Всеки трети младеж, запитан какво ще прави след университета, заявява, че ще си почине. Това става ясно от проучване на Българска стопанска камара, съобщи нейният експерт Томчо Томов. Изследването е целяло да разбере какви са основните проблеми при подбора на персонал и къде се разминават очакванията на студенти и работодатели.
Tъй като младежите дават повече от един отговор, сборът от резултатите на въпроса "Накъде след университета?" надхвърля 100%. Всеки трети от запитаните е заявил, че ще се опита да си потърси работа, но само в чужбина. 60% смятат да завършат магистратура и едва всеки четвърти е готов да работи на всяка цена каквото и да е. Подходът, чрез който младите търсят работа обаче, също е доста побългарен. За 70% от тях източник на информация за свободни работни места са близки и роднини. Повечето от тях предпочитат да не контактуват пряко с работодатели, а някой от роднините или комшия да ги препоръча на новото работно място. Едва половината анкетирани се опитват да влязат в пряк контакт с фирмите, а 35% четат обяви за свободни работни места.
Само 2% от всички обаче са запознати с изискванията на работодателите към тях. 30% твърдят, че ги познават отчасти, а останалите нямат абсолютно никаква представа какво ще се иска от тях на работното място. Според Томов огромен проблем е това как младите се държат на интервю с работодател и как пишат CV-та и мотивационни писма. Само 3 от всеки 100 автобиографии на млади висшисти са грамотно написани, а при завършилите само гимназия положението е още по-зле, разказа експертът.
60% от новоназначените младежи напускат работа още през първите 6 месеца. Един от големите им проблеми там е адаптацията, способността да вземат решения и липсата на практически умения. Много от тях нямали и способността да мислят аналитично, да правят анализи и прогнози. Доста от шефовете вече поставяли и изисквания за втори език - 80% от работодателите са го посочили в анкетата. Някои настояват и за трети. Повечето от тях искат и гъвкавост от младите хора, включително и умение да доучват това, което не знаят. Само 10% имат нагласа за преквалификация, а всъщност на около 95% им се налага да участват в допълнителни и продължаващи обучения веднага.
Изследване на камарата показва, че въпреки нагласата на българина, че "висшето е за цял живот", в новите условия знанията, добити в университета, остаряват за две до пет години след дипломирането. Най-бързо това става в IT сектора, където практически се налага да опресняваш наученото веднага след като завършиш. Любопитното в този сектор, както и в туризма, е, че работодателите вече гледат не толкова дипломата, колкото знанията, като правят специални изпити, чрез които проверяват нивото на кандидатите. Те са създали и частни академии, в които можеш да научиш най-нужното за професията практически за три месеца и да започнеш работа. Само в сферата на високите технологии има четири такива академии, като в тях се преквалифицират и много младежи от хуманитарни специалности, каза Томов.
Вече въобще не е рядкост филолог да стане IT специалист след курсове в подобна институция, разказа той. В туризма тези академии са три, има и една в областта на аутсорсинга. Според Томов фирмите се решават да финансират свои академии, вместо да разчитат на държавните университети, защото 60% от тях не могат да намерят нужните хора за конкретна работа въпреки високата безработица. На финала на тези обучения младежите получават сертификати, а 30-40% от тях започват работа веднага в същите тези фирми.
