България е на едно от първите места в Югоизточна и Централна Европа по показателя макроикономическа стабилност, което е много важно за постигане на икономически растеж, но не е достатъчно. Необходимо е страната да положи усилия и да предприеме важни структурни реформи, за да има икономическа конвергенция и да достигне стандарта на живот на Западна Европа. Това коментира пред БТА Гилермо Толоса, постоянен представител на МВФ за България и Румъния. Толоса, заедно с Джеймс Роф, постоянен представител на МВФ за Централна и Източна Европа, представиха у нас книгата на МВФ "25 години преход - Посткомунистическа Европа и МВФ". Има достатъчно доказателства за тясна връзка между реформите и конвергенцията, дори и ефектът от проведените реформи да не се материализира веднага, посочи Толоса. Джеймс Роф също отбеляза, че страните от ЦИЕ, които по-бързо след 1990 г. са предприели кардинални структурни промени, дори и да са загубили някои свои икономически сектори и производства, то са спечелили нови и икономиките им като цяло са започнали да се развиват по-бързо.
През последните 25 години бяхме свидетели на драматична трансформация на европейските бивши комунистически страни в част от глобалния свят, посочи Джеймс Роф. Той отбеляза, че сходно за всички страни е изпадането им по-рано или по-късно в период на висока инфлация и рецесия вследствие на разпадането на старите икономически свързаности. Степента на загуба на производителност на икономиките и времето, което е било необходимо за връщане към икономически растеж и овладяване на инфлацията обаче е много различно за различните държави от ЦИЕ, показва прегледът на МВФ. Очевидно е, че страни, предприели по-рано смели реформи, са възнаградени с по-бързо възстановяване и конвергенция на доходите със западните страни, коментира Роф.
Годините от 1990 г. до 2000 г. са трудни за всички посткомунистически държави. Като цяло годините от 1990 г. до 2000 г . са трудни за всички посткомунистически държави, а някои като България преминават период на хиперинфлация. В контраст с турбуленциите от първата декада на прехода, страните от ЦИЕ през периода 2000-2006 г. отчитат забележителен растеж и стремително настигат икономиките от Западна Европа. Средният процент на растеж за региона е 6 на сто и никоя от страните не расте с по-малко от 3 процента на година, което е много повече от растежа на БВП, постигано някога преди или след това от тези държави. За
съжаление стремителният икономически растеж е много дебалансиран, движен в повечето страни основно от увеличеното кредитиране в сектора на строителството, коментират експертите на МВФ.
Регионът на Централна и Източна Европа усеща през периода 2000 г. - 2006 г. прилив на значителни чуждестранни инвестиции и особено за страните, присъединили се към ЕС през този период, конвергенцията със Западна Европа се увеличава съществено. Чужди банки, собственици на повечето банки в региона, предоставят провизии и ноу-хау на дъщерните си банки в ЦИЕ. Кредитирането се увеличава като в България например ръстът му достига 30 процента на година, докато в същото време дефицитът по текуща сметка се увеличава в двуцифрена стойност. Именно поради дебалансирания си растеж регионът понася тежък удар при настъпването на световната икономическа криза, отчита анализът на МВФ.
В годините на прехода в ЦИЕ се наблюдава доближаване към стандарта на Западна Европа.
Независимо от върховете и спадовете през годините на прехода навсякъде в Централна и Източна Европа се наблюдава доближаване към стандарта на Западна Европа, отчита МВФ. Като цяло доходът на глава от населението в ЦИЕ от около 30 процента от нивото на старите страни-членки в средата на 90-те години на миналия век се е увеличил до около 50 процента днес.
Като част от процеса на конвергенция цените на стоките и услугите, както и заплатите, нарастват навсякъде. Докато това нарастване е продиктувано от увеличение на инвестициите, по-висока производителност и по-високи умения на заетите лица няма от какво да се притесняваме, смятат експертите на фонда. Но страни, в които разходите нарастват по-бързо от производителността, рискуват да загубят конкурентоспособността си.
Процесът на изграждане на пазарна икономика се оказа по-труден, отколкото мнозина очакваха преди 25 години, отбелязват анализаторите на МВФ. Най-трудно се оказва създаването на добра пазарна среда, където фирми могат да стартират, да инвестират, да се развиват и да умират, ако това е необходимо. Създаването на такива условия предполага съдебна, административна и институционална реформа.
В началото на прехода такива условия не бяха налице в никоя от посткомунистическите страни и бизнес активността бе ръководена от правителствата чрез централно планиране, политически решения и честа корупция. Днес, 25 години по-късно, наличието на добра пазарна среда е нещото, по което държавите в ЦИЕ се различават най-много една от друга, категорични са експертите на МВФ.
В проучването на Световната банка за условията за правене на бизнес бившите комунистически страни вземат от 17-о до 131-во място в класация от 189 държави по света. Според проучване на "Трансперанси Интернешънъл" за усещането за корупция, проведено сред инвеститори през 2013 г., България се нарежда на почти последно място сред страните от ЦИЕ като страна с висок процент корупция. След нас остават само Молдова, Албания, Беларус, Русия и Украйна, показват данните, поместени в книгата на МВФ.
