ЕКСПЕРТИ: ВЛИЗАНЕТО В БАНКОВИЯ СЪЮЗ Е НАЛОЖИТЕЛНО

Присъединяването на България към единния надзорен механизъм и към банковият съюз като цяло е наложително. Около това мнение се обединиха експерти, икономисти по време на конференцията "Конкурентоспособност на българската икономика", организирана от Института за икономическа политика и фондация Ханс Зайдел. Влизането в банковия съюз бе обявено като приоритет от президента Росен Плевнелиев при съставянето на служебния кабинет "Близнашки". За три месеца обаче почти нищо не е свършено освен "първи стъпки в тази посока", както обясни Георги Близнашки, служебен премиер. "Надяваме се, че българското правителство ще продължи този процес по един последователен начин, за да сме информирани какво се случва в банковия сектор и как се развива той", коментира Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика. Според Петя Цекова, главен икономист в Обединена българска банка (ОББ), присъединяването към съюза и еврозоната трябва да бъде приоритет за България. "Ако се случи, това ще повлияе положително на стабилността и защита на икономиката от сътресения", смята тя.

Решението за присъединяването към единния банков надзорен съюз трябва да бъде взето както от правителството, така и от Българската народна банка (БНБ). Процесът продължава с поемане на съответни ангажименти и промяна на законодателството. След това думата има Европейската централна банка (ЕЦБ) за установяване на тясно сътрудничество с националния надзорен орган – БНБ. "Трябва да се кандидатства поне пет месеца преди датата, която съответната държава си е поставила като цел за влизане в единния банков надзорен орган", обясни Калоян Симеонов, от катедра "Европеистика" в Софийския университет.

Той изтъкна ползите и негативите за България от присъединяването към единния надзор. По неговите думи основната полза за държавата е свързана чисто с повишаване на репутацията й - нещо особено необходимо предвид разклатеното доверие в институциите около казуса КТБ. "ЕЦБ пое надзора върху по-големите банки в еврозоната на 4 ноември и банковият съюз все още не се е доказал реално. Но първите му стъпки са успешни", каза Симеонов и обясни, че тези първи стъпки са проведените стрес тестове на над 120 банки в еврозоната.

Другото положително от влизането в банковия съюз е от чисто финансова гледна точка. Колкото е по-голям рискът, толкова цената при пласиране на дълг или взимане на кредит е по-висока. "Когато си част от нещо толкова голямо, безспорно лихвените нива ще са по-добри", каза Симеонов. Той изтъкна като плюс и възможността на държавите извън еврозоната, които са част от единния надзорен механизъм, да могат да участват в надзорния съвет на ЕЦБ. Също така банковият съюз има механизъм за преструктуриране на изпаднали в затруднение банки и след 8 години ще има фонд за преструктуриране, в който трябва да има 55 млрд. лв., които ще се използват при преструктурирането на проблемни банки. Симеонов обясни още, че от тези средства ще могат да се възползват както големите банки, така и по-малките.

Основен недостатък е загубата на суверенитет. Освен това държавите извън еврозоната няма да имат достъп до Европейския стабилизационен механизъм, въпреки че са в банковия съюз.

Петя Цекова от ОББ каза по време на конференцията, че очаква БНБ да направи стрес тестове или анализ в дълбочина на всички банки, които оперират в България. "Централната банка може да използва експертизата на МВФ. Експертиза от подобно равнище ще направи значима експертизата на БНБ и ще бъде полезно при преговорите с ЕЦБ в посока присъединяване към банковия съюз", смята тя.