Сашо Дончев е създател на най-голямата газова компания у нас "Овергаз". Завършил е Руския държавен университет за нефт и газ "И. М. Губкин" и УНСС.
Той е председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара.
С него разговаряме за състоянието на българската икономика и енергетика.
Г-н Дончев, какъв е в момента бизнес климатът в страната?
Нещата в България не са добре. Това се показва от бавния ръст на брутния вътрешен продукт, ниската производителност на труда, липсата на експортни продукти с висока добавена стойност. Причините може да бъдат търсени в различни посоки, но основната е, че когато преди 25 г. започвахме т.нар. Преход, обществото не беше достатъчно зряло, за да проумее, че свободата означава отговорност. Много от нещата, които сме получавали от държавата, вече ще трябва сами да се грижим за тях. Ние продължаваме да живеем в едно странно общество, което нито е наистина пазарно, нито е наистина свободно, нито е тоталитарно. Тук има такава смесица, която от една страна служи за оправдание на държавата, че тя не може да се справи с куп проблеми. От друга страна държавата, имитирайки демократично поведение, разрешава доста вредни неща на самото общество. Трябва ни култура – за това накъде искаме да тръгнем, накъде искаме да развиваме обществото ни. Трябва ни разбиране за това какви са отговорностите на индивида, оттам на общностите за постигането на това, за което мечтаем.
В България има много порядъчни предприемачи и благодарение именно на тези хора ние все още съхраняваме шансовете да се измъкнем от това блато, в което се намираме.
Европейското икономическо раздвижване усеща ли се в България?
След съживяването на европейската икономика и ние ще усетим леко съживяване в страната, но нещата, които се случват в Гърция, тези безобразия, които се случват в Русия и Украйна, всичко това няма как да не повлияе в негативна посока на нашата икономика. Прогнозата за развитието на българската икономика е по-скоро песимистична. Оттам и за всичко останало като работни места и доходи.
Какви са най-големите проблеми?
За мен най-големите проблеми в нашето общество са нормативната уредба и законодателство и съдебната система.
Държават успява ли да привлече чужди инвеститори?
Държавата не трябва да се грижи за привличане на чужди инвеститори. Държавата не трябва да създава условия, които да отблъскват и наши, и чужди инвеститори. Такива условия са зле функциониращата инфраструктура или липсата на инфраструктура, зле функционираща съдебна система, зле функционираща охранителна система. При милиард и сто милиона лева бюджет на Министерството на вътрешните работи ние имаме 290 хил. човека, работещи в охранителния бизнес. Значи ние харчим пари, за да се охраняваме и резултатите ни очевидно не са много добри.
Каква е Вашата формула за правилно развитие на страната?
Свобода на предприемачеството. Не става дума да се разрешава нещо. Ние просто трябва да бъдем много внимателни, когато се приема нормативен акт, с който се забраняват някакви права на гражданите и в това число на предприемачите. Не знам защо, но ние много често подтикваме приемането на някакъв нормативен акт, защото знаем на кого този акт ще навреди, без да мислим, че утре това ще се стовари и на нашата глава. Това е въпрос на култура.
Какво губи България от отказа за изграждане на „Южен поток” и смяната му с „Турски поток”?
България пропусна една възможност да увеличи сигурността на доставките си на руски газ. Ако се реализира „Турски поток” ще загубим транзит. Имаме 18 млрд. куб.м транзит годишно. Това са грубо 120-130 млн. долара на година, които получава Булгартрансгаз за този транзит.
Може ли да се реализира идеята, която се лансира, за изграждане на газов хъб?
Няма никакво съмнение, че ако имаме възможност да създадем такъв газов център, подобен на някои от европейските, ще бъде страхотно предимство. Това означава, че всички възможни източници или доставчици на газ ще дойдат и ще търгуват на тази площадка. Ще има конкуренция и ние, предприемачите и гражданите, ще може да си избираме от кого да вземем и да получим най-ниската цена.
Ако не излезе обаче руска тръба на българския бряг, няма как да се реализира подобно нещо. Към момента газовият хъб е трудно осъществима мечта. Може би късно замечтахме в тази посока.
България не остава ли зависима по този начин?
България остава изолирана. Имаше и демонстрация. Наредиха се всички представители на страните, които заобикалят България – Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Словения, Хърватска, Унгария. Те седнаха на една маса, на която ни няма. Ние не сме нужни. Половината са членове на Европейският съюз, другата половина са членове на НАТО.
Доколко може да разчитаме на находища на газ в Черно море?
Това е несериозно. Статистически по-малко от един на десет сондажа са продуктивни в света. 250 млн. евро струва един такъв сондаж в морето. Дори и да има структура, ако не я улучат?! Надежда има, защото в съседен блок в Румъния има добив, но няма никакви доказателства, че в нашия блок ще има. По времето на социализма Българиан ОИЛ Къмпани инвестирахме много пари в Либия, за да разработва нефтени находища. Похарчихме 50-60 млн. долара за сондиране и не открихме грам нефт. Румънците дойдоха на 3 километра от нас в пустинята и с първия си сондаж изкараха 1 млн. тона нефт.
Оставаме ли енергийно зависими от отношенията между Украйна и Русия?
По отношение на надеждността - да. Без конфликт там се създаваха проблеми. Украинците откровено крадяха газ всяка година и то от този, който идва за България. Защо нашите политици не ни помогнаха да получим пряк достъп до този руски газ е въпрос, който няма да бъде забравен скоро.
Проблемът на нашата национална сигурност в областта на енергетиката е енергийната неефективност.
Там ли трябва да се насочат усилията – в оптимизиране на енергийната ефективност?
Цялата експертиза на обществото, всички възможни средства трябва да се насочат в енергийна ефективност. Ние сме на последно място по използване на първичната и крайната енергия.
