлежи на контрол. Трябва да проумеем, че правителствата са изпълнителни органи. И ние сме тези, които им задаваме програмите. За да се случи едно или друго, трябва да има план и той трябва да бъде контролиран. Всеки, който иска да се прави на управленец, трябва да може да отговори кога и с какво ще осъществи този план и да дава редовно отчет пред обществото за неговото изпълнение. Ние сме тези, които правим неговия бизнес план, а правителствата са поставени там единствено, за да управляват неговото изпълнение.
През седмицата бе излъчен новият служебен кабинет. С избора си на министри президентът Росен Плевнелиев сякаш се опитва да демонстрира превес на гражданското общество в него. Смятате ли, че има шанс кабинетът на проф. Георги Близнашки да успее да промени за краткия си живот обществената среда така, че тоталното разделение, което се наблюдава както при политиците, така и при всички социални слоеве у нас, да бъде преодоляно?
- Аз не съм убеден, че като говорим за гражданско общество, всички мислим за едно и също. Смятам, че не е този начинът да се създава гражданско общество - отгоре надолу. Абсурдно е да мислим, че някой ще полага грижи да отгледа палача си! Това става по обратен ред - отдолу нагоре. По тази причина съм дълбоко скептичен и по въпроса, че който и да е президент би могъл да подпомогне гражданското общество. Що се отнася за това тотално разделение, за което говорим - то бе предначертано.
Всяко общество съществува през спонтанно възникналите на базата на обичаите и традициите институции. Чрез тях се създава редът във всяка общност. Институцията - това са правилата, които ние спазваме, защото така са ни научили мама и тате. Тези правила правят предсказуемо поведението на всеки един от нас в дадена ситуация. Те са аргументът и мотивът за нашата солидарност и съпричастност. Социалистическата държава не можеше да допусне, че в живота на българите може да има някой по-добър от нея и по тази причина ни открадна нашите, на хората, неформални институции. Докато не си ги върнем, няма как да преодолеем това разделение.
Питала съм и други представители на бизнеса в страната - какво е Вашето виждане за това, което пречи на държавата ни да намери пътя си за развитие, защо близо четвърт век се лута в лабиринта на безизходицата?
- Бих припомнил един показателен диалог от книгата на Луис Карол "Алиса в Страната на чудесата". Героинята пита заека: "Кой път да хвана?". А той й задава насрещен въпрос: "А къде искаш да отидеш?". Няма никакво значение - отговаря Алиса. Заекът й отговаря: "Тогава няма никакво значение кой път ще хванеш, защото все някъде ще стигнеш". Та ние сме в тази ситуация . Лутаме се, защото нямаме посока. А нямаме посока, защото преди 25 години не можахме да я формулираме. Не можахме да я формулираме, защото нямахме културата да го направим. Нещо повече, нашите "елити", които в по-голямата си част са възпитаници на марксистко-ленинската школа, нямаше как да ни кажат коя е посоката, защото те просто не я знаят. Но очевидно трябваше да мине четвърт век, за да прозрем, че няма как да стигнем до това, за което мечтаем, по пътя, по който ни поведоха точно тези неграмотни, но алчни "елити".
След толкова много политика, нека поговорим и за конкретни неща, засягащи Вашия бизнес. В края на миналата година казахте пред в. "БАНКЕРЪ", че "Булгаргаз" Ви дължи 120 млн. долара по стария договор за доставки на природен газ към ноември 2012 година. Успяхте ли да уредите тези задължения?
- Да. В крайна сметка всеки трябва да си плаща сметката и те го направиха.
В момента "Овергаз" доставя ли природен газ на "Булгаргаз" и в какви количества? Имате ли подписан нов договор, или става дума за анекси по стария?
- Доставяме газ, но не чрез "Булгаргаз", а директно. Този държавен посредник ни го натресе социалистическият закон, но вече се отървахме от него. Те дълго време ни рекетираха да продаваме на границата на тях газа, който аз съм договорил, за да го купуваме след това пак от тях, например - пред София ! И през цялото време не спираха да наричат "Овергаз" посредник. Това е абсурдно. Сега имам договори само със собствените си клиенти. А те са далеч повече от тези на "Булгаргаз". Вярно, че са по-малки, но все пак става дума за 55 хил. битови абонати, 5 хил. индустриални, т.е. вече имаме над 60 хил. клиенти. Ние си договаряме газа, ние си го доставяме, плащаме си таксите за пренос и обслужваме коректно клиентите си.
С други думи, успяхте да реализирате идеята си "Овергаз" да плаща преносни такси на мрежовия оператор "Булгартрансгаз" и да захранва директно своите потребители със синьо гориво?
- Да. Това е нормалният модел на този вид търговия в целия свят.
България изостава сериозно в сравнение с повечето от европейските страни по отношение на битовата газификация - какви са причините за това?
- Да, така е. Просто ни пречат. Та ние успяваме да доставяме директно газа едва отпреди две години. Да не говорим, че популистките правителства в продължение на години успяваха да потискат цената на електроенергията не просто на неразумно, а на престъпно ниски стойности, правейки псевдосоциални политики и пречейки на потенциалните ни клиенти да видят очевадната разлика, а и икономическата ефективност за всеки един потребител от преминаването на природен газ. Дори днес, при тези силно "натиснати" цени на електроенергията, които много скоро, буквално до края на годината, меко казано, "ще избухнат" нагоре, а цената на тока ще се увеличи с не по-малко от 50 на сто в близките няколко месеца, нашите цени са конкурентоспособни.
Наистина ли отоплението с природен газ е най-евтиният вариант? В началото на годината се появиха публикации, че природният газ, доставян от "Овергаз", е най-скъп в България в сравнение с всички държави в Европейския съюз. За доказателството бе представено сравнение на цените по т.нар. стандарт на покупателната способност - PPS (Purchasing Power Standart) на Евростат (при който се елиминира влиянието на ценовите разлики в отделните страни заради различното ниво на брутния вътрешен продукт).
- Това е една невероятна манипулация, която някои медии тиражират неуморно. Сравнете на тази база например автомобилите немско производство, които караме. Тогава ще разберете, че ние купуваме по-евтин природен газ от германците. При това не бива да се забравя, че ние не произвеждаме природен газ, а го купуваме на международния пазар. И аз твърдя, че на европейския пазар цената на природния газ у нас е най-ниската. Изключение прави само Румъния, и то не в продажбите на едро, а само на дребно, но все пак те произвеждат 70% от газа, който потребяват. А ние не сме в състояние да произведем и 10% от количествата, които са ни необходими. Така че природният газ у нас е с поне 30% по-евтин, отколкото в Турция и цената му е поне с 40% по-ниска от тази в Гърция. Все пак ние трябва да сравняваме цените в региона, а не на друга планета. Отоплението на природен газ е най-евтиното, дори и при тези потискани цени на електроенергията. Токът и сега струва 18.3 стотинки за киловатчас, а природният газ е около 10 стотинки за киловатчас. Нали всички могат да смятат...?!
Може би причината за тази трудна ориентация към потреблението на газа е в това, че все още прекалено малко са хората, които могат да си позволят да преоборудват домакинствата си?
- Точно по тази причина ние въвеждаме нов продукт. Чрез него поемаме цялото оборудване на домове и предприятия и ще продаваме енергия, но от газ. Тя ще бъде много по-евтина от която и да е друга.
Нееднократно сте казвали, че държавата не трябва да се ангажира с големите енергийни проекти. Какви са вашите аргументи? И какво мислите за проекта "Южен поток" и за изграждането на седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?
- Моят основен аргумент е, че аз никога не съм харесвал, пък и историята доказа несъстоятелността на комунистическата теория. Само в тези общества държавата си позволява да прави огромни инвестиции с парите на своите поданици, защото там те дори не са данъкоплатци. Помните, че държавата ни прибираше всичко и ни оставяше само толкова, колкото да се препитаваме. Ако някой иска да прави подобни инвестиции, нека си инвестира собствените средства. И нека да се постарае да се конкурира на пазара с качество и себестойност. Но ако няма такъв инвеститор, откъде-накъде чиновниците ще вземат подобни решения и ще харчат чужди пари?! Защо ще рискуват с нашите пари? Министърът, вместо да дава подобни предложения и да проявява подобни инициативи, да вземе да стане предприемач и да харчи собствените си пари. Повече от абсурдно е подобни проекти да бъдат финансирани с парите на народа.
Представители на едрия бизнес в страната, за разлика от екоактивистите, са изкушени от възможността да бъде направен опит за добив на шистов газ. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
- Категорично съм "за". Не просто да направим опит - ние сме длъжни да си го добиваме. Манипулациите по този въпрос прехвърлят границите на абсурдността. А парламентът, без даже да се замисли, тъй като началникът разпореди, гласува забрана на хидравличния разрив. А това е метод за интензификация на пласта. И този метод се използва в цял свят и от много години. Обществото не разбира, че го лишават (може би) от евтина енергия. Но аз не знам в чий интерес е това. Толкова е нелогично!
Сашо Дончев е един от първите изявени български предприемачи и общественици след промените у нас. Той е един от основателите на частната газова компания “Овергаз Инк.”, която управлява в качеството си на неин изпълнителен директор. Завършил е “Строителство на газонефтопроводи, газохранилища и нефтобази” в Руския държавен университет за нефт и газ “И. М. Губкин” и “Външноикономически отношения” в Университета за национално и световно стопанство. През 1991-ва заедно със свои съмишленици създава “Овергаз” ООД, а през 1992-ра и “Овергаз Инк.” АД. Компанията е вложила над 150 млн. евро в изграждането на над 2200 km газоразпределителна система, даваща възможност на около 300 000 домакинства да ползват природен газ. През 2011-а за първи път е избран за председател на управителния съвет на Българската стопанска камара, а през пролетта на тази година отново бе преизбран на този пост.
