Причините за младежката безработица са много и комплексни, но не съм склонен да категоризирам младите хора като апатични и мързеливи. Основната причина е, че те са по-скоро демотивирани.
Това е свързано със заплащането на труда, защото възнагражденията им се струват ниски за извършената работа. Освен това те не влагат и вътрешни стимули за усъвършенстване. Дори и да завършат някакво образование, често ситуацията на пазара на труда е такава, че младежите не могат да си намерят работа по специалността. Това означава, че или трябва да започнат по-нискоквалифицирана работа, или да се търсят по-котирани професии.
Младите хора са пред затворен кръг, свързан с практическия им опит
Грешно е схващането, че трябва да започнеш работа, за да придобиеш опит, защото в момента има много гъвкави и добри възможности за целта. Най-често това са стажантски програми и различни дейности в университетите. За да си намерят добра работа обаче, младите хора не бива да търсят и само дипломи, а да се стремят това, което очакват работодателите очакват – конкретни качества и умения.
Основният виновник за ситуацията, в която се намираме, е до голяма степен българското образование. В главите на подрастващите се налива информация, но трудно ги учат как да я отсяват и анализират. Наблюдава се и бягство от математиката, защото изпитите за инженерните специалности в техническите университети се издържат много трудно. Затова много хора се насочват към хуманитарните специалности и езиковите гимназии. Причината затова е, че си представят, че завършвайки висше образование, ще отидат на работа в чужбина, но истината е, че в чужбина не ги чакат. В същото време пазарът на труда очаква много повече инженери.
Счита се и, че знанията автоматично водят до умения, но не е така
В образованието например изчезна не само възпитателната работа, но и формирането на ценности. Последствията се виждат при реализацията. На второ място са ценностите, свързани с активния начин на живот. Общо взето митовете се насаждат от цялата обкръжаваща среда – семейството, обществото, медиите, работодателите...
Все още витаят много легенди, свързани с професионалното развитие. Често те се насаждат от родителите – втълпява се, че като завършиш висше образование, много по-бързо ще си намериш работа и ще бъдеш по-добре платен.
Проблеми не липсват и при младежите, които все пак успяват да започнат работа.
Първото препятствие за тях е нагласата на трудовите колективи и работодателите. Често на работното място има конфликт на поколенията, а проучванията сочат, че близо 40 на сто от младите хора, напускат до 2-3 месеца, след като са започнали.
И тук има няколко причини. Първата причина е разминаването между представите и реалната ситуация на работното място. Няма как да подминем и неразбирането, защото младото поколение търси смисъл в това, което върши – иска да знае полезността от заниманията.
Младежите също така очакват много бързо развитие, а в традиционните сектори такава възможност се предоставя след десетки години. Около 50% пък се чувстват притеснени, че могат да бъдат съкратени всеки момент. На немалка част от младите хора се бавят заплатите. И освен всичко изброено дотук, те се назначават на позиции, нежелани от останалите.
Както има и различни млади хора, така има и различни работодатели, но 60% от компаниите работят традиционно. Те разглеждат колектива като едно цяло и нямат адекватни системи на стимулиране. 40% от фирми все пак разполагат със собствени системи за стимули, но това са най-вече чуждестранните инвеститори в България.
Преди няколко години започнаха и редица програми за заетост и старт на кариерата
При тях обаче също има недостатъци. Основният – че са политически ориентирани. Те наблягат повече на статистиките за заетост, но всъщност не се лекува проблемът.
Затова финансовият им ресурс, който не е малък, трябва да се насочи от една страна към активизиране на младите хора, за да учат през целия си живот и от друга – към мотивиране на работодателите да наемат младежи. В Европа например, 80% от средствата по тези програми отиват не за временно наемане, а за насърчаване на заетостта, което е опит за влияние над самата икономика. В България правим точно обратното – 80% от парите отиват за временно наемане, а след изтичането на периода, младежите отново се вливат в армията от безработни.
Често се чуват и обвинения, че работещи пенсионери заемат местата на младите. Това обаче, не е съвсем вярно. Често те остават на работа заради липсата на подготвени кадри, които да ги заместят. Затова трябва да ги разграничим нещата. Проблемът по-скоро е в отношението към младите хора и в отношението на младите към тяхното усъвършенстване.
Както сега си говорим за политики за наемане на младите, така след години ще говорим и за политики за задържане на квалифицираните хора, защото икономиката иначе няма да издържи. Това показва, че имаме нужда и от едните, и от другите.
