Над 1,3 млрд. лева са необходими за постигането на целите за оползотворяване и рециклиране на отпадъците до 2020 г. Това е посочено в Националния план за управление на отпадъците, който е публикуван за обществено обсъждане на сайта за обществени консултации. Становища могат да се изпращат до 8 септември.
Предвижда се всяка година да се оползотворяват или изгарят не по-малко от 60 на сто от теглото на отпадъците от опаковки, а да се рециклират поне 60 на сто от хартиените и стъклени опаковки, поне 50 на сто от металните, поне 22,5 на сто от пластмасовите и 15 на сто – от опаковките от дървесни отпадъци.
Към 2020 г. системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки трябва да обхващат не по-малко от 6 млн. души, като задължително се включат всички селища с население над 5 хил. жители и курортите, заложено е в плана.
Предвижда се разделно да се събират отпадъците от почти целия обем на старото електрическо и електронно оборудване и излезли от употреба моторни превозни средства, а за отработените масла - поне 40 на сто от пуснатите на пазара през текущата година масла. Подобна е и заложената цел за оползотворяването на автомобилните акумулатори и батерии.
Планира се до 2020 г. да се оползотворяват поне 75 на сто от битовите биоотпадъци и поне 70 на сто от строителните отпадъци, както и поне половината от битовите отпадъци от хартия, картон, пластмаса, стъкло и метали.
За да се постигнат целите, са необходими 287,76 млн. лева за изграждането на компостиращи инсталации, малко над 53 млн. лева за съдове за разделно събиране на отпадъци, близо 50 млн. лева за транспортни средства, почти 30 млн. лева за домашни компостери, за общински площадки за безвъзмездно предаване на отпадъците – 53,5 млн. лева, инсталации за предварително третиране на битови отпадъци – над 241,2 млн. лева, за депа и претоварни станции – над 165 млн. лева, за закриване и рекултивация на депа – 176,6 млн. лева. Така общата сума възлиза на над 1,3 млрд. лева.
За по-голямата част от парите страната ни ще разчита на европейските фондове, става ясно от плана. Предвидени са средства по оперативните програми „Иновации и конкурентоспособност“ за периода 2014-2020 г., „Околна среда“, „Добро управление“ и други. Общините обаче сами ще финансират изграждането на площадките за безвъзмездно събиране на отпадъци от домакинствата, закупуването на домашни компостери с цел насърчаване на компостирането и подготовката на проекти за рекултивация на депа.
Площадковата инфраструктура и претоварните станции се предвижда да се изграждат с пари от бюджета, с държавни пари ще се закриват и рекултивират депа за отпадъци.
Общото количество образувани битови отпадъци в България трайно намалява в периода 1999-2012 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Към 2012 г. образуваните битови отпадъци са намалели с 35% спрямо 1999 г., а делът на битовите отпадъци в общото количество на образуваните отпадъци е намалял до 14 на сто.
В Националния план е отбелязано, че към 2012 г. 99 на сто от населението е обхванато от системите за организирано сметосъбиране. Броят на обслужваните населени места е нараснал трикратно за периода 2003-2012 г.
Депонирането като метод за обезвреждане на отпадъците все още е с най-голям относителен дял в третирането на битовите отпадъци, независимо че се наблюдава постоянен спад по този показател през последните години. България не изгаря битови отпадъци, за разлика от високото ниво по този показател в много европейски страни. Същевременно по рециклиране на отпадъците от опаковки през последните години се доближаваме до средното ниво за ЕС, подчертава се в доклада.
Според данните на Евростат към 2012 г. средно на жител в страната количеството на образуваните битови отпадъци достига 460 кг при средно за ЕС от 492 кг. Депонираните битови отпадъци на жител обаче у нас достигат 318 кг срещу 162 средно за ЕС.
За периода 2004-2012 г. количеството на образуваните производствени отпадъци е намаляло два пъти, като най-значителното намаление е в първите години на периода.
За периода 2008-2012 г. са предадени за оползотворяване близо 12 на сто от образуваните производствени отпадъци, от които с най-голям относителен дял са отпадъците, съдържащи метали, както и тези от горивни инсталации.
За периода 2004-2012 г. от страната са изнесени общо 388 хил. тона производствени отпадъци, което представлява 0,2% от образуваните в страната отпадъци. Износът на метални отпадъци формира най-голям дял от износа и представлява 62% от изнесените производствени отпадъци.
Образуваните опасни отпадъци на единица БВП в България са над два пъти по–високи от средното за ЕС. За периода 2008-2012 г. са предадени за оползотворяване, в т.ч. за рециклиране, почти 5% от образуваните опасни отпадъци, като се наблюдава тенденция на нарастване.
Сериозен проблем за страната са негодните за употреба пестициди, които се съхраняват по начин, който създава рискове за населението и околната среда. Проблемът с пестицидите е в резултат от натрупаните количества от закритите ТКЗС и АПК през 90-години на миналия век.
В плана се признава, че изоставаме с изграждането на необходимата инфраструктура за постигане на целите за преработка на отпадъците. Процесът по закриване и рекултивация на общински депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания, стартира през 2009 г., като досега са закрити депата на територията на 15 общини, а трябваше да бъдат закрити абсолютно всички депа, които не отговарят на евроизискванията.
Изградената инфраструктура пък няма капацитет за достигане на целите за рециклиране и оползотворяване. Недостатъчен е и капацитетът за обезвреждане на опасни отпадъци.
