Дата: 15.05.2015

Източник: БНР/BNR

Прочетено: 1372

Нарича се „сива икономика”, „сенчест бизнес”, а още „далавера”, „неотчетна”, „подземна”или „скрита икономика”. Списъкът със синонимите е дълъг, но тук не претендираме за изчерпателност. Различните  нарицателни разкриват многообразието на явлението и неговото вкореняване в ежедневието ни. Вече отдавна е ясно, че за да се постигне материален просперитет не е нужно да се полагат усилия за образование и квалификация, или труд. Многобройните примери на млади хора с неясен бизнес и бляскав живот затвърждават представата, че за да се успее в живота, трябва да се членува в някой приятелски кръг, контролиращ определен сегмент от икономиката в сянка.

Проблемът с нелегалния бизнес обаче не е само национален, а европейски.

При борбата с него полицията и прокуратурата в България и Европа често пропускат механизмите на финансиране. Това стана ясно при официалното представяне на европейския доклад „Финансиране на организираната престъпност”. Данните в него са събрани между 2012 и 2014 г., а в изготвянето му от българска страна участва Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД).

Повод за изследването е Рамково решение на ЕС от 2008-ма, което изисква страните да инкриминират финансирането на организираната престъпност. В Наказателния кодекс на нашата страна обаче това все още не е дефинирано ясно. Обикновено акцентът в разследванията срещу организираната престъпност пада върху „прането на пари”, или легализирането на нерегламентираните обороти. Не по-малко важни обаче за подхранването й са инвестициите в нелегални бизнеси.

Подобно на легалните, криминалните дейности също имат свой бизнес цикъл, който изисква средства при стартиране, за закупуване на стоки и плащания към служители и други текущи разходи, за финансиране на сфера на влияние или дистрибуция. Според д-р Атанас Русев, експерт по сигурността, много важно е правителствата да пресекат финансовия поток, който позволява на нелегални дейности да избуяват и привличат средства.

Русев подчерта, че схващането на полицията, че криминалните пазари се самофинансират, т.е. функционират чрез реинвестиране на средства, е най-често срещаната престъпна инвестицинна схема, но далеч не единствената.

Другите практики у нас са да се ползват заеми от легална фирма, необезпечени потребителски кредити, аванси от по-ниските нива на пазара или средства с криминален произход, например сиви доходи, кражби, грабежи и др. Капиталът в криминалните пазари се генерира лесно там, където има голям потенциал за печеливша дейност и малки рискове.

А колкото по-голям е рискът, толкова повече нараства ролята на посредниците, които осигуряват връзката между престъпните мрежи. Така успехът в сенчестия бизнес не се измерва само с богатство, но и със сфера на влияние.

Докладът дели криминалната икономика на два основни типа – изцяло нелегална, например пазарът на наркотици, и „полу-легална”, при която продуктът не е забранен, но се продава нелегално, без да се плащат дължимите ДДС и акциз. Подобна схема има при продажбата на цигари без бандерол и всички схеми за измами /неплащане или източване/ с ДДС.

Българските престъпни кръгове са известни с модела за източване на ДДС при масови стоки – захар, олио, месо и др. Той работи при големи компании с обороти около 2-2,5 млн. лв на „сделка”. Компаниите са „клиенти” на различни политически партии, което позволява на мрежата да работи в продължение на много години.

Сивата икономика е колкото дело на престъпността, толкова и на политическата класа, която се облагодетелства срещу предоставяне на „чадър” или затваряне на очите. Виновно е обаче и обществото, което симпатизира на криминалната икономика, както са виновни и медиите, в случаите, когато идеализират подобен начин на живот.