След две години подготвителни работи, бюрократични неуредици, правителствени кризи, природни катаклизми, 426 забележки от страна на ЕК и четири различни версии, българската Програма за развитие на селските райони за периода 2014-20 г. най-после беше одобрена. „Радвам се, че Еврокомисията одобри българската програма за развитие на селските райони, написа премиерът Бойко Борисов в профила си в социалната мрежа Facebook. България ще получи финансиране на стойност 2,3 млрд. евро. Най-големи притеснения имах за тази програма”, сподели той.
Брюксел ще изплати на българските фермери за тези седем години общо почти 2,3 млрд. евро. Към тях трябва да се добавят и годишните плащания на единица площ, за които за 2015 г. са кандидатствали вече 110 000 селски стопани, както и националното съфинансиране от 600 млн. евро. Много или малко са тези субсидии от над 3 млрд. евро и ще помогнат ли на българското селско стопанство най-после да влезе в модерността и да възвърне старата слава на българските хранителни стоки, месо, плодове и зеленчуци?
Аграрният сектор в България, който само допреди трийсетина години, определяше в решаваща степен облика на българската икономика, а и беше основно препитание за значителна част от населението, вече не е това, което беше. Днес той дава едва 5% от БВП на страната, на село живеят по-малко от 30% от българите, а колко от тях се занимават с животновъдство и земеделие е отделен въпрос. При това положение някак си по естествен начин българите започнаха да ядат все повече и повече хранителни стоки внос от чужбина. Експерти изчисляват, че в някои сезони над 80% от плодовете и зеленчуците в магазините са с чужд произход. Сходна е картината с млякото, млечните продукти, месото и колбасите. А България винаги е предлагала и продължава да предлага прекрасни природо-климатични условия за развитието на селското стопанство.
Климатът е умерен, релефът позволява отглеждането на огромен брой различни полезни за човека и домашните животни видове растения, традициите и уменията на българските фермери са вековни и доказано ефективни. Неслучайно именно българските градинари преди повече от сто години научиха земеделците в много Централноевропейски страни на тънкостите в занаята и техните наследници, останали в тези страни, продължават славните традиции на предшествениците си. Днес обаче българската селскостопанска продукция трудно намира пазар дори в самата страна. Демократичните и пазарни реформи в сектора доведоха до невиждано раздробяване на собствеността върху земите, до невъзможността тези дребни стопани да прилагат последните и скъпоструващи технологии и машини, като примитивните методи на работа попречиха на повишаването на производителността и оттам на понижението на цените.
Още повече, че и при влизането на България в ЕС бяха договорени значително по-ниски субсидии за българските фермери от тези в старите страни членки на съюза. И това естествено предизвиква периодически кризи на свръхпроизводството в определени селскостопански отрасли. Преди няколко години, подложени на натиска на значително по-евтините гръцки, испански и т.н. домати, българските производители излязоха на протести и засипваха шосетата на страната с непродадени домати. Сега тежки моменти преживяват млекопроизводителите, на които търговците на едро предлагат едва 25 евроцента за литър прясно краве мляко. След премахването на млечните квоти в Евросъюза, там се оказа, че има излишък, който трябва някъде да се продаде. И евтиното европейско мляко удави българските производители.
Българските власти си дават много добре сметка, че на свободния европейски пазар има място за българските хранителни селскостопански стоки само ако качеството и цените им са конкурентни. Това е трудно, като се има предвид, че селското стопанство е най-субсидирания стопански сектор в общността. Но не е невъзможно и именно поради тази причина една значителна част от средствата по новата Програма за развитие на селските райони ще отиде за инвестиции, т.е. за аграрна модернизация на страната. Друга съществена част ще стимулира младите стопани, което е изключително необходимо на фона на заплашително застаряващото население особено в селските райони.
