Амбициите на България да играе ключова роля на европейския енергиен пазар не секват, въпреки последните неблагоприятни развития на перспективите да се реализират. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и българският премиер Бойко Борисов се договориха тази сряда в София за стратегическо партньорство, централно място в което ще играе осъществяването на съвместната идея за възобновяване на изоставения от Европа през 2013 г. проект за трансконтинентален газопровод „Набуко” за сметка на предпочетения тогава проект за Трансадриатически газопровод. Сега двете страни възнамеряват съвместно да лобират Брюксел да възкреси отречения проект за доставка до Европа на каспийски газ през България, изтъквайки, че по този начин ще се намали зависимостта от руските газови доставки, които стават все по-проблемни в условията на остра геополитическа конфронтация с Москва. „Това е диверсификация. Така и Европа ще бъде диверсифицирана и се надявам в лицето на ЕК да срещнем пълна подкрепа”, каза премиерът Бойко Борисов.
Експертите коментират по повод поредния обрат в газовите апетити на София, че досега България е претърпяла неуспех в усилията си да играе някаква по-осезаема роля в Европа по отношение на доставките на газ. Първо амбициите на страната да заеме важни транзитни позиции на континенталния енергиен пазар бяха охладени с прекратяването на „Набуко”. После управляващите заложиха на руския проект „Южен поток”, но и той пропадна заради натиска на Брюксел и избухването на украинската криза. Тогава бе лансираха идеята за изграждането на някакъв газоразпределителен център на българския бряг на Черно море, откъдето всички клиенти в Централна и Източна Европа да си купуват синьо гориво. Тази идеята обаче не беше особено харесана от Брюксел и вицепрезидентът на Еврокомисията отговорен за енергийната политика Марош Шефчович дипломатично отклони призивите на София за европейска подкрепа на този план.
Премиерът Бойко Борисов обаче продължава да е твърдо убеден, че България напълно заслужава да бъде ключово звено в снабдяването на газ на Европа и сега залага на възраждането на „Набуко”. Азербайджан очевидно няма нищо против да разшири кръга от клиенти за собствения си газ и не пропуска нито една, дори и най-малката, възможност да увеличи пазарите и влиянието си в енергийната област със своите гигантски находища от над 2,5 трлн. куб. м газ.
Трябва да се признае, че в новия план на София и Баку има немалко здрав икономически смисъл най-вече в светлината на предстоящото след няколко години прекратяване на доставките на руски газ за Европа през Украйна. Очевидно е в този контекст, че перспективите пред южните газови коридори са големи, тъй като на практика те са най-краткият и пряк път до големите газови находища в източната част на Черно море и Каспийско море. Но тези перспективи привличат и много интереси и апетити и въпросът е кой коридор през коя страна ще привлече най-влиятелната подкрепа на политическите и бизнес кръгове не само в Европа, а и в света. Засега най-добре позиционирана изглежда Турция, през която ще преминава новата версия на „Южен поток”, но конкуренцията е силна. И защо и България да не намери своето място под европейското газово слънце с един „Набуко 2” през нейна територия!?
