Дата: 16.02.2015

Източник: в. Стандарт

Прочетено: 1836

Липсата на комуникация с бизнеса е слабата страна на правителството, смята Божидар Данев


Как бизнесът оценява 100-те дни на правителството? От кои действия е доволно и кои критикува? Потърсихме отговорите на тези въпроси от председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев.


- Г-н Данев, как БСК оценява 100-те дни на правителството?


- Ще започна с няколко положителни неща, които направи това правителство. Първо, с неговото съставяне се демонстрира нова политическа култура. Политиците успяха да се консолидират около широка политическа палитра. Този знаменателен факт стабилизира политическото пространство и това вече създава спокойствие за бизнеса. България получи международно признание, което също означава спокойствие за бъдещото й развитие.


Размразиха се европейските фондове - ключов момент за съживяване на икономиката.
Излъчи се управленска програма с поставени цели, по които вече може да се следи за ефективността на управлението. Може би сега не, но след 1-2 години ние ще можем да оценим дали целите се изпълняват. Положително е, че привлякохме ЕС към нашите енергийни проблеми. За първи път виждаме интерес от най-високо ниво - президентът на Еврокомисията Юнкер, както и други членове на ЕК, проявяват загриженост за енергетиката ни. Може би смелата позиция на правителството във връзка с проекта "Южен поток", като че ли създаде чувство в ЕС, че и те са отговорни не само към енергетиката, но и към икономиката на България. Страната ни дълго време нямаше позиция ще строим или няма да строим газопровода. За първи път бе посочено решително, че проектът може да се осъществи единствено при спазване на европейското законодателство. Наблюдават се и реални успехи в битката с контрабандата, вече има финансови резултати от това. Усилията да бъдат овладени основните материални потоци на контрабандата като част от вноса на енергийни ресурси, също е голям успех на правителството.


- Кои обаче са грешките на правителството, негативните действия, които критикувате?


- Ще ги нарека "неоправдани действия", защото някои от тях са свързани със закъснение на обещаните реформи - правораздавателна, образователна, здравна, пенсионна, сигурност, енергетика, администрация. Решението за намаляване на администрацията с 10% е спасителен, бюрократичен ход, но не е системен ход. В желанието си за наваксване на закъснението по реформите се пренебрегват нормалните управленски процедури. За вземането на различни решения се разчита на мнозинството в парламента и се заобикалят както обсъжданията в Министерски съвет, така и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Гражданското общество стои настрана, изключено е от обсъжданията и конструктивните корекция на предлаганите решения.


- Имате предвид решенията за универсалните пенсионните фондове?


- Да, министърът на финансите Владислав Горанов предложи тези промени, но не в Министерския съвет, а в присъствието на депутата от ГЕРБ Менда Стоянова, мълчаливият вицепремиер Калфин и синдикатите.
Аз не разбирам каква е тази управленска процедура.


Все пак правителството има и един плюс - умее да прави задни ходове. Управляващите видяха, че не е толкова лесно да се вземе решение, като не се знае какви ще бъдат изходите от него, и засега го отлагат за края на март. Освен това се забелязва едно противоречиво говорене на отделни министри. Например при предлагане на решения за промяна във фискалното пространство и съответно поемане на фискална отговорност не може вицепремиерът да говори едно, министърът на финансите - друго. Това смущава обществото, разрушава доверието към пенсионната система. След като имат различни виждания за осигурителните вноски, те трябваше да се уеднаквят в Министерския съвет, а не да се поднасят неузрели в общественото пространство. Нали са от едно правителство, което има управленска програма? За разлика от политиците в парламента министрите не могат да говорят противоречиво.


Освен това не искаме пенсионната реформа и особено темата за универсалните пенсионни фондове да се обсъжда само в работни групи, за това съществува съветът за тристранно сътрудничество. Показателно е, че вече 100 дни няма заседание на съвета. Моето лично мнение е, че подобно решение за избора къде да се правят вноските за втора пенсия ще натовари допълнително бюджета на НОИ, защото там ще се прехвърлят малките партиди, а не натрупаните големи средства. Освен това, по този начин се ерозира тристълбовата пенсионна система. Законодателите, проявявайки дефицит на финансови знания, нормативно определят шизофренична политика по отношение на фондовете, като ги вкарват в следния капан - искаме висока доходност, без да се дава сметка, че тогава инвестициите на пенсионните фондове трябва да са по-рискови. Законово се изисква минимална доходност дори в условия на икономическа криза. Нещо повече, законодателят е заложил, че на фондовете, отчели по-висока доходност, им се предоставят служебно повече осигурени. Тоест, тласкаме ги към рискови инвестиции.


Самият факт, че Сребърният фонд, управляван от държавата, има отрицателна доходоносност, е доказателството, че е заложено на консервативно нискорисково управление, като целта е да се запазят средствата, а не да се трупат доходи. Случаят с КТБ е показателен - където има високи лихви, висока доходност, има голям риск.
Без обсъждания правителството предложи и проекти по плана "Юнкер" - инфраструктурни проекти твърде малки по обем за около 1 млрд. евро. Докато Полша предлага проекти за над 100 млрд. евро. Спокойно можеше обществото и бизнеса да се включат в изграждането на една сериозна проектна програма. Правителството търпи упреци и за това, че не постави за обсъждане и управленската си програма и да даде възможност на обществото да се правят допълнения и корекции. Липсва комуникация и за поемането на 8 милиардния евро нов дълг. Разбира се, специалистите могат да дискутират необходимостта от него, кога и по какъв начин да се реализира, но обществото също трябва да знае. Въобще крупни, национално значими въпроси не се представят на избирателите и не се търси тяхното конструктивно мнение. Не се извеждат и причините за стихийните бедствия.


Правителството трябва да излезе със становище коя е причината или кой е комплекса от причини - дали са кметовете, незаконното застрояване, замърсяването на речните корита, изсичането на горите. Обществото трябва да мисли как да действа превантивно, защото е ясно, че тези явления ще продължат заради климатичните промени и ще се изискват все повече разходи от държавата, както и да се мисли за механизми, които да насърчават хората да се застраховат.


- Притеснен ли е бизнесът от дефлацията и смята ли, че се взимат някакви мерки?


- Един от упреците към правителството е, че не се отчитат в достатъчна степен икономическите опасности и натрупаните структурни проблеми в икономиката. Дефлацията продължава повече от година, като за нея има вътрешни и външни причини. Наблюдаваме следното тревожно явление - при дефлация имаме намаление на износа. Това е сериозен икономически структурен проблем, защото обикновено при дефлация износът расте. Следващият проблем е намалението на инвестициите и увеличаващите се спестявания, което е индикация за липса на доверие. Притеснява ни и това, че досега не сме видели мерки за премахване на бюджетния дефицит, заради когото е част от новия осеммилиарден държавен дълг. Една добра антидефлационна мярка е санирането на сградите с публичен ресурс. Може да се дискутира гама от инструменти - например, увеличение на акциза на цигарите, там където таванът, препоръчан от ЕС, още не е достигнат? Сега е времето за подобно действие - в момент, в който има дефлация. Но трябва да се мисли и за програма за излизане от дефлационната спирала и продължаващия бюджетен дефицит.


- Какво е мнението на бизнеса за намерението в следващите три години външният дълг да нарасне с още 16 млрд.?


- Аз бих го подкрепил, ако той е целеви и е ясно колко точно и как отива за преструктуриране на стари задължения и колко за покриване на бюджетния дефицит. Само че не става ясно, след като правителството има желание да намалява бюджетния дефицит, какво ще стане, ако наистина следващите три години той намалее? С това решение за дълга излиза, че сме обречени с бюджетен дефицит и ще го покриваме с външни заеми.


- Коя е сферата, в която бизнесът очаква най-спешни решения?


- Не само бизнесът, но икономиката изисква най-спешни решения в енергетиката.
Налице е взривоопасна ситуацията, а този сектор е в основата на икономическата пирамида. Вече 100 дни не виждаме реални мерки. А държавните енергийни дружества продължават да задлъжняват, предстоят ни тежки арбитражни процеси и неяснота по развитието на сектора е пълна. Енергетиката е черна дупка, управлявана от политици. Никой не знаеше какви договори са подписвани - с американските централи, за невероятното развитие на ВЕИ-та. Непрекъснато има политически смени в енергетиката, но не и с хора с компетентности, умения и опит.

Копирано от standartnews.com

Липсата на комуникация с бизнеса е слабата страна на правителството, смята Божидар Данев

Как бизнесът оценява 100-те дни на правителството? От кои действия е доволно и кои критикува? Потърсихме отговорите на тези въпроси от председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев.

 

- Г-н Данев, как БСК оценява 100-те дни на правителството?

- Ще започна с няколко положителни неща, които направи това правителство. Първо, с неговото съставяне се демонстрира нова политическа култура. Политиците успяха да се консолидират около широка политическа палитра. Този знаменателен факт стабилизира политическото пространство и това вече създава спокойствие за бизнеса. България получи международно признание, което също означава спокойствие за бъдещото й развитие.

Размразиха се европейските фондове - ключов момент за съживяване на икономиката.

Излъчи се управленска програма с поставени цели, по които вече може да се следи за ефективността на управлението. Може би сега не, но след 1-2 години ние ще можем да оценим дали целите се изпълняват. Положително е, че привлякохме ЕС към нашите енергийни проблеми. За първи път виждаме интерес от най-високо ниво - президентът на Еврокомисията Юнкер, както и други членове на ЕК, проявяват загриженост за енергетиката ни. Може би смелата позиция на правителството във връзка с проекта "Южен поток", като че ли създаде чувство в ЕС, че и те са отговорни не само към енергетиката, но и към икономиката на България. Страната ни дълго време нямаше позиция ще строим или няма да строим газопровода. За първи път бе посочено решително, че проектът може да се осъществи единствено при спазване на европейското законодателство. Наблюдават се и реални успехи в битката с контрабандата, вече има финансови резултати от това. Усилията да бъдат овладени основните материални потоци на контрабандата като част от вноса на енергийни ресурси, също е голям успех на правителството.

- Кои обаче са грешките на правителството, негативните действия, които критикувате?

- Ще ги нарека "неоправдани действия", защото някои от тях са свързани със закъснение на обещаните реформи - правораздавателна, образователна, здравна, пенсионна, сигурност, енергетика, администрация. Решението за намаляване на администрацията с 10% е спасителен, бюрократичен ход, но не е системен ход. В желанието си за наваксване на закъснението по реформите се пренебрегват нормалните управленски процедури. За вземането на различни решения се разчита на мнозинството в парламента и се заобикалят както обсъжданията в Министерски съвет, така и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Гражданското общество стои настрана, изключено е от обсъжданията и конструктивните корекция на предлаганите решения.

- Имате предвид решенията за универсалните пенсионните фондове?

- Да, министърът на финансите Владислав Горанов предложи тези промени, но не в Министерския съвет, а в присъствието на депутата от ГЕРБ Менда Стоянова, мълчаливият вицепремиер Калфин и синдикатите.

Аз не разбирам каква е тази управленска процедура.

Все пак правителството има и един плюс - умее да прави задни ходове. Управляващите видяха, че не е толкова лесно да се вземе решение, като не се знае какви ще бъдат изходите от него, и засега го отлагат за края на март. Освен това се забелязва едно противоречиво говорене на отделни министри. Например при предлагане на решения за промяна във фискалното пространство и съответно поемане на фискална отговорност не може вицепремиерът да говори едно, министърът на финансите - друго. Това смущава обществото, разрушава доверието към пенсионната система. След като имат различни виждания за осигурителните вноски, те трябваше да се уеднаквят в Министерския съвет, а не да се поднасят неузрели в общественото пространство. Нали са от едно правителство, което има управленска програма? За разлика от политиците в парламента министрите не могат да говорят противоречиво.

Освен това не искаме пенсионната реформа и особено темата за универсалните пенсионни фондове да се обсъжда само в работни групи, за това съществува съветът за тристранно сътрудничество. Показателно е, че вече 100 дни няма заседание на съвета. Моето лично мнение е, че подобно решение за избора къде да се правят вноските за втора пенсия ще натовари допълнително бюджета на НОИ, защото там ще се прехвърлят малките партиди, а не натрупаните големи средства. Освен това, по този начин се ерозира тристълбовата пенсионна система. Законодателите, проявявайки дефицит на финансови знания, нормативно определят шизофренична политика по отношение на фондовете, като ги вкарват в следния капан - искаме висока доходност, без да се дава сметка, че тогава инвестициите на пенсионните фондове трябва да са по-рискови. Законово се изисква минимална доходност дори в условия на икономическа криза. Нещо повече, законодателят е заложил, че на фондовете, отчели по-висока доходност, им се предоставят служебно повече осигурени. Тоест, тласкаме ги към рискови инвестиции.

Самият факт, че Сребърният фонд, управляван от държавата, има отрицателна доходоносност, е доказателството, че е заложено на консервативно нискорисково управление, като целта е да се запазят средствата, а не да се трупат доходи. Случаят с КТБ е показателен - където има високи лихви, висока доходност, има голям риск.

Без обсъждания правителството предложи и проекти по плана "Юнкер" - инфраструктурни проекти твърде малки по обем за около 1 млрд. евро. Докато Полша предлага проекти за над 100 млрд. евро. Спокойно можеше обществото и бизнеса да се включат в изграждането на една сериозна проектна програма. Правителството търпи упреци и за това, че не постави за обсъждане и управленската си програма и да даде възможност на обществото да се правят допълнения и корекции. Липсва комуникация и за поемането на 8 милиардния евро нов дълг. Разбира се, специалистите могат да дискутират необходимостта от него, кога и по какъв начин да се реализира, но обществото също трябва да знае. Въобще крупни, национално значими въпроси не се представят на избирателите и не се търси тяхното конструктивно мнение. Не се извеждат и причините за стихийните бедствия.

Правителството трябва да излезе със становище коя е причината или кой е комплекса от причини - дали са кметовете, незаконното застрояване, замърсяването на речните корита, изсичането на горите. Обществото трябва да мисли как да действа превантивно, защото е ясно, че тези явления ще продължат заради климатичните промени и ще се изискват все повече разходи от държавата, както и да се мисли за механизми, които да насърчават хората да се застраховат.

- Притеснен ли е бизнесът от дефлацията и смята ли, че се взимат някакви мерки?

- Един от упреците към правителството е, че не се отчитат в достатъчна степен икономическите опасности и натрупаните структурни проблеми в икономиката. Дефлацията продължава повече от година, като за нея има вътрешни и външни причини. Наблюдаваме следното тревожно явление - при дефлация имаме намаление на износа. Това е сериозен икономически структурен проблем, защото обикновено при дефлация износът расте. Следващият проблем е намалението на инвестициите и увеличаващите се спестявания, което е индикация за липса на доверие. Притеснява ни и това, че досега не сме видели мерки за премахване на бюджетния дефицит, заради когото е част от новия осеммилиарден държавен дълг. Една добра антидефлационна мярка е санирането на сградите с публичен ресурс. Може да се дискутира гама от инструменти - например, увеличение на акциза на цигарите, там където таванът, препоръчан от ЕС, още не е достигнат? Сега е времето за подобно действие - в момент, в който има дефлация. Но трябва да се мисли и за програма за излизане от дефлационната спирала и продължаващия бюджетен дефицит.

- Какво е мнението на бизнеса за намерението в следващите три години външният дълг да нарасне с още 16 млрд.?

- Аз бих го подкрепил, ако той е целеви и е ясно колко точно и как отива за преструктуриране на стари задължения и колко за покриване на бюджетния дефицит. Само че не става ясно, след като правителството има желание да намалява бюджетния дефицит, какво ще стане, ако наистина следващите три години той намалее? С това решение за дълга излиза, че сме обречени с бюджетен дефицит и ще го покриваме с външни заеми.

- Коя е сферата, в която бизнесът очаква най-спешни решения?

- Не само бизнесът, но икономиката изисква най-спешни решения в енергетиката.

Налице е взривоопасна ситуацията, а този сектор е в основата на икономическата пирамида. Вече 100 дни не виждаме реални мерки. А държавните енергийни дружества продължават да задлъжняват, предстоят ни тежки арбитражни процеси и неяснота по развитието на сектора е пълна. Енергетиката е черна дупка, управлявана от политици. Никой не знаеше какви договори са подписвани - с американските централи, за невероятното развитие на ВЕИ-та. Непрекъснато има политически смени в енергетиката, но не и с хора с компетентности, умения и опит.