- Г-н Данев, изборите минаха, а ситуацията по сформирането на нов кабинет изглежда патова. Какви са очакванията на бизнеса: коалиция вляво, широко обединение или нови избори?
- Най-добрият вариант е да има правителство с приоритети, не ни интересува дали е дясно или ляво. Искаме правителство, което да подпомага развитието на бизнеса, което да реши проблемите с енергетиката, със здравеопазването и образователната система. Ние сме за правителство за реформи, защото тези реформи закъсняват повече от 20 години. Не ни интересуват лицата, интересува ни политиката.
- Как ще се отразят на икономиката едни скорошни нови избори?
- Това е крайно неприемлив вариант за бизнеса. Бизнесът иска политическа стабилност. Както виждате, в момента всички инвеститори заобикалят България заради политическата нестабилност. Изказванията на политиците засилват това усещане. Докато те нямат необходимата европейска култура, докато не седнат на една маса да обсъждат приоритетите, България ще е в това състояние. Не приемам изказвания от типа - не мога да работя с тази или с онази партия. Подобно поведение е недопустимо и показва, че не сме цивилизована европейска страна. Затова казвам - да открием задкулисието във финансовата система, за да разберем всеки какви цели има. Иначе винаги ще сме на дъното на Европа и по доходи, и по качество на живот.
- Като заговорихме за финанси, основен аргумент на бизнеса срещу предложената от служебния кабинет актуализация на бюджета беше заложеният свърхдефицит от 4%. Възможно ли е свиването му до 3% от БВП?
- Основният ни аргумент беше, че служебното правителство няма правно основание да предлага актуализация на бюджета. Първата икономически обоснована мярка, чрез която дефицитът може да бъде свит, е да се съкратят рязко разходите. Вместо това служебният кабинет предлага те да се увеличат с 458 млн. лева за следващите три месеца и половина.
- Защо се обявихте против увеличението на държавния дълг с цел подкрепа на банковата система?
- Какво означава подкрепа на банковата система? Ние не знаем какво е състоянието й. Никой не е дал яснота по този въпрос. Според нас решението за банковата система трябва да е въз основата на изчерпателен анализ, до който достъп трябва да има и обществеността. В мотивите на предложението на кабинета имаше изрази, от които става ясно, че се говори за харчене в подкрепа на банковата система. Това ни безпокои. Ако говорим за подкрепа, тя може да бъде само под формата на заеми за банковата система при определени условия. И то само ако сме убедени, че по този начин ще се преодолеят натрупаните деформации. Категорично се противопоставяме на използването на публични средства. Проблемите с КТБ и останалата част от банковата система са мини, заровени в устойчивостта на финансовата стабилност на страната, които не знаем кога ще избухнат.
- Какви са промените в политико-икономическия ландшафт, които въздействат на българската икономика?
- Трябва да имаме предвид, че през последните 5-6 месеца имаме нови политически и икономически условия в световен мащаб, които не могат да не повлияят на страната ни. Първо - събитията в Украйна, Русия и мерките на Европейския съюз. Второ - проблемите в Близкия изток и евентуалното нахлуване на нова бежанска вълна у нас. Климатичните проблеми, които ни завариха неподготвени.
- Какво имате предвид?
- В България през последните месеци се случиха няколко непрогнозируеми климатични явления, които предизвикаха наводненията във варненския квартал „Аспарухово" и в Мизия, градушката, която унищожи селскостопанската реколта, и т.н. Паралелно с това преди дни бяхме свидетели на трагедията в завода в Горни Лом. Това означава, че в България има натрупани системни грешки, които позволяват да се случват катастрофични събития, върху които не можем да въздействаме. Досега не сме получили обяснение от държавата кои са причините, довели до тях.
Това означава, че държавата е абдикирала от задълженията си за контрол. Действията й се изчерпват с обявяването на траур и тъжните лица на политиците.
- Да се върнем на банковата система.
- Ситуацията в банковата система е аналогична. Налице са системни грешки в нейното управление. На практика банковата ни система е разделена грубо в две групи - чуждестранни и български банки. Под погледа на БНБ чуждестранните банки главно изнасят депозитите на българските граждани, а българските банки финансират главно своите собственици в агресивни инвестиционни проекти. Никога не съм смятал, че трябва да има специален закон за КТБ, но след информацията, която се разпространява от медиите, съм съгласен с такъв само в частта му да се свали банковата тайна в тази банка.
Така ще могат да се идентифицират лицата, стоящи зад нейния провал. Ако се отвори банковата тайна, за първи път ще имаме възможност за документиране на задкулисието. Ще излязат отговорите кой участва в него. Дали политиците, дали магистратите, дали служителите в МВР и ДАНС или хората с медийна власт. Ще се разбере кой е информирал голяма част от депозантите или купувачите на ценни книжа преди деня X да изтеглят над 960 млн. лева. За първи път ще имаме възможност да разберем дали тези, които са получили преференциални условия по влоговете и кредитите си в КТБ, не са предоставили депозити на предприятия, общини или институции, които ръководят, за да заслужат тези преференциални условия. Говори се, че голяма част от общините са получили безплатни коли от КТБ. Кои са те? Обществото има право на тези отговори.
- Смятате ли, че ще има съгласие да отпадне банковата тайна?
- Ако откажат, това ще е косвено признание, че голяма част от политиците ни са в задкулисието. Позитивното е, че можем да ги идентифицираме.
