Дата: 30.09.2014

Източник: БСК

Прочетено: 2633

Служебното правителство няма правни основания да се занимава с актуализация на бюджета. 

Едно е сигурно - прави се опит Националният съвет за тристранно сътрудничество да бъде ползван за легитимиране на предложените управленски решения. Некоректно е очакването към социалните партньори за формиране на позиции при отсъствието на ключова информация, вкл.:

  • за състоянието на фискалния резерв;
  • за очакваното изпълнение на държавния бюджет към 30.09.2014 г., както и за връзката му с основната рамка на проекта на бюджет за 2015 г.;
  • докладите от подробните одити на КТБ и ТБ „Виктория“, вкл. оценка за коригираните задължения към вложители с депозити до 196 хил. лв. (на свързани лица, обезпечаващи взети кредити и др.). Резултатите от тях ще позволят да бъдат оценени реалните потребности от евентуално допълнително финансиране и кредитни гаранции. В по-общ план, липсва яснота относно приемането на предложенията на акционерите и инвеститорите, както и за общата рамка и алтернативи за тяхното оздравяване или обявяване в неплатежоспособност;
  • проектите на законопроекти за пълното и адекватно транспониране на основни директиви на ЕС за гарантиране на депозитите, които ще окажат въздействие в дългосрочната бюджетна рамка.

 

Липсва яснота кое налага за три месеца държавният дълг да нарасне с над 40% спрямо актуалното ниво на дълга и с 25% спрямо предварително заложеното в бюджета, както и какви източници за погасяване на задълженията и в какъв срок се предвиждат. Предлаганото драстично увеличение на държавния дълг следва да е придружено от прецизен и аргументиран анализ на необходимостта от подобно действие, както и от прогноза за ръста на икономиката в следващия период, позволяващ погасяването на дълга. Освен това, трябва да е ясно с какъв матуритет ще са новите задължения, възлизащи общо на 6.5 млрд. лв., от които 4.5 млрд. лв. нов дълг и 2 млрд. лв. държавни гаранции за Фонда за гарантиране на влоговете от банките (ФГВБ). Освен това, предлагат се изключително високи размери за допълнителен дефицит по ДБ и КФП, надвишаващи определените тавани по Закона за публичните финанси.

Нормалното поведение при управлението на държавния бюджет в условията на недостиг на приходи е намаляване на разходите, а не увеличение на дълга. Проблемът се задълбочава допълнително и от новите условия - наличието на нови кризи, които не можеха да бъдат предвидени преди година. Противно на икономическата логика, с проекта за актуализация се предлага увеличение на разходите с 500 млн. лв. и увеличение на дълга с 6.5 млрд. лв. Позволявам си да напомня, че за потенциални проблеми с приходната част на бюджета социалните партньори предупредиха още при неговото приемане в края на 2013 г. Тогава съвсем правилно Президентът на РБ  атакува бюджета за 2014 г. с аргумента, че на един ред са посочени всички допълнителни разходи. Днес правителството показва странна последователност, като отново ни представя допълнителните разходи в един ред.

Освен всичко друго, в проекта за актуализация откривам някои твърде непремерени изрази, като този, че парите от новия дълг ще се харчат за подкрепа на банките, в съответствие с разрешената от Европейската комисия държавна интервенция. Подобни изрази не са случайни, а са опит на държавата да подготви обществото за намеренията си да погаси с публични средства проблемите на банковата система, на големите депозитари, вкл. физически лица, предприятия, общини и държавни структури. Припомняме, че предходното правителство подкрепи Първа инвестиционна банка с 1.2 млрд. лв. при матуритет от 3 месеца, а днес се иска да се разсрочи тази подкрепа и тя да бъде поета от намалението на фискалния резерв. Съществено е да се отбележи, че парите от дълга не трябва „да се харчат“, а да се предоставят като заем на банките. Освен това, не е задължително предоставеният от ЕК лимит за държавно подпомагане на банките да бъде достигна, още по-малко е необходимо това да стане до края на годината.

Ясно трябва да се каже, че това е един нов дълг от 6.5 млрд. лв., от който нямаме нужда! Зад предлаганата актуализация прозира намерението с пари на данъкоплатците да се покрият проблемите в банковата система. Прехвърлянето върху всички данъкоплатци на отговорността за погрешните лични, корпоративни и политически решения е порочно и повече от безотговорно. Не може цялото общество да плаща за алчността на част от българските депозанти – дали това са физически лица, общини или предприятия, това е отделен въпрос