САШО ДОНЧЕВ: В БЪЛГАРИЯ СЪЩЕСТВУВА ЕНЕРГИЙНА МАФИЯ

Сашо Дончев: Добър ден, г-жо Маринкова.

Водеща: Добър ден.

Сашо Дончев: Така разговорът ни сигурно ще трябва да продължи много дълго. Държавата, разбира се, е четири института, които всички знаят и, разбира се, сред тях е и Народното събрание. Между другото не само защото ние сме парламентарна държава по Конституция, а по принцип функцията на Народното събрание е ключова в едно свободно общество.

Водеща: Разбира се, добре е да може да бъде конкретен разговорът за този рекет и да кажем функция на какво са така сложилите се отношения?

Сашо Дончев: Вижте, така зададен въпросът едва ли представя и първо искам да направя това уточнение, че аз не очаквах такъв интерес към публикуваното от мен обръщение на страницата на Българска стопанска камара. То беше адресирано към останалите членове на Управителния съвет на Българска стопанска камара. Може би имаше конкретен повод, но желанието ми да споделя на по-висок глас тези идеи не е от вчера. Според мен ние през годините не успяхме да направим нужния прочит всички, имам предвид като общество, във всички качества и на граждани, и на предприемачи, за да можем да си отговорим на въпроса – имаме ли посока на развитие, ние всички в каква посока се движим? Защото тогава, когато държавата продължава да бъде основен играч в икономиката, това е посока назад, това не е посока към пазарна икономика, това не е посока към свободно общество. И ако ние известно време сме тъпчели на едно място, не ускорихме ли сега ходя обратно към това, за което ние с Вас имаме не най-добрите спомени.

Това беше причината да се обърна към нашия Управителен съвет. А какво се случва? Няколко неща, ако ми позволите. Първо, не ги подреждам по важност, но по някакъв начин, не съвсем обясним за мен, с понятието бизнес бяха така наречени, обозначени всички произвеждащи хора. Аз не го харесвам отдавна, защото всякакви крадци наричат себе си бизнесмени. Та в тоя смисъл се опитах в обръщението да направя разграничение между онези, които по някакъв начин правят пари, и онези, които го правят с талант, с можене, с много работа. Защото всички пазарни конкурентни предимства са възможни и са резултат единствено на това, което казах – талант и много работа. За съжаление обаче ние сме свидетели от много години на явление, което всъщност със страшна сила дезинтегрира нашето общество, деморализира обществото. А именно явлението, че има някакви хора с много пари, а не знаем как са ги постигнали. И тук е много важна Вашата роля – на журналистите – известно е, че е ключова в тази комуникация, да се разбере, че непазарните конкурентни предимства са възможни единствено и само с помощта на държавата.

Този разговор очевидно не може да се проведе за 2 минути. Очевидно, че за него и за всичко онова, което се крие зад тази формулировка, се иска повече разяснение особено за тези, които не са имали време да се замислят. Моят вик всъщност с това обръщение е вик на тревога, че отново, по някакъв начин първо, държавата разширява своето присъствие в икономиката. Второ, стана като че ли критерий за успех колко близо си до държавата, до тези, които разпределят ресурсите. Искам само да вметна това понятие, че власт означава право да се разпореждаш с някакви ресурси. В свободното общество ние нямаме нужда от тази близост. Нещо повече – ние трябва задължително да поддържаме някаква хигиенна дистанция с държавата.

Държавата в свободното общество има прости функции. Ние, свободните хора, имаме нужда да ни защитават границата на територията, на която живеем и упражняваме своята икономическа дейност. Ние, свободните хора, имаме нужда да бъдем добър пример на своите деца с труда си. Нещо повече, да ги приобщаваме и възпитаваме в тоя процес на труд. Ние имаме нужда това, което сме произвели, да бъде защитено. И това е функция на държавата в лицето на полицията. И ние в крайна сметка имаме нужда, ако някой е бил неправилно възпитан или отнякъде, дявол знае от къде, е привнесъл практиката да краде, да може да бъде санкциониран. Държавата със съдебната система да защити нашата собственост, нашия живот, нашата граница.

Всичко това не се случва и същевременно ние, точно като Тодор Живков на всеки конгрес, отчитаме колко много неща сме построили. Не е функция и не е отговорност на държавата да строи каквото и да било. Тя не трябва да строи, а трябва да защитава построеното от други, от другите български граждани.

Водеща: Може ли да сравните положението в България с други страни, които извършиха същия преход?

Сашо Дончев: Мога. Аз, както знаете, съм тясно свързан с Полша и ми е много болно, като виждам… Не че поляците нямат проблеми, не че в Полша няма същите тези метастазии на това заболяване и те не се виждат… И там го има. Но има и нещо друго. Поляците още в първите 5 години след старта на тази промяна извършиха съществената промяна – децентрализираха властта. Не общините се молят на държавата – „дай 2 лева, че тука имам проблем” – а държавата защитава пред общините колко пари трябва да й дадат, за да извърши тези полезни за цялата общност проекти. Тази автономия на общините е вече крайно належаща. За нея се говори от ’90-та година сигурно и нищо не се случва. Как да правим друга демократична държава, като властта е толкова централизирана в България?! Ама това е безобразие и ние всички сме зрители на този абсурд. Лошото е, че една част от нас поради конформизма си започват да стават активни участници в този процес именно с имитирането на някакви дейности. И част от моите опасения, изразени в обръщението, са, че аз не искам да бъда председател на организация, която имитира дейност от името на предприемачите в едно свободно общество.

Водеща: Каква е реакцията на останалите членове на Българската стопанска камара, към които се обръщате? Има ли някаква реакция?

Сашо Дончев: Има реакция. Тя не е еднозначна, разбира се. Аз когато говоря за нашата организация, много бих искал да мога да кажа, че ние сме организация единствено на предприемачите, които аз не просто уважавам, пред които се прекланям, но аз не мога да го кажа това. Не мога, защото нашата организация е част от обществото. Тези дефекти на обществото могат да бъдат открити и в организацията ни. Но промяната, прочистването трябва да започне някой ден. В моето обръщение, ако щете, има точно такова предложение – вие, които искате да се прегръщате с властта, сменете си организацията, това не е вашата. И вие, които не виждате никъде съюза, който защитава интересите на предприемачите, елате при нас, това сме ние.

Водеща: От какво трябва да се освободите? От някои, които са фалшиви елементи?

Сашо Дончев: Аз никого няма да гоня, не съм приемал никой, ние не сме партийна организация, още по-малко тоталитарна партийна организация. Това е въпрос на индивидуален избор. Аз просто съм длъжен да декларирам, ако щете личния си морал и морала, който искам да споделям, и ценностната система в Управителния съвет на Стопанската камара. Другото е въпрос на техен избор. Но за съжаление това, което се случва при нас, носи много белези на българското общество, но това е част от един световен процес. За съжаление държавите в смисъла, в който аз ги описвах, каквито са нужни на свободното общество, отдавна са откраднати от политиците. Нещо повече – политиците създадоха финансова система, която в много голяма степен обезцени труда на всеки един от нас.

Вие представяте ли си, един художник може седмици, месеци да рисува една картина, а същевременно държавата може за няколко мига да напечата парите, с които тази картина да бъде купена. И всичко това вече 102 години става пред очите на всички. И не на последно място, особено скандалът с Фолксваген ми дава основание да твърдя, че след като свършиха всички останали безобразия, политиците започнаха неистово да се стремят да овладяват производствените предприятия. И с какво ноу-хау, с каква експертиза? И точно тук, за съжаление, е най-тъжното – това, че те привнесоха в тази сфера единствената позната им технология – технологията на лъжата. Пазарът, производството не търпи лъжа.

Водеща: Това, което Вие заявявате във Вашето обръщение и представлява най-голяма тревога, е Вашата диагноза, че никога българинът не е бил такъв голям нихилист.

Сашо Дончев: Ама той не става по свое желание. Всичко това, което се случва, е достатъчен аргумент, че той стига до това състояние и престава да вярва, че утре може да бъде по-добре от днес, престава да се стреми да променя живота си. Той се превръща в роб, г-жо Маринкова. И това е процес, който се случва пред очите ни. 

Водеща: Има различни, добили популярност етикети на нашето общество, но Вие как бихте го назовали като начин на управление? Имаше известна мода да говорим за олигарсите, за олигархичното управление в България и като че ли този разговор никога не стихваше.

Сашо Дончев: Вижте, тази теза е преди всичко журналистическа, може би и на другите много говорещи хора в обществото. Помислете си само, ако е вярно това, че бизнесът си купува политици, то как е извършена първата сделка – тогава, когато бизнесът нямаше пари? Та това са глупости, не е вярно. Напротив, тези, които купуват политици, преди това самите те са били политици или чрез тях са направили парите. Това е едното.

А как да наречеш нашето общество? Ами объркано е. Нашето общество първо е ниско културно, моля за извинение, това не е опит за обида, а просто болка, споделена на глас. Ние не сме достатъчно културни, за да разбираме какво е това свобода и колко отговорност носи тя. Ние не разбираме, примерно, че училището е отговорност на квартала, а не на държавата. Ако щете, почвайки от тук и стигайки до другата крайност на нашето общество, че нашият футболен отбор е отговорност на общността на квартала. Футболните отбори в Лондон са квартални, да не влизам в тая тема, не съм най-силен в нея. Но ние, за съжаление, може би преди 25 години искахме да имаме стоките от Кореком, но не знаехме, че това става с работа и с отговорност на всеки един от нас.

Водеща: Чудя се… Периодът, в който говорим по тези проблеми, действително е съвършено предизборен и точно в този момент са сделките между бизнеса и властниците (или кандидатите за слава). И не знам дали попадаме на място, защото сделките не могат да бъдат прикрити, това разбира се, се знае в обществото. Няма смисъл да казваме, че не съществува…

Сашо Дончев: Да, но аз не казвам, че не съществува. Само че като съществува – какво правим?! Какво правим всички ние, в това число и вие - журналистите? Ние всеки ден наблюдаваме кой се прегръща с кмета, кой и чии интереси защитава в общинския съвет,  виждаме кой се прегръща с централната власт… И защо нищо не говорим?! Какво има да се прегръщат?! Още повече нашето общество, с нагласите си по отношение на така… различната сексуална ориентация. Какво има да се прегръщат? Защо трябва да се обичаме един друг? Ние трябва да бъдем почтени, да бъдем порядъчни, да се отнасяме с уважение към това, което всеки друг създава. За съжаление, тоест не за съжаление, това е тяхна си работа, не ми е най-голямата грижа, но има общества, в недрата на земята, върху която те живеят, има огромни богатства. И когато започнат да се разпределят и преразпределят тези богатства, може да се имитира всякаква социална дейност. Но в България, за да може нещо да се разпределя и преразпределя, най-напред трябва да бъде произведено. Произведено от кого? От тези, които се прегръщат с политиците? Извинявайте….

Водеща: Вие във Вашето обръщение връщате времето много назад от Великата френска революция и идеята за справедливост и равенство. Но за бизнеса и отношенията му с политиката в България може би би било по-добре да върнем времето до този шинел – политически, партиен, покрай който всъщност се еманципира, проходи либералната икономика.

Сашо Дончев: Вие също сложихте под един знаменател – „бизнес“ всички. Не сме едни и същи, г-жо Маринкова! Много сме различни! Нещо повече, голяма част от нас презират много повече тези, които вие наричате „бизнеса“, отколкото Вие можете да си представите.

Защото техните непазарни предимства, често водят до фалита на нашите компании. А, компания – етимологията на това понятие, е "cum" и "panis", което означава "заедно за хляба".

И разбирате ли, когато някой може да не плаща данъци, когато някой може да замърсява въздуха, когато някой може да не плаща осигуровки, когато може да не инвестира в добри условия на труд, той получава непазарни конкурентни предимства пред другите, които го правят. Те са най-големите врагове на почтения бизнес. А Вие с лека ръка и вредейки на обществото, не Вие персонално, а всички, слагате всички тези под един знаменател. Не сме едно и също!

Водеща: Какво мислите за тази кампания, тази митична битка, която започна Кирил Домусчиев, който оглавява работодателската организация, срещу цитирам „мафията в енергетиката“? И даже има известни стъпки на прокуратурата в това отношение.

Сашо Дончев: Първо, в интерес на истината, това са действия, които са организирани от всичките т.нар. работодателски организации (работодателски организации по смисъла на Кодекса на труда, защото там са определени като такива). Нашата организация, предпочитам да бъде наричана Съюз на предприемачите. Връщам се на Вашия въпрос. Тези действия не са оглавени от Кирил Домусчиев, те са действия на всичките 4 работодателски организации.

Нещо повече, по стечение на обстоятелствата в момента координатор (прави се на ротационен принцип), е БСК. Така че да не му хвърляме цялата вина или нещо друго.

Второ, за енергийната мафия. Може би сте забелязали, че точно от тези разговори аз стоя леко встрани, защото съм част от енергетиката и аз за енергийната мафия говоря от 20 години. Но очевидно, че моят глас е бил достатъчно слаб, за да не бъде чут никъде. А защо има енергийна мафия? Ами защото енергетиката е държавна, г-жо Маринкова. Ако енергетиката не е държавна, не може да има там мафия, не може да се случват всички тези далавери, които се случваха пред очите ни.

В Америка няма нито един долар държавна инвестиция в енергетиката. И енергетиката в Америка е добре функционираща. А ние… Ето, например, сега най-правилното решение, което ни споделят другите колеги, но това е мое дълбоко убеждение, е фалит на НЕК. Но седят някакви и казват: „Ама, чакай сега, как фалит на НЕК, ВЕЦ-овете нали са заложени в банките”. Въпросът е, че НЕК е пред неизбежен фалит. Това на НЕК ще й се случи, ако не след три, след пет години, то е неизбежно. Не може всяка година да генерираш 1,2 млрд. дефицит и да не фалираш, няма такава аритметика. Но след 5 години НЕК ще има нулева ликвидационна стойност и ще бъде продадена като „Кремиковци“ - за 1 лев. А сега със сигурност може да бъде намерен добър инвеститор. Със сигурност по света има добри енергийни компании. Така че мисля, че е крайно време да се ликвидира (аз го казах в самото начало) – първоначално да се свие, а после да се ликвидира ролята на държавата като субект в икономиката. Държавата няма място на предприемач в икономиката.

Водеща: Това е начало на разговора по повод на Вашето обръщение, г-н Дончев. Благодаря! Надявам се, че в настояването за подобна промяна ние ще узнаем и повече. Разбирам, че това динамо на промяната е заложено отново в тези среди – да видим, какво ще излезе. Това беше интервю с  г-н Сашо Дончев, който е съсобственик на Овергаз и известен български бизнесмен.