Всеки четвърти българин има работа, за която няма нужната квалификация. Това показват данните на Българската стопанска камара за работната сила и нуждите на работодателите от определени кадри.
Половината от хората, завършили висше образование у нас, работят на по-ниски позиции от това, което са учили.
Две трети от завършилите професионални гимназии не работят по специалността си. На много места в страната хората са принудени да се преквалифицират и да работят, каквото има в региона им.
Повече от половината работодатели посочват, че имат сериозни затруднения с намирането на специалистите, които търсят.
„Първият въпрос, който трябва да се реши, е категорично да има система, чрез която да се прогнозират потребностите от квалификации и нови умения. И на тази основа да се осъществява държавния план-прием, както в професионалното образование, така и във висшето образование”, коментира Томчо Томов от Българска стопанска камара.
У нас вече почти няма заварчици, шлосери, оператори на металорежещи машини. Средната възраст на работниците в едно конкретно предприятие за пътни знаци е 55 години, най-възрастният служител там е на 77 г. Младите или се задържат по няколко седмици, или изобщо не идват.
63-годишният Величко Величков започнал като заварчик преди години, после се захванал с бизнес, но днес отново се връща към първата си работа. "Младите търсят повече компютрите, повече информационните технологии, докато това е професия, която е една от най-старите, тя ще има продължение", категоричен е той.
Според бизнеса има опасност скоро у нас да изчезнат редица професии от индустрията. От около 3000 специалности в университетите 1700 са икономически.
Скорошно изследване нареди България на последно място в Европейския съюз по качества на човешкия капитал, т.е. българските работници имат най-малко умения за работа, грамотност и комбинативност.
