Политическата въртележка, която се върти в момента, има три риска – политически, финансов и икономически. Политическият е най-голям и с най-негативно влияние върху икономиката. Естествено финансовият риск се опитва да се състезава в момента с политическия. Икономическият риск е най-ниският риск. Икономиката е най-стабилна от трите.
Резултатите за първото шестмесечие на икономиката показват, че има 1.8% ръст на икономиката, открити са над 39 хил. работни места, има намаление на безработицата, ръст на износа над 3%, и ръст на вноса с 3.7 на сто.
След второто тримесечие обаче, когато вече започнаха политическите неясноти в страната ни, може да прогнозираме спад на кредитния рейтинг на страната, особено с развитието на финансовата криза.
Далеч съм от мисълта за катастрофа. Икономиката ни е далеч от катастрофално състояние. Бих казал дори икономиката ни е в едно добро състояние. Тя завари политическата криза с натрупани резерви, каквито държавата почти никога не е имала. Така че от тук нататък въпросът е какво управление ще има страната – какво политическо управление, политическо разбирателство, какъв политически професионализъм ще има, за да може да даде увереност на икономиката да се развива.
Аз изповядвам една философия, че има три стълба за развитие на просперитета на една нация. Единият е развитието на човешките ресурси, другият е бизнессредата и третият е капиталът. Когато няма човешки ресурси и когато няма бизнессреда, няма и капитал. Т.е. капиталът е много мобилен. Вие като имате пари, може да си купите най-съвременната технология. Но като няма човек, който да усвои тази технология, няма бизнессреда, няма правораздаване, няма администрация, която бързо да реагира, вие не можете да разчитате, че този капитал ще се застои в страната.
Аз съм оптимист, защото в първото шестмесечие има ръст на инвестициите 4.8%. Да, има спад в други отрасли на икономиката и аз очаквам спад през това шестмесечие, което е показателно да се демонстрира, че икономиката е нещо твърде крехко и политическите боричкания винаги водят до регресивен натиск върху нея. Многото говорене на политиците постепенно руши репутацията на страната ни, която се гради много трудно. Дори ние, когато говорим за рушене на подобна репутация, сами насърчаваме негативизма. Насаждаме негативизъм за икономиката в цялото население, а също така и в европейските структури и от там в цялата международна общност. Там постепенно всички започват да говорят лошо за България, което не е вярно. Политико-икономическото говорене на хора непрофесионалисти, което е безконтролно, нанася много сериозни вреди върху репутацията на българската държава, на българската икономика.
В управлението трябва да влязат интелигентни хора, хора с опит, с компетентности. Много съществено е, каква е политиката и как се реализира. Ще кажа няколко парадокса. Ние имаме един президент, който постоянно изповядва десни идеи. Аз се радвам на тези десни идеи. Дори в политическите си виждания той дори е като един малък ястреб и прави конкуренция на други ястреби. А той назначи служебно правителство, което ни предлага актуализация на бюджета, което ме смазва от леви уклони. Не може една страна, която в момента е под натиска на дефлацията, знае се че имаме 1.8% дефлация, когато цените на стоките, които внасяме, непрекъснато надминават вносните цени на стоките, каквито са горивата. Например цената на петрола за месец и половина е спаднала от 116 долара на барел на 83 долара на барел, което означава по-малко приходи в хазната примерно от ДДС и акцизи, намаляване цената на енергията и т. н. Не може една страна, която няма подрастващо поколение, което да работи, за да може да плати дълговете, да говори, че ще вземе нов дълг. При наличието на 8-милиарден фискален резерв да се взима нов дълг, който ще увеличи разходите на икономиката за консумативни разходи – за МВР, за министерства и пр. Т.е. това не е дясна позиция.
На тези хора им дрънкат в главите петолъчки. Това е типично ляво мислене – дайте да вземем заеми и да ги харчим за консумативни разходи. Обещал бил някой. Да, може да обещаваш, но в момента, когато нямаш тази възможност, първото нещо е да намалиш разходите, когато имаш дефицит, а не да увеличаваш бюджетния дефицит и да взимаш заеми, които не знаеш как ще ги върнеш, особено при тази тежа икономическа ситуация и при тази тежка икономическа прогноза.
Важно е какво правителство ще ни управлява. Да не ни доведат само правителство, на което му казват дясно, но всъщност с леви виждания Както беше - непрекъснато министър-председателят ми говореше, че ще увеличи вноските за социални осигуровки, за здравно осигуряване – все лява и лява, политика. Затова не е важно какво прокламираме, важно е какви са нашите действия. Аз очаквам от новото правителство не да прокламира нещата, а да върши десни действия. Все пак те са членки на ЕНП, която е дясно ориентирана. Така че да видим какво ще бъде тяхното дясно управление. Това, което очаквам от новото дясно правителство са бързи стъпки, които имат моментален икономически ефект. Първата стъпка е реформа в администрацията. Защото сме натрупали гигантска администрация, донякъде под натиска политическите сили – напиращи да въвеждат свои хора. На практика правителството на ГЕРБ смени 40 хил. души в администрацията. Правителството на Орешарски – 20 хил. само за близо година. Сменяйки хората в администрацията, всяка власт очаква, че новите, които идват, ще сменят администрацията и по този начин ще се осигури електорат заедно с членовете на техните семейства. Тези хора гласуват за тях. Погледнете докъде стигна политическата демагогия, която започва да има негативни икономически измерения. Затова се надявам да имаме едно дясно правителство, което да проведе бързи реформи.
Втората бърза реформа, която трябва да се направи, е в пенсионната система, в която изтичат огромни средства. Третата не толкова бърза реформа, но също толкова съществена, е здравната и стратегическата реформа е с образованието. Разбира се всички тези реформи трябва да бъдат просмукани от една жизненоважна реформа за страната ни – правораздаването. Ако няма правораздаване, ще има случаи КТБ. Ако няма правораздаване, ще има корупция.
Всяка криза има, както казват англичаните – сивите облаци имат сребърна подплата. Сребърната подплата на тази криза е, че ние можем да извлечем ползи от тази криза.
Бюджетната рамка за 2015 г.
Бюджет 2015 г. няма нищо общо с това, което искаше същото това служебно правителство с актуализацията на бюджета. Виждаме един разумен бюджет, има само една неразумна точка, но това е отделен въпрос. Нисък бюджетен дефицит до 3 на сто, който мотивира България да продължи своята категорична политика в желание да продължим да работим за влизане в ЕRM 2, което пък носи изключителни финансови и икономически изгоди за страната ни . Бюджетът за следващата година е консервативен и балансиран. Предлага увеличение на публичните разходи в инвестиционната част. Показва желание за реформи на някои от тези системи. Защото бюджетът е най-мощният краткосрочен инструмент за управление на една държава. Предвидено е увеличение на средствата за образование и много полезни неща. Може би малко е надценен ръстът на икономиката. Ние сега ще получим срив в икономиката поради турболенции в политиката и трудно ще можем да изскочим с този ръст следващата година. Имаме добра финансова рамка на бюджет 2015 г.
Но има и искания за увеличение на минималната работна заплата отново с административен акт - хайде стига социализъм. Едно дясно правителство ни вкарва в социалистическата примка. А има пазари, пазарни отношения, има достатъчно икономически индикатори, за да можем да решаваме нещата. Но между бюджетната рамка за 2015 г. и актуализацията на бюджет 2014 има огромна разлика, въпреки, че са писани от едни и същи хора. Видно е обаче, че актуализацията те са я приели под политически натиск, а рамката са я работили професионално защото от тези боричкания в момента никой не мисли за нея и явно няма външна намеса. /БГНЕС
