Финансовото министерство занижава оценката за ръста през 2016 г. от първоначалните 2,3% до 2,1%
Министерството на финансите (МФ) запазва темпото, с което ще намалява бюджетния дефицит в следващите три години, като ще разчита на икономическия растеж, потреблението, вноса, инвестициите и на мерките на приходните агенции за подобряване на събираемостта за ръст на приходите.
Освен това ведомството вече планира по-бърз спад на безработицата, по-ниска инфлация, отрицателно кредитиране и по-голяма роля на износа за прираста на брутния вътрешен продукт (БВП) за сметка на потреблението и инвестициите на компаниите в сравнение с първата си есенна макроикономическа прогноза, оповестена в началото на октомври.
Корпоративните и подоходните данъчни ставки остават непроменени, но ще има промяна в акцизите, произтичаща от необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Европейския съюз (облагането при цигарите и горивата, използвани за отопление). От 1 януари 2016 г. минималната работна заплата (МРЗ) става 420 лв., а от 1 януари 2017 г. се планира да нарасне до 460 лв.
Това са някои от акцентите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г., в която са изложени мотивите към законопроекта за държавния бюджет за следващата година. Бюджет 2016 г. и новите макроикономически прогнози са публикувани на сайта на ведомството.
По-бавен икономически растеж през 2016 г.
В актуализираната есенна макроикономическа прогноза за 2015 г. МФ запазва очакванията си за икономически растеж от 2%. Но оценката за ръста през 2016 г. е ревизирана надолу от първоначалните 2,3% до 2,1%. Ведомството прогнозира, че през 2017 и 2018 г. растежът ще остане на „относително стабилни нива при, съответно - 2,5 % и 2,7 %.
„Прогнозите и очакванията за развитието на българската икономика са ревизирани в положителна посока и отразяват по-добро от планираното представяне през 2015 г. и благоприятните тенденции в периода до 2018 година“, гласят мотивите на МФ.
Двигателите на икономиката - по-голяма роля на износа, доста по-малка на потреблението и инвестициите на компаниите
При сравнение на новата есенна макроикономическа прогноза с първоначалната се виждат големи отклонения при оценките за двигателите на икономическия растеж. Например, докато първоначално МФ прогнозираше ръст на потреблението до 1,4% през 2015 г. до 2,2% през 2016 г. и 2,7 на сто през 2017 г., то вече се очаква прираст от само 0,5% за тази, 1,3% за следващата и 2,2% за 2017 г. Нивото на потреблението през 2018 г. остава без промяна.
Изменения има и при оценката за инвестициите на компаниите (т.нар. брутообразуване на основен капитал). През 2015 г. те трябва да отбележат близо троен по-бавен ръст в сравнение с 2014 г., спад до 0,7% догодина и след това ускоряване до 1,9% през 2017 и 2,8% през 2018 г., съответно. Преди това МФ залагаше растеж от 1,8% през тази и 1,5% през 2017 г., например.
По отношение на износа – МФ ревизира нагоре прогнозата си за ръста на експорта до 8,1% през тази, 4,6% през следващата и до 4,8% през 2017 г. и 5% през 2018 г. Преди това ведомството очакваше 7,2% годишен ръст сега, 4,2% догодина и 4,6% през 2017 г. Само прогнозата за 2018 г. е ревизирана надолу от първоначалните 5,3%.
Запазва се оценката за относително постоянния дял на преките чуждестранни инвестиции от около 3,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) средно годишно. за периода 2015-2018 г.
Безработица под 10% през 2015 г.
Доста по-оптимистични са оценките на МФ за състоянието на пазара на труда през тази и следващата година в сравнение с предходните. Ведомството сега очаква понижаване на безработицата до 9,9% в края на 2015 г. и до 9,1% догодина. Цифрите за 2017 г. и 2018 г. остават непромемени. Според експертите на ведомството повишената вътрешна икономическа активност и положителното влияние от външната среда ще благоприятстват ръста на заетостта в рамките на 0,7% средно годишно за периода 2017-2018 г., включително.
По-ниска инфлация през 2015 г.
По отношение на инфлацията – МФ вече прогнозира по-дълбока дефлация. Сега оценката за цялата 2015 г. е 0,9% спрямо предходната от 0,7%. Промяната се дължи основно на динамиката на цените на суровините на международните пазари и при нехранителните стоки.
Средногодишната инфлация за 2016 г. МФ очаква да бъде положителна от 0,5%, или по-ниска спрямо предходната оценка от 0,8%. В периода 2017-2018 г. тя ще се ускори последователно от 1% до 1,9% при допускане за по-високи международни цени на петрола и основните суровини и сбъдване на прогнозата за нарастване на вътрешното търсене.
Спад на кредитирането тази година и бавен ръст в следващите три години
Очакванията на правителството за търсенето на кредити вече са негативни. Докато в първоначалния вариант на есенната прогноза все още прогнозата бе за лек ръст на кредитната активност от страна на фирми и домакинства, ревизията предлага спад. При фирмите той се очаква да бъде от 0,3% през 2015 г., а за домакинства – от 0,1%. Ръст МФ предрича в следващите три години, но по-бавен в сравнение с предишните оценки.
Консервативната фискална консолидация ще продължи
Правителството възнамерява да продължи процеса по фискална консолидация, състоящ се в намаляване на бюджетния дефицит с около 0,5 процентни пункта от БВП във всяка от годините до 2018 г. За следващата година МФ залага недостиг в хазната в размер на 2%.
В средносрочен план се запазва политиката за постепенна консолидация, като планираният дефицит за 2017 и 2018 г. е, съответно - на нива от 1,4 % от БВП и 1 % от БВП.
„Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси“, мотивират се от МФ.
Ревизия има и в оценката на програмата за 2015 г., като необходимостта от промени в рамката по държавния бюджет и по КФП произтича основно от нарасналите очаквания за усвояване на средствата по програмите на ЕС програмния период 2007-2013 г. и от прогнозираното значително преизпълнение на приходите по държавния бюджет.
Най-значителен допълнителен натиск върху разходите оказва по-високото усвояване на средствата от ЕС в резултат на приключването на програмния период 2007-2013 г., както и други допълнителни разходи по самостоятелните бюджети, включени в КФП, в това число и за сметка на наличности.
В прогнозата са отчетени и предизвикателствата, свързани с невъзможността от рязко свиване на разходите за персонал в някои сектори, в т.ч. и възникналите в резултат на оптимизацията на персонала непредвидени разходи за обезщетения и редуциране на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги.
В резултат на това се очаква дефицитът по КФП на касова основа за 2015 г. да достигне до 3,3% от БВП, но дефицитът на начислена основа ще бъде под 3% от БВП, с което не се нарушават Маастрихтските критерии по отношение на нивото на бюджетния дефицит.
„Независимо от фискалните предизвикателства, целта за повишаване ефективността на публичните разходи кореспондира пряко с основния разходен приоритет – инвестиции в човешкия капитал, основно чрез финансиране на целенасочени мерки в областта на средното образование, както и инвестиции в инфраструктура“, пише още в мотивите.
Приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 2016-2018 г. запазват относително устойчиво ниво с тенденция за лек спад в диапазона 37,4-37,1% от БВП, посочват от МФ. Общите разходи показват тенденция на намаление от 39,4% от БВП през 2016 г. до 38,2% от БВП през 2018 г. и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.
Догодина максималният размер на държавния дълг не може да надвишава 26,6 млрд. лева, страната ни може да поеме нов дълг от максимум 5,3 млрд. лева. С част от тези средства ще се финансира бюджетният дефицит (1,8 млрд. лева), погашенията на падежиращ дълг, както и се предвижда финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително чрез Българската банка за развитие.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г. съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9 % към края на периода. Към края на август 2015 г. нивото му се запазва в размер на 28,4%.
„Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси“, посочват от ведомството на Владислав Горанов.
Ръст на акцизите и минималната работна заплата
За периода 2016-2018 г. не се очакват значителни промени в основните данъци и ставки, но с изключение на някои конкретни законодателни промени при акцизите, произтичащи от необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период (облагането при цигарите и горивата, използвани за отопление), които ще окажат положителен ефект върху бюджетните приходи.
„Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план“, коментират от МФ.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по отношение на МРЗ е предвидено увеличаване на нейния размер от 1 януари 2016 г. на 420 лв., от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазването му през 2018 г.
„Това повишаване цели постигането на номинален ръст на възнагражденията на най-нискодоходните групи на пазара на труда и ще способства за постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението“, аргументират се от ведомството.
По-високи осигуровки за пенсия от 2017 г., но и по-високи пенсии
Заложената осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2016 г., като за 2017 и 2018 г. обаче се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт.
Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е съобразено при разработването на прогнозата за периода 2016-2018 година.
Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:
- 2016 г. – 2,5 % от осъвременяването по чл. 100 от КСО;
- 2017 г. – 2,7 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,130;
- 2018 г. – 2,8 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,130 на 1,161.
