Да започнем с актуалния въпрос – как според Вас деловите среди, които представлява Българската стопанска камара, си представят бъдещото правителство?
Ами засега никак не си го представяме. Това не означава, че в конфигурацията на така случилия се парламент то е невъзможно, но за съжаление разговорите между тях, имам предвид между политическите субекти, представени в парламента, засега даже не ни дават някакви минимални ориентири към какво се върви. Не се говори за политика. Всъщност за нищо не се говори. Говори се кой с кого, но не е ясно защо.
И все пак има ли някои от темите, които са в дневния ред на бизнеса, поне от първите преговори, на които бяхме свидетели...или поне информация получихме за тях.
Вижте, с това уточнение, че аз много не харесвам понятието бизнес... по принцип предпочитам да използвам по отношение на хората като мен понятието предприемачи. Ще кажа, че в дневния ред на предприемачите е общо взето всичко онова, което е в дневния ред и на другите българи. Няма никакво съмнение, че на първо място е онова вече абсолютно нетърпимо усещане за липса на справедливост в обществото. Но справедливостта в смисъл „всекиму заслуженото”, нали? Но и в тази поредица има много неща, които всъщност са от ежедневието на всеки един от нас.
В този смисъл все пак има поне три неща, от които първоначално деловите среди очакват от новото правителство да се случат.
Бих могъл да отговоря по два начина на този въпрос.
Не само, защото съм полски зет, но аз по принцип много обичам Шопен. Помните ли, имаше една песен „I like Chopin”. Много обичам Шопен и какво от това, че Шопен е написал фантастична музика? И примерно тези ноти трябва да се изсвирят от музикант. Аз например не съм в състояние да я възпроизведа тази музика.
Какво значение има какво мислим ние, при положение, че някой друг ще трябва да го реализира?
Аз категорично смятам, че хората, които имат качества да бъдат предприемачи, те имат сигурно и специфично мислене, те не са в политиката. Така че - това е много „такъв” разговор. Ние можем да си споделяме какво бихме направили ние, защото светът е субективен. И в този контекст на мисли мога да кажа, че...след справедливостта, значи има неща, които категорично не могат повече да продължават да се развиват в тази посока, но в много голяма степен промяната зависи от промяна в Конституцията, което очевидно, поне към днешна дата, ни изглежда да е най-актуалният разговор в обществото.
А иначе от злободневието няма никакво съмнение, че финансовата стабилност е тревожна. Но финансовата стабилност не в смисъла, в който повечето говорещи на темата политици се произнасят.
Очевидно е, че нашата банкова система беше атакувана и в много голяма степен -разклатена. Очевидно е, че това няма да мине без последици. Очевидно е, че предварителните планове, с които беше атакувана КТБ, най-вероятно в крайна сметка ще се случат, а това означава, че със сигурност политиците, изпълнявайки тези планове, подчертавам „изпълнявайки”, защото няма да стане без тяхно съгласие, но изпълнявайки тези планове, те ще предприемат действия, които ние няма да харесаме, тоест ние не бихме харесали решения, които са свързани със спасяване или частично спасяване на КТБ с публични средства...имам предвид със средства от бюджета, извинявайте, лапсус е това.
С публични средства би могло да се потърси някакво спасяване, но само под формата на капиталово участие, ликвидна помощ...тоест един набор от възможни реакции, които ние преди два месеца, сигурно следите темата, вече публикувахме като позиция на нашия експертен съвет. На съвета, създаден във Формата „4+2” – работодатели и синдикати.
Този въпрос за финансовата стабилност е много сериозен.
Другото нещо – говори се за неизбежна актуализация на бюджета.
Точно това исках да Ви попитам. Неизбежна ли е неизбежната актуализация?
Ами ние не знаем. Вие знаете ли? Ние не знаем. Някой да Ви е дал отчет за изпълнението на бюджета? Защо тя е неизбежна?
Ние изпратихме едно провалило се правителство. Общо взето, според мен, обществото в това отношение не спори, че нещата изглеждат по този начин. Но като го изпратихме, защо изпълняваме неговия бюджет? Очевидно е, че политиките, които то е планирало за реализация и които са били осигурени с този бюджет, са се провалили. Защо тогава продължаваме да изпълняваме тези политики? Защо никой от цялата политическа класа не се намеси по този въпрос? И как изведнъж ние сега ще похарчим парите за ненужните, глупави и не знам какви още там, ще ги определя, политики на старото правителство, а пък допълнително за умните политики на новото правителство ще трябва допълнително да дадем данъци. Е, не е много коректно.
В този смисъл Вие не виждате необходимост от актуализация...
Аз не мога да дам такава оценка. Никой не е представил отчет за изпълнението на бюджета. Нито реален отчет към шестмесечието, още по-малко към деветмесечието на годината. Очевидно е, че парите се харчат. Но за какво се харчат и защо продължават да се харчат - за това ние не знаем. Ако някой смята, че е абониран за нашите пари, Вашите, моите, на всички останали българи и че ние сме длъжни да го издържаме и да му осигуряваме благоденствие, ами не сме много съгласни ние, предприемачите.
Другият много сериозен проблем, постоянно повтарян от нас, това са всички разрешителни, регулаторни, регистрационни и подобни режими. Много е смешно. Наследихме една социалистическа държава, която по своята философия очевидно беше главният субект в икономиката. И в този смисъл тя законово беше осигурила огромни свои права и също така някакви задължения. Но задълженията тогава се контролираха от едни други служби, които ние 25 години оплюваме. Не казвам, че не е без основание за някои от тях.
Тези права ние не ги премахнахме. Ние имитираме, че правим някакво ново общество, пазарна икономика, свободно предприемачество, а оставихме всички права на държавата в икономиката. И тези права на държавата се изразяват през тези режими, за които стана дума.
Правителството на Орешарски бяха достатъчно откровени да съобщят на обществото, че над 2200 са тези режими, за които говоря. Представяте ли си? Но това е продукт и на друго. Обществото все още е достатъчно незряло да мисли, че със закони се решават някакви проблеми.
Тоест Вие искате да продължи политиката по намаляването на тези лицензионни режими...
Аз не съм забелязал да е започнало.
Говореше се, че 100 вече са премахнати или намалени. Още 100 предстоят...
Да. Възможно е да се е говорило. Друг е въпросът кои са тези 100 и кого касаят. Да не влизаме в този разговор, очевидно аз нямам факти, които да коментирам.
Та това е другият голям проблем.
Ние използваме думата регулация и тя звучи като че ли добре за много българи. Нищо подобно! Всеки един нормативен акт, закон или подзаконов нормативен акт, трябва това да се разбира и първо искам да го подчертая, това е експроприиране на граждански права в полза на държавата. И изключително важно е, като сме ги отчуждили от гражданите тези права, на кой чиновник сме му ги дали и този чиновник за какво ги ползва – ползва ли ги в обществен интерес или ги ползва изборно и в личен интерес. Много е рисково. Ние въоръжаваме чиновниците непрекъснато със закони и с подзаконови нормативни актове. Ние овластяваме хора, които с биографиите си не са доказали, че нещо в живота си могат да направят – не са построили къща, не са нарисували картина.
Понеже говорите за това, че нямате яснота дали трябва да се прави актуализация на бюджета, имате ли, вероятно имате, яснота относно това неизбежно ли е цената на тока да се увеличава?
Да, неизбежно е. За тази тема ми е много ясно, защото, вижте, очевидно не е случайно, че съм енергетик, това е моята професия. Непонятно е за мен как някои хора, включително мисля, че тая сутрин слушах един известен български политик да говори, че цената на тока не трябва да се повишава. Изобщо цената е обективна категория, цената не е въпрос на желание, тя е такава, каквато е. Тя е такава, каквато се получава. И ако ние купуваме български ток, значи тя ще е такава, каквато не може да е под себестойността на производство на тоя ток, съпроизводство, пренос високо напрежение, пренос ниско напрежение и т.н. до крайното й използване.
Темата е абсурдна и нещо повече ще ви кажа – тя е вредна. Знам, че това няма да се хареса на много хора, но какво да направя вече. Няма да им се хареса, защото са достатъчно немислещи, за да разбират, че евтиният ток е вреден за едно общество. Евтината енергия е вредна. Ние я пилеем и ако тя извираше, примерно както в някои щастливи общества, от Земята, можехме да имаме друг разговор. Но ако ние плащаме за първичната енергия, било то от въглища, нефт, газ, преработваме я тук и имаме себестойност на покупката, себестойност на преработването и накрая казваме – няма никакво значение каква е тая себестойност и колко са разходите по производството, ние определяме такава цена, защото хората по-висока не могат да платят. Уважаеми скъпи сънародници, както казваше другарят Тодор Живков, ами като не можем да платим, дайте да поставим въпроса защо сме бедни, а не защо ни е скъп или евтин токът.
И в този смисъл - колко средно годишно според Вас е поносимо увеличението на цената на тока? Трябва ли да бъде съпроводено с някакви реформи в този сектор и какви, трябва ли да има някаква социална защита и как да се направи тя за хората, които очевидно няма да издържат?
Съгласен съм. И трите Ви въпроса са абсолютно резонни. От кой да почнем? Първо от това, че цената трябва да е обективна, да е свързана със себестойността и върху нея да не се въздейства вандалски, нали. Това първо.
Второ, очевидно е, че в нашето общество, това е една абсолютно самостоятелна тема за разговор, че в Конституцията ни е написано, че България е социална държава, но независимо дали е написано или не, във всяко едно общество трябва да е видимо и в нормалните, ежедневните отношения между хората да е видна тая солидарност, съпричастност. Така че ние трябва да сме съпричастни със съдбата на всеки един българин. И това от самосебе си предполага, че ние не можем да бъдем, как да кажа, незаинтересовани или несъпреживяващи факта, че някои хора не могат да си купят и да живеят нормално при нормални човешки поносими условия.
И как да облечем това в съдържими условия?
Ами много просто. Животът, изобщо светът не започва да функционира от България и от последните няколко години. То ги е измислило тези неща - има праг на бедност, има екзистенциален минимум, под който всяко уважаващо себе си общество не позволява да има член на обществото с по-ниски доходи. Защото когато има член на обществото с по-ниски доходи, ние сме го завряли в ъгъла, ние сме го принудили да стане крадец, да стане всичко онова, което можете да си изредите в тая посока.
Въпросът е при средно годишно примерно 10% увеличение и хоризонт за 5 години, за да се достигне хипотезата 50% ръст на тока, как това практически трябва да се поеме от социална гледна точка, какви механизми и от гледна точка на реформата в сектора? Не можем да повишим цените, а секторът да си остане същия.
В тая посока исках и да довърша. След като определим този екзистенц минимум, ние трябва да потърсим средства в бюджета, за да го осигурим на всички този екзистенц минимум. Тези хора, които получават под тези доходи, да получат по съответния начин подкрепа от обществото, солидарната подкрепа на останалите в обществото. Сега, друг е въпросът, не искам да влизам и в тая тема, защото аз не познавам непорядъчните и тези - лошите практики как се усвояват средства от бюджета. И тук можем да си говорим за електронно правителство, можем да си говорим за много други неща, които липсват и поради които сме бедни.
Другото нещо, безусловно сте права, държавата е много лош участник в икономиката. А енергетиката в основни линии е държавна. За мен това е безобразие. Никога няма да бъдем добре, защото държавата в енергетиката означава корупция, означава лошо управление, означава висока себестойност, прахосване, неефективно използване на ресурсите. Това означава. Така че реформи, ние хубаво го назоваваме, определяме го с обща дума реформи в енергетиката, са нужни, но не през държавата, не през правителството, а през пазара. Трябва да се освободи пазара, на пазара да се появят всички онези, които могат да доставят евтиния ток, да няма никакви монополни позиции ни на НЕК, ни на атомна, ни на ВЕИ и всякакви. Всеки, който може, произвежда енергия, от която обществото има нужда – да излезе на пазара и да продава. Пазарът ще реши имаш ли право да продаваш на такава цена.
А ние сега какво направихме: Тарикатите построиха ВЕИ-та и ни карат всички ние да плащаме високата цена. Искам да Ви кажа, че тази политика, това е много дълъг разговор, това безусловно е тарикатлък. Всичкото е – видяла жабата, че подковават коня, нали. Ние сега 20/20, в енергетиката трето 20 имаше. Във всички директиви на Европейската комисия е написано, че след задълбочен анализ националното правителство приема решение по какъв начин ще изпълнява тази директива. В България не беше направен такъв анализ. Защото аз Ви казвам, че много повече от 20% повишение на ефективността, много повече от 20% намаляване на вредните емисии отново ще се постигне с газификация – без пари от държавата, без средства от бюджета, без да доплаща който и да било. Но ние го задраскахме това, защото, това не знам до каква степен геополитиката е повлияла на това глупаво решение, но при всички случаи тарикатите имаха интерес да го задраскат, за да прокарат всякакви фотоволтаични, вятърни централи. И сега ние колко години сме длъжни да им плащаме високата цена? Защо да им го плащаме?
Ясно, разбрах Ви тезата – либерализация на пазара, това е правилната формула за енергетиката. Трябва ли да се променят данъците, да се увеличават според Вас? Очаква ли се?
Нека почнем от там, от по-далечната българска история. Данъци в турската империя са плащали само раята, „гяурите”. А иначе турците не са плащали данъци. В едно свободно общество данъкът не е наказание. Тогава то е било наказание, но в свободно общество данъкът не е наказание. Данъкът е точно това, за което си говорихме – израз на нашата солидарност и съпричастност. Трябва да е ясно: като ги събираме, за какво ги събираме, за какво ги ползваме. Така че преди да говорим дали данъците са високи или ниски, дали обществото трябва да отдели някакви допълнителни средства от личните си бюджети всеки един от нас, трябва да проведем разговора какво искаме да постигнем през централния бюджет. Кои са онези проекти, може да са политики в реализация на конкретни проекти, които са от общ интерес и обществото застава зад тях и е готово да отчуждава свои средства, защото парите в бюджета не са на държавата. Парите в бюджета са на нас, българите, всички българи. Държавата е все едно оня счетоводител, който е във вашето предприятие и то разпределя пари някак. Те не са неговите пари.
Друг е въпросът, че никой от политиците даже няма намерение да води разговор с обществото за какво да събираме пари в бюджета, какви цели да постигаме, кои са проектите, с които да постигаме тези цели, кои са отговорниците за изпълнение на тези проекти, как обществото проследява тяхното изпълнение ежемесечно, на тримесечие, как се отчита изпълнението. Ако не се постигне резултатът с тези похарчени пари, който сме планирали, какво следва, има ли санкции. Разберете, тези неща имат друга логика.
Тук има една друга, много популярна сред журналистите в България логика, че от богатите трябва да се вземе. Вижте, ако познавате богати хора, които сте убедени, че не са си спечелили с труд богатството, отивайте в прокуратурата и ги посочете. Не само данъци, трябва да им се вземе всичко и да бъдат вкарани в затвора.
А този, който е спечелил с честен труд, защо той? И уверявам Ви, че точно тези, тарикатите, които печелят на гърба на останалите и по нечестен начин, те ще избягат пак от всякакви данъци. Те винаги са по-тарикати от останалите.
Тоест, Вие сте за запазване на сегашната данъчна система и ако има промяна...
Не, не съм! Аз не съм за нищо. Аз съм за това, по отношение на данъците, аз не знам дали са високи или ниски, аз съм за това да се проведе разговорът за какво събираме пари в бюджета?
... и евентуално тогава...
И не за това министерство и за онова министерство, а за кои проекти и защо тези проекти за важни за обществото?
Като говорите за проекти, няма как да не Ви попитам за позицията на Камарата за „Южен поток”?
Бихте могли и да не ме попитате в крайна сметка, защото...
Понеже част от разговорите, политическите, влиза и ...
Ами не знам. Това е техният разговор. Те понеже бягат от истинските разговори, си говорят за не толкова важни разговори.
Но „Южен поток” очевидно е пак разговор за геополитика, а не за икономика. Ако е разговор за икономика, ние, може би нашето поколение, но предполагам и Вашето поколение, още в читанките е прочело колко голям подарък са ни направили нашите деди, като са ни сложили на кръстопът на света. Е, ами като сме на кръстопът, значи пътищата трябва да минават през България.
Всеки, който иска да прикрие пътя, не е нормален българин. Следователно въпросът дали през България да минава или да не минава проектът „Южен поток”, категорично е несъстоятелна тема. Обезателно трябва да мине!
А вече другият разговор...пак Вие, журналистите, много интересни разговори водите на темата „какво ще спечели България?”. Вижте, България е държава. Държавата е фикция. Тя не печели или не губи. Никога не губи. Да сте чули за държава, която да губи? Няма такава, нали? Ние следващия бюджет пак ще го заредим. Всички загуби ще ги изплатим. Няма такова понятие. Губят инвеститорите. И този, който е инвеститор в този проект, да си прави добре сметката. Ние защо всички с Вас му правим сметката? Той да си сметне. И за „Южен поток” и за „Белене”, който си има излишни пари, тоест те може да не са излишни, но който знае какъв е рискът и знае, че може да го управлява, и знае, че може да произведе ефективен продукт, ами да инвестира! Защо ще инвестираме през държавата? Защо с парите на всички, и то решения за тези инвестиции ги вземат хора, които никога в живота си не са правили инвестиции за своя сметка?! Откъде накъде? Ами, това е глупаво. Да не казвам, че може би е и престъпно!
А другият въпрос: „кой да го строи?”. Ами тук има въпроси... как да Ви кажа. Понеже аз съм сигурно...ще кажа нещо много нескромно, но понеже съм най-знаещият в тази област човек в България, категорично смятам, че този проект не може да струва толкова. Очевидно там има някакви неща, които трябва да бъдат решавани по друг начин. Ама то всичкото е благодарение на участието на политиците в този проект, защото ако инвеститорът е частен, каква сметка има частният инвеститор да корумпира изпълнителите.? Да им плаща повече, отколкото те ще си заработят. Няма никаква сметка. Корупцията е само там, където са публичните пари. Защото те са ничии в разбиранията на много политици. Елате да ми продадете скъпо тръбопровод на мен в „Овергаз”. Ами няма как да се случи това!
А трябва ли да строим АЕЦ „Белене”?
А Вие в какво качество питате?
Питам Ви в качеството на политика, която примерно, според бизнеса, на следващото правителство би срещнала одобрение, ако влиза и план за строителство на АЕЦ „Белене”.
От кого, кой да е инвеститорът?
Питам Ви дали това са намерения на следващото правителство?
Не, категорично. Аз го казах. Извинявам се, може би не съм го казал достатъчно ясно. Нямам в главата си нито един проект, в който бих насърчил държавата да инвестира! Нямам такъв проект в главата си. Държавата не е инвеститор в икономиката. Държавата е възникнала именно, защото хората имат нужда от справедливост.
Държавата има други функции и тя точно тези функции изобщо не ги изпълнява, защото...няма нужда да си говорим за съдебната система, нали? Аз почнах одеве с нея. Това е главната функция на държавата. Другите функции са да пазят границата, да ни пазят от бандитите тука по улиците, да пазят собствеността ни, живота ни. Това е държавата и нищо друго. Другото е наша отговорност. Какво е училището в квартала, къде учат децата ни, какво е качеството на образованието, на здравеопазването е наш проблем, не е на държавата проблем. Това е социализъм, който не иска да си тръгне, и си стои, защото някои хора имат нужда от него.
Но въпросът е, че този, който има нужда от това, трябва да плаща цената, а не цялото общество да плаща цената на бавното поумняване.
И от опита Ви според вас кое е по-добре за държавата - едно експертно правителство или едно политическо правителство, обединено зад някакви политици.?
Вижте, ако държавата има да играе футболен мач, най-добре е да намери добри футболисти. И тъй като ние не знаем какво има намерение да прави държавата, аз не мога да кажа нито какви хора...при всички случаи министрите трябва да са експерти, при всички случай. Това трябва да са хора, които са с биографии, които са доказали, че в области, където са работили, са произвели нещо, са постигнали нещо, имат постижения. Те не са от най-слабите, примерно, строители, ако той претендира да е министър на строителството, не е от най-слабите, губещи инвеститори, финансисти, ако иска да е министър на финансите, той трябва да има постижения и обществото да ги разпознава по тези постижения и когато казва: „Аха, я му прочетете биографията, този човек ще изпълни тези проекти, с които дойдоха на власт, той ще си свърши работата, не се грижете за него”.
А когато те са анонимни, когато те стават известни, само защото са станали депутати, защото някаква партийна централа ги е припознала, е как да кажа дали и какво ще изпълнят, не знам. Първо не знаем какво имат намерение да изпълняват, следователно не мога да преценя какви качества трябва да има всеки един от тях, за да изпълнява тази програма, но нямам очаквания в това отношение.
Аз нямам никакви очаквания в икономиката от страна на държавата. Единствената ми молба към обществото е час по-скоро да преосмислим нейното място там и постепенно да я гоним, защото там тя няма знания, няма компетенции, тя е вредна, тя там пречи, държавата в икономиката.
А колко министерства са достатъчни?
Не съм мислил върху това, но оная държава, която аз си представям, че имаме нужда от нея, значи няма нужда от пет или шест министерства икономически. В Холандия има само едно икономическо министерство, няма Министерство на строежи, няма Министерство на не знам какво, няма транспорт, няма здравеопазване, всичко е едно - Министерство на икономиката. Имат дирекции, които се занимават...
Тоест няма смисъл икономиката и енергетиката да се разделят според Вас на две министерства?
Вижте, пак това е каруцата пред коня, те какви функции ще изпълняват? Ако те си запазят цялата собственост в енергетиката, очевидно, че им трябват хора, които да отговарят за използването на тая собственост, за производството в тези държавни предприятия.
Дали това са министрите...? Това е много обидно, защото там се инвестира с наши пари, а някакъв министър решава кой ще управлява това дружество. Като че ли той е инвестирал в него. Това е абсурдът!
Освен това държавата пише регулациите, нали, държавата приема всички онези режими. Тя изпада в шизофрения, защото тя не знае много често...
Сега аз, като пиша тая регулация, за всички предприятия ли ще се отнася, за всички търговски субекти или само за така наречените частни? Ами нямаме държавни предприятия по смисъла на закона, търговския. Всички предприятия са търговски субекти и са частни по смисъла на Търговския закон, всички - НЕК е частно предприятие.
Друг е въпросът, че в частното предприятие НЕК собственост на акциите е държавата. Даже не е и държавата – правителството.
Но, разбирате ли, той не знае как да постъпи? Министър! Като пише...даже аз съм имал разговор с един такъв министър. И като му казвам: добре де, това, което е позволено за държавното предприятие, трябва да е разрешено и за моето предприятие. И той казва: как така? То нали е държавно?
Представяте ли си с какви хора си имаме вземане-даване. Какво, като е държавно?
А кои са първите закони, с които би трябвало да се занимва следващият парламент?
Първо - държавата е инструмент на обществото. Ще прескочим много от фактите как се е възникнала и как се е развивала държавата. Но обществото трябва да използва този инструмент за постигане на общи цели. Както вече говорихме, за да постигне тези общите цели, обаче на държавата, която е фикция, за втори път казвам това понятие, на нея й трябват пари и й трябват права. И ние, хората, ние, суверенът на тази държава, решаваме кои проекти ще се изпълняват и колко пари трябват за тези проекти. И събираме колективно тези пари в така наречения бюджет.
Второ - за да дадем правата, които й трябват на държавата, за да изпълни тези проекти, ние казваме: господа, ние ще се откажем от това право, ще го дадем на държавата, за да може с това право тя да стане успешен изпълнител на този проект. Така че, какви пари и какви закони трябва да се пишат – има смисъл само в контекста на това, какво сме решили да постигнем с държавата. В противен случай е несъстоятелен разговор. Пишат се лобистки закони. Закон в полза на Иван, на Драган, на Петкан. И с тези закони се въоръжава чиновникът и чиновникът – освен Иван, Драган и Петкан – всички останали ги слага „под ножа”. С тоя същия закон.
Със законите се отчуждават граждански права, за да се въоръжи чиновника. И това е много опасно, когато насърчаваме политиците да пишат закони. Аз хващам бас, мога с и с Вас да поспоря, няма такъв закон в България, с който е решен проблем, няма. Предполага се, така, в това общото мислене и публично говорене, че като съществува един проблем, трябва да му се напише закон и държавата да се намеси. Хайде, намерете ми един такъв проблем – след като сме го индентифицирали, държавата се е намесила, създала е закона, възложила го е на съответните правораздавателни и изпълнителни органи да го реализират и ние сме премахнали проблема – и аз ще ви платя екскурзия до Хонолулу.
Накрая да Ви попитам. Знам, че с прогнози не се занимавате, но все пак – как си представяте България през декември?
Не знам, не мога да си представя, сериозно. Несериозно първо си представям, че със сигурност ще има правителство, защото ...
Вие помните ли оня хубав разказ на Михалаки Георгиев „Меракът на чичо Денчо”? Ами те всички са със същия мерак. Всеки един от тях е готов да стане министър. Важно е, разбира се, колко бюджет си е заделил за това министерство, за колко пари той ще подписва. Но правителство ще има. Ние ще имаме ли полза от това правителство? Този въпрос очевидно в момента не се дискутира.
А иначе не знам, не съм гледал прогнозите. Дано да е студено, за да продаваме повече газ.
